Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Г. Й. Г. от с. К. срещу писмо изх. № УТ-20841-79-001/25.07.2019 г., подписано от кмета и от Г. А. на О. Г. Д., оспорено като изричен отказ за издаване на удостоверение по заявление вх. № УТ-20841-79/19.07.2019 г.
Жалбоподателят е поддържал с жалбата и в хода на производството Ч. пълномощника си, че отказът е незаконосъобразен, поради отсъствието на конкретни мотиви за недопустимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ (чл. 146, т. 2 АПК) и поради противоречие с материалноправните основания за издаване на удостоверение за търпимост на строежа (чл. 146, т. 4 АПК).
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
В хода на съдебното производство са приобщени събраните в административното документи като писмени доказателства (чл. 171 АПК) и е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения материал по делото.
При анализ и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
Административното производство е образувано с подадено от жалбоподателя заявление вх. № УТ-20841-79/19.07.2019 г. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „стопанска сграда“, изградена в УПИ І в кв. 52 по плана на с. К. (л. 21), с приложена към него декларация за годината на изграждането й – 1960 г. (л. 22). С оспореното като отказ писмо изх. № УТ-20841-79-001/25.07.2019 г., подписано от кмета на О. Г. Д. и от Г. А. на общината, е отказано издаване на исканото удостоверение с мотиви, че строеж не е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормите за строителство по време на изграждането му, тъй като частично попада в улица с о.т. 134 до о.т. 157. Самият УПИ І е актуван като държавна собственост с Акт № 593/1979 г. (л. 39), впоследствие, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗОС, 189/360 ид.ч. са актувани като частна общинска собственост, като със Заповед № 23/09.01.2017 г. имотът е отписан от актовите книги на имотите – общинска собственост и предаден на трето лице с договор от 14.12.2017 г. – Акт № 2345/13.09.2017 г., вж. и бележката на гърба (л. 40). УПИ І е отреден за „жилищно строителство“ и няма предвиждане за изграждане на допълващо застрояване, респ. сградата не е заснета в плана на с. К., одобрен със Заповед № 115/1968 г.
В хода на производството, Ч. изслушаното експертно заключение е потвърдено, че част от стопанската постройка в УПИ І, кв. 52 по плана на с. К., попада в улица от о.т. 134 до о.т. 157. На място представлява едноетажна стопанска сграда, с ивични фундаменти от каменна зидария, оградни стени от цокъл от каменна зидария и зидария от кирпичени тухли, скатна дървена конструкция, покрита с керемиди. Сградата е разположена в централната част на УПИ І. КРП на с. К. е одобрен със Заповед № 115/1968 г. и е действащ и към момента. По този план УПИ І се състои от части от имоти с пл. № 583, 584, 585 и 478, като имоти 583, 584 и 585 са представлявали към 1960 г. земеделски земи и в ЕТК (Единния териториален кадастър) в имот 584 е отразена паянтова сграда с характеристиките на описаната в заявлението на жалбоподателя. По КРП от 1968 г. няма предвиждане за застрояване на УПИ І и за с. К. няма влязъл в сила застроителен план. В регулационния план няма отразено съществуващо застрояване в УПИ І.
