и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. “. П. № 11, представлявано от управителя С. С. Т., срещу Ревизионен акт № Р-*3880-091-001/26.02.2019 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Б. М. Я. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 998/11.06.2019 г. на Д. на Д. “. и Д. практика“ /“ОДОП“/ при ЦУ на НАП – гр. С., в частта му, с която в тежест на дружеството са установени задължения по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ - корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 6 756.70 лева и лихви в размер на 1 308.28 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА в оспорената му част, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменен ревизионния акт в частта му, с която са установени задължения по ЗКПО и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, подробно доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Д. “. и Д. практика - С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. Доводите за правилност и законосъобразност са развити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява следното:
С оспорения в настоящото производство Ревизионен акт /РА/ № Р-*3880-091-001/26.02.2019 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Б. М. Я. – ръководител на ревизията /на л. 37 – л. 42 от делото/, по отношение на оспорващото дружество са определени задължения по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ - корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 6 756.70 лева и лихви в размер на 1 308.28 лева.
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*3880-020-001/05.07.2018 г. /на л. 25 от делото/, изменена с две последващи заповеди /от 12.10.2018 г. и 15.11.2018 г./, издадени от Д. И. Д. – Началник сектор „Ревизии“ /на л. 21 – л. 24 от делото/, като е възложено извършването на ревизия на „...“ Е. която да обхване задълженията за ДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и задълженията за корпоративен данък за същия период. С процесния ревизионен акт не са установени допълнителни задължения за ДДС. В тази му част актът не е оспорен и е влязъл в законна сила.
Срокът за приключване на ревизията е определен до 14.12.2018 г. Горецитираните заповеди са връчени на дружеството по електронен път, видно от приложените към заповедите удостоверения.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-*3880-092-001/22.01.2019 г., който е надлежно връчен по електронен път /на л. 27 – л. 35 от делото/. Срещу доклада е подадено възражение от оспорващото дружество /на л. 107 – л. 110 от делото/.
Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден процесния Ревизионен акт /РА/ № Р-*3880-091-001/26.02.2019 г. - от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Б. М. Я. – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 05.03.2019 г. /удостоверение на л. 43 от делото/.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван пред Д. на Д „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП /жалба на л. 101 – л. 106 от делото/, като с Решение № 998/11.06.2019 г. на Д. на Д. “. и Д. практика“ - С. при ЦУ на НАП /на л. 13 – л. 16 от делото/, РА е потвърден в частта му относно установените задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-803/07.06.2017 г. на Д. на ТД на НАП – С. /на л. 18 – л. 20 от делото/, видно от която оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.
По валидността на акта:
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По материално-правната законосъобразност на РА:
В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА. Въз основа на събраната в проверката информация, ревизиращите органи са приели за установено, че през процесния период оспорващото дружество е извършвало шивашки услуги – ишлеме, в офис, собственост на управителя на дружеството и складово помещение, находящо се на първия етаж на сграда в с. Дрангово, община П., област Б. /бивш шивашки цех/, като при извършени насрещни проверка на други задължени лица, между които „...“ Е. „...“ ЕООД и „...“ Е. последните не са представили документи и писмени обяснения, удостоверяващи продажби на стоки или извършването на услуги по издадените фактури, респ. не са представени никакви доказателства от “. Е. че посочените доставчици са извършвали услуги с получател ревизираното лице. В представени писмени обяснения управителят на дружеството е посочил, че основната дейност на последното през ревизирания период е била посредничество на шивашки услуги – ишлеме, като предмет на доставките по описаните фактури е ушито мъжко бельо, но не са представени договори с тези доставчици, поръчки, приемо-предавателни протоколи и описи, както и товарителници, пътни листове и доказателства за отчитани разходи за транспорт във връзка с фактурите. С оглед изложеното, ревизиращият екип е преценил, че фактурите от тримата доставчици са документи с невярно съдържание, т.е. че се касае за изплатени възнаграждения за услуги, за които липсват данни да са реално осъществени в полза на ревизираното лице именно от тези доставчици и по този начин посредством отчитането на разходи за услуги, които не е получило, оспорващото дружество е намалило размера на счетоводния финансов резултат за 2016 г., което е оказало влияние и върху размера на следващия се данък. С оглед посочените констатации, е издаден оспорения ревизионен акт.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 299 – л. 306 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- За 2016 г. дружеството е отчело приходи от продажби в размер на 177 055.98 лева, от които 175.710.92 лева са приходи от продажба на услуги /посредничество на ушиване на облекла на ишлеме/. Тези приходи са фактурирани от “. ЕООД и са осчетоводени по хронология на възникването им в Счетоводна сметка 703 „Приходи от услуги на ишлеме“, като участват във формирането на финансовия резултат на дружеството и са декларирани по ГДД по чл. 92 от ЗКПО;
- За финансовата 2016 г. основният възложител на поръчките за ушиване на облеклата на ишлеме е „...." ЕАД, като общо изпълнените поръчки са на стойност 157 093.43 лева. Няма подписан договор между двете дружества, а възлагането е чрез поръчки за всяка партида. Във всяка издадена фактура облеклата са описани по модели, количества и единична цена на услугата. Има издадени първични документи и стокови разписки за експедираните готови изделия.
