и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
В едномесечен срок – на 12.06.2020 г., от постановяване на Решение № 767/08.06.2020 г., по КНАХД № 122/2020 г. по описа на съда, влязло в сила на основание чл. 223 АПК, в регистратурата на съда е постъпила молба от адв. Н. – пълномощник на ответника по касационната жалба В. Л. Н., за допълване на съдебния акт в частта на разноските, своевременно заявено в хода на устните състезания.
Ответната страна, уведомена за постъпилото искане по реда на чл. 248, ал. 2, в срок изразява становище, за недължимост на разноски, доколкото липсва представен по реда на чл. 80 ГПК списък.
Съдът като съобрази представената молба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от ТД на Н. – С. чрез пълномощник против Решение № 839/29.01.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1884/2019 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № 341031-0333566/11.06.2018 г. на зам. директора на ТД Н. – С.. С него на В. Л. Н. за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
В хода на касационното производство Н. се представлява от адвокат Нанкова, която в съдебно заседание, в хода на устните състезания, е заявила искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на представения договор за правна защита и съдействие пред БлАС. С влезлия в сила съдебен акт, приемайки касационната жалба за неоснователна, състав на БлАС е оставил в сила обжалваното решение на РС – Б., но не се е произнесъл по искането за разноски.
При тези данни съдът намира, че искането като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и от надлежна страна е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноски е общо понятие за разходи и включва три вида такива - държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК). Разноските са дължими не само когато са направени, но и когато са поискани своевременно. Дължат се и при определени условия, посочени в разпоредбата на чл. 143 от АПК, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019 г.), съгласно който в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Основанията да се иска допълване на постановения съдебен акт в частта относно разноските са молителят да е заявил искането си за присъждане на разноските по делото по време на производството, такива да са били направени и изхода на делото да е в полза на направилия искането.
Съгласно чл. 143, ал. 3 подателят на жалбата заплаща всички направени разноски, включително възнаграждение за един адвокат, когато съдът отхвърли жалбата. В конкретния случай условията за присъждане на разноски по чл. 143, ал. 3, субсидиарно приложим на основание чл. 228 АПК са изпълнени – искането е своевременно заявено, доколкото в открито съдебно заседание в хода по съществото на спора, пълномощникът на ответника изрично е заявил претенцията си, като е представил и доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Действително списък по чл. 80 ГПК не е представен, но това не е пречка за присъждане на доказаните разноски, съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съгласно която липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Настоящият случай е точно такъв – претенцията за разноски е своевременно предявена, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането с постановения съдебен акт. Позоваването в становището на ответника на т. 11 от посоченото тълкувателно решение е неотносима към настоящия случай, доколкото касае срока, до който претенцията може да бъде заявена, но този срок не е обвързан с представянето на списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения касатора – Национална агенция по приходите (Н.) – С. следва да бъде осъдена да заплати на В. Л. Н. сумата 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция (арг. чл. 21 ЗНАП).
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК чл. 63, ал. 3 ЗАНН, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – С. да заплати на В. Л. Н. сумата 300,00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
М.К.