и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от директора на Р. Д. „. администрация“ – Б. против Решение № 1051/04.02.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 2247/2019 г. по описа на съда.
Касационната жалба е мотивирана по съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. Касаторът счита, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, като съответна на деянието е и приложената санкционна разпоредба по чл. 104, ал. 1 ЗАвП. Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което не са налице приетите от съда нарушения. Като е отменил наказателното постановление поради непосоченото място на извършване на нарушението районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който моли да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът „....“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представените с касационната жалба документи поради несъответствие с изискването по чл. 185 ГПК вр. чл. 144 АПК не са приети като писмени доказателства по делото. На касатора е предоставена възможност за представянето им в легализиран превод, която не е изпълнил, поради което нови доказателства по чл. 219 АПК не са приети.
Административен съд – Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение РС – Б. е отменил Наказателно постановление № 21-0000784/29.11.2019 г., на началника на ОО „АА“ – Б., с което на „....“ ЕООД за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент № 561/2006, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице пропуски в съдържанието на АУАН и в НП, поради което са нарушени изискванията по чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не е посочен маршрута на превозното средство, за да бъде съобразено приложимото право, деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от регламента, която разпоредба не съдържа правило за поведение, нарушението на което да обоснове ангажиране отговорността на превозвача. Приел е, че нарушението не е доказано, доколкото липсва фактическо описание на неосъществения от превозвача контрол.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка не е спорна между страните и се свежда до установеното в хода на проверката от дигиталните записи от картата на водача Я. К., че съшият на 14.08.2019 г. не е ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 и е продължил да управлява МПС, като не е ползвал и нормална дневна почивка от 11 последователни часа. Така констатираното нарушение е квалифицирано като неизпълнение от превозвача на задължението по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент № 561/2006 да организира и осигури работата на водача, съобразно изискванията за спазване на регламентираните почивки, поради което му е наложена имуществената санкция по чл. 104, ал. 1 ЗАвП. Не е спорно, че превозвачът не е изготвил график за работата и почивките на водача К..., нито го е инструктирал, като не е осъществил и необходимия последващ контрол, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламента.
При тези данни правилни са изводите на съда, че непосочването на маршрута на ППС представлява нарушение на съдържанието на НП, тъй като не може да се определи приложимото право. Съгласно чл. 10, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е извършено на територията на друга държава – членка или трета страна. Следователно разпоредбите на регламента са приложими дори ако превозът е на територията на трета страна и независимо от обстоятелството, че маршрутът на превозното средство не е част от състава на нарушението, непосочването му не позволява да бъде определено приложимото право, а от тук и правната квалификация на деянието. Разпоредбата на чл. 2, § 2 от Регламент № 561/2006 г. определя персоналния и териториален обхват на приложимостта на разпоредбите на регламента, с § 3 е определено, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в § 2, вместо регламента се прилага AETR (Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози). Непосоченото място на извършения превоз не позволява да бъде определено дали са приложими разпоредбите на регламента или на AETR, нарушаващо правото на защитата на превозвача. Правилни са изводите на районния съд, че нарушението е неправилно квалифицирано, довело до отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗАвП въвежда общо задължение за превозвачите да спазват изискванията на Регламент (ЕО) 561/2006 на Европейския парламент. В чл. 8, § 2 от регламента е конкретизиран размера на почивките, които водачът следва да спазва. Отговорността на превозвача по чл. 104, ал. 1 ЗДвП е за неизпълнение на задължението да осигури спазването на разпоредбите на работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози. „Осигуряването спазване на разпоредбите“ се осъществява при организация работата на водачите чрез надлежното им инструктиране и извършването на редовни проверки. Това задължение за превозвачите обаче е въведено с разпоредбата чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламент № 561/2006 г., а не с изр. 1, каквато правна квалификация е посочил административнонаказващият орган. Безспорно е, че превозвачът не е осигурил спазването на разпоредбите, тъй като не е изготвил график за работата и почивките на водача Костадинов, нито го е инструктирал, нито е осъществил и необходимия последващ контрол, поради което не е изпълнил задължението си по чл. 10, § 2, изр. 2, предвид което следва да носи отговорността по § 3. В този смисъл фактическото описание на деянието не съответства на посочената като нарушена правна норма, за да бъде квалифицирано деянието като неизпълнение на законовоопределено задължение. Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, не съдържа съставомерните признаци на отговорността по изр. 1 на чл. 10, § 2 от регламента, поради което правилно е прието от съда, че не съответства на изискването за съдържание на актовете по чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Като е отменил наказателното постановление, при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК вр. чл. 63 ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1051/04.02.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 2247/2019 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
М.К.