- И за останалите контрагенти, за които дружеството е изпълнявало поръчки, е приложен същия принцип на производство и отчитане;
- Дружествата „...“ Е. „...“ ЕООД и „...“ ЕООД са ползвани като подизпълнители, като за произведените 123 176 бройки готови и кроени облекла “. ЕООД е заплатило на подизпълнителите сумата от 162 683.98 лева, а за извършените услуги подизпълнителите са издали фактури, които са осчетоводени от оспорващото дружество по Счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“. В регистъра записите на счетоводните операции следват хронологията на възникване и оборотът на счетоводната сметка участва във формирането себестойността на изделията и общите разходи на основната дейност. Всички стопански операции, свързани с извършените услуги, са вярно и точно отразени в счетоводните операции и заведени в счетоводните регистри на дружеството. Отразени са в оборотната ведомост, участват в изготвения Отчет за приходите и разходите и формират декларирания финансов резултат по ГДД;
- Всички фактури за извършените услуги от подизпълнителите са изплатени от “. ЕООД.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Основанието, на което е извършено преобразуването, е чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а именно, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Видно от заключението на вещото лице, посредническата дейност се е осъществявала от едноличния собственик на капитала и управител, като поръчките са били възлагани за изпълнение на подизпълнители, като издадените от тях фактури са осчетоводени по Счетоводна сметка „Разходи за външни услуги“ и тези фактури съдържат подробна информация за модел, количество, единична стойност освен изискуемите по ЗДДС реквизити.
Ревизиращият орган неправилно е приел, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции, доколкото при проверка на счетоводството на дружеството е установено, че е налице последваща реализация на стоките и че са налице съответните доказателства.
Затова и в конкретния случай, съдът намира, че са налице такива първични счетоводни документи /съгласно установеното от вещото лице/ и доколкото доставките са свързани с осъществяваната икономическа дейност и е налице последваща реализация, то е налице реалност на извършените доставки и сторените в тази връзка разходи.
Извършилото допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещо лице, изрично е посочило в заключението си, че всички стопански операции, свързани с извършените услуги, са вярно и точно отразени в счетоводните операции и заведени в счетоводните регистри на дружеството, респ. че счетоводството на дружеството изцяло е водено съобразно ЗСч.
С оглед изложеното, съдът счита, че изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО се опроверга от събраните доказателства и заключението на вещото лице, поради което ревизионният акт в оспорената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора, следва да бъдат присъдени на оспорващото дружество сторените от последното в производството разноски. Тези разноски следва да бъдат заплатени не от Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С., а от Националната агенция по приходите, доколкото съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, в сила от 01.01.2019 г., „поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Т.е. разноските по данъчни дела следва да се присъждат в полза на/срещу Националната агенция по приходите, а не на съответната Д. „ОДОП“ /В този смисъл Определение № 17366/18.12.2019 г. по адм. дело № 6149/2019 г. на ВАС, Първо отделение/. Разноските са в общ размер на 870.00 лева, от които: 50.00 лева за внесена държавна такса; 420.00 лева – за възнаграждението на вещото лице и 400.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо от ДОПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*3880-091-001/26.02.2019 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Б. М. Я. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 998/11.06.2019 г. на Д. на Д. “. и Д. практика“ при ЦУ на НАП – гр. С., в частта му, с която в тежест на “. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. “. П. № 11, представлявано от управителя С. С. Т., са установени задължения по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ - корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 6 756.70 лева и лихви в размер на 1 308.28 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „...“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. “. П. № 11, представлявано от управителя С. С. Т., сумата от 870.00 /осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.