В устния си доклад вещото лице е пояснило, че според заснемането на сградата в кадастралния план, западната й част попада в трасето на улица от о.т. 134 до о.т. 157, която не е реализирана. Част от сградата (западната) е с дървена конструкция и основно с тази част сградата попада върху нереализираната улица. Дървената част е с дървена конструкция и е в процес на саморазрушаване, като останалата част – от кирпичени стени от четири страни, е в цялост. Постройката – с дървена и кирпичена част, е нанесена в кадастър като едно цяло, без разделителна черта помежду им, за да се твърди, че дървената част е пристройка на кирпичената част, макар на място да са две отделни конструкции. Изменение на ПР от 2016 г. не засяга УПИ І, чиито граници са такива, каквито са по плана от 1968 г. и спрямо тях е заснета постройката. Спрямо границите на УПИ І по плана от 1968 г. и предвидената с този план улица от о.т. 134 до о.т. 157, постройката попада частично върху нея. Самата постройка попада в имот пл. № 584, който преди първия регулационен план от 1968 г. е бил извън границите на населеното място. Постройката е застроена свободно, приблизително е с площ от 35-36 кв.м. и отговоря на критериите за полумасивна сграда, поради това, че няма междуетажни елементи – плоча, но е трайно прикрепена към терена.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд (чл. 215, ал. 1 ЗУТ) и е процесуално допустима - постъпила е в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ (считан от връчването на писмо изх. № 94-00-1198-001/08.08.2019 г. (л. 18) на жалбоподателя Ч. упълномощения му представител на 12.08.2019 г. (известие на л. 17). Изхожда от адресата на оспорения изричен отказ за издаване на исканото удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ – с правен интерес от съдебната защита (чл. 147, ал. 1 АПК).
По същество - оспорването е неоснователно.
Поизводството пред органа е образувано по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, по силата на който строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Жалбоподателят е наследник на извършителя на строежа Л. Г. (удостоверение за наследници на л. 11) и е активно легитимиран да инициира производство за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но основателността му е обусловена от доказани материалноправните предопставки за признаване на строежа за търпим.
По характеристиките на стопанската постройка в УПИ І като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ (чл. 41, ал. 1 ЗУТ) страните не спорят и са потвърдени от експертното заключение. Изграждането му преди 1987 г. – през 1960 г., не е оспорено от органа в мотивите на постановения изричен отказ за издаване на удостоверение – главният А., съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ вр. чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1 ЗУТ. Компетентността по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ не е споделена между Г. А. и кмета на общината, респ. отсъства правно основание писмото – отказ за издаване на исканото удостоверение да бъде подписано и от кмета на О. Г. Д.. Последният не се явява издател на отказа, поради което и не е страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, и не е конституиран като страна в съдебното производство. Доколкото оспореното писмо, изразяващо изричен отказ по заявление вх. № УТ-20841-79/19.07.2019 г., е подписано от компетентния по закон орган – Г. А. (§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ вр. чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1 ЗУТ), то изразява валидно волеизявление, поради което полагането на подпис и от кмета само по себе си не е основание за обявяване нищожността му по чл. 146, т. 1 АПК.
Самият отказ в писмо изх. № УТ-20841-79-001/25.07.2019 г. съдържа фактически съображения за отсъствието на предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, и възражението по чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. чл. 146, т. 2 АПК е неоснователно. Доколко изложените се обхващат от материалноправните предпоставки за недопустимост на строежа е въпрос по чл. 146, т. 4 АПК.
Във връзка със съответствието на отказа с материалноправните предпоставки по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, е установено, че селскостопанската сграда е без градоустройствен статут по действащия от 1968 г. КРП на с. К. (експертното заключение). Изграден е без строителни книжа, като обстоятелствата, че попада в чужд имот, без отстъпено от собственика право на строеж, са ирелевантни за произнасянето по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Същественото е, доколко стопанската сграда в УПИ І, частично попадаща в предвидена улица, която не е реализирана, е била допустима по правилата и нормите към момента на изграждането й – 1960 г. По действащите на ЗУТ сградата е недопустима – попада в улица от о.т. 134 до о.т. 157, изградена е без да са спазени изискванията на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 и 3 ЗУТ за разполагането й. При това е без значение дали предвидената по плана улица е реализирана. Допустимостта на строежа е преценка спрямо предвижданията на плана - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Към момента на изграждане на селскостопанската сграда – 1960 г., няма одобрен регулационен и застроителен план за с. К., като имота, понатоящем с пл. № 584, в който е ситуирана сградата, е бил извън границите на населеното място, но е била недопустима при действието на отм. Правилник за планово изграждане на населените места (ППИНМ, Обн., Изв., бр.51 от 2 Март 1950 г., Отм. с § 311 от заключителните разпоредби на Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места - Изв., бр. 76 от 20 ноември 1960 г.), във връзка с § 38 от Заключителните разпоредби на Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (Обн., Изв., бр. 149 от 26 Юни 1950 г., Отм. с § 311 на Правилника за приложение на закона за планово изграждане на населените места - ДВ, бр. 76 от 20 септември 1960 г.).
По силата на § 38 от Заключителните разпоредби на Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (отм.), разпоредбите на правилника са приложими и за застрояване на неурегулирани населени места, части от населени места или отделни имоти, като за строежите извън строителните граници на населените места, в зоната до 500 м. – за селата, са били разрешени единствено постройки към игрища, къпални, басейни и други физкултурни съоръжения, станции за отдих и култура; селско-стопански учебни заведения; ловни и рибарски домове и развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове; складове за леснозапалителни точности от III категория; постройки към язовири, мини, кариери, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски изби, люпилни, сушилни, топилни; малки обществени стопански постройки; малки частни летни и стопански постройки в поля, лозя и градини и други от този род - § 16, изр. 2 от Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (отм.). Второстепенните селскостопански постройки в селата са били допустими при разполагането им свободно при отстояние от страничните регулационни линии най-малко на 1,5 м. (чл. 196 ППИНМ вр. § 38 от Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (отм.) или разположени на регулационната линия, ако покриват калканен зид на съществуващи сгради, със съгласие на съседа, при задължение от негова страна да строи също такава постройка, така че калканните зидови да се покрият напълно, и със застроена площ най-много 24 кв.м. – чл. 167 вр. чл. 198 ППИНМ (отм.) вр. § 38 от Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (отм.). В случая селскостопанската постройка, понастоящем в УПИ І, към 1960 – в имот № 584, е застроена свободно и е със застроена площ около 35-36 кв.м., т.е. извън допустимите отстояния и параметри по правилата и нормативите за застрояване към годината на нейното изграждане – чл. 167 вр. чл. 198 ППИНМ (отм.) вр. § 38 от Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (отм.). В този смисъл не е била допустима по действалите към момента на изграждане правила и норми за застрояване, като предпоставка по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Аналогично, не е била допустима и при действието на отм. Строителни правила и норми за изграждане на населените места (Обн. ДВ. бр.75 от 18.09.1959 г.) вр. § 181, ал. 2 от ППЗПИНМ (Утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г.) - чл. 103, изр. 2, при действието на които в зоната до 500 м – за селата, е била разрешена направата само на постройки към игрища, басейни и други физкултурни съоръжения; станции за отдих и култура; селскостопански учебни заведения; ловни и рибарски домове и развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове; складове за лесно запалителни течности от III категория; стопански постройки и постройки по охраната към язовири, мини, кариери, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски изби, люпилни, сушилни, топилни и други от този род. Селскостопанска постройка за индивидуално ползване не е била допустима за изграждане в имоти извънселищни територии. Едва с разпоредбата на чл. 104а (Нов - ДВ, бр. 13 от 1965 г.) е било разрешено в полски имоти, непригодни за земеделско обработване, но подходящи за летовищно ползуване, да се застрояват индивидуални летни постройки, но със застроена площ до 20 кв. м., на което условие селскостопанската сграда в УПИ І не отговаря. Затова не може да бъде определена като търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ по правилата и нормативите към годината на нейното изграждане и жалбата по чл. 146, т. 4 АПК срещу отказа за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неоснователна.
По изложените съображения за отсъствието на основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения изричен отказ, на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Й. Г., с адрес с. К., ул. ... № ..., срещу изричен отказ по писмо изх. № УТ-20841-79-001/25.07.2019 г. на Г. А. на О. Г. Д. за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ по заявление вх. № УТ-20841-79/19.07.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА