и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл.186, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. 9. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“ С.“ № ..., с управляващ и представляващ Р. К. Г., със съдебен адрес : Б., ул.“П.“ № ..., ... – кантората на адв.Д. А., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С718-0458837/20.10.2020 г. на Н. О. „. Д. – гр.С., в Г. Д. „. К. П. Централно управление (ЦУ) на Н. – гр.С., с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -“запечатване на хранителен магазин“, находящ се в Б., ж к “З.“ № ..., стопанисван на „. 9. О. както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон и целите на закона, посочени изчерпателно в чл.22 от ЗАНН. Твърди се и нарушаване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Поддържа се, че наложената ПАМ се явява несъразмерна на констатираното нарушение, като не са изложени релевантни мотиви относно продължителността на срока. Сочи се, че се касае за малък квартален магазин за хранителни стоки, в който се съхраняват различни по вид хранителни стоки с различен срок на годност, включително и бързо развалящи се такива, поради което биха се засегнали в немалко интересите на търговеца. Твърди се, че досега дружеството никога не е било наказвано, тъй като винаги е спазвало законовите разпоредби и правилата на фиска. Иска се съдът да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалба и претендира сторените по делото разноски. Представя и писмена защита.
Ответникът – Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., чрез упълномощен юрисконсулт, в писмено становище твърди, че процесната заповед е законосъобразна, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното :
На 11.10.2020 г. в 13:35 часа служители на ТД на Н. – гр.С., са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в Б., ж к “З.“ №..., стопанисван на „. 9. ООД. П. проверката е установено, че за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на обща стойност 0.70 лева, не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. П. проверката е установена разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в магазина. Фактическата наличност на парите в касата е 452.60 лв., а съгласно отразеното във фискалната памет на фискалното устройство /ФУ/, стойността на извършваните продажби е в размер на 284.70 лв. – разлика от 167.90 лева.
От фискалното устройство е отпечатан съкратен отчет от дата 11.10.2020 г. (стр.24,25) и дневен отчет (междинен) от дата 11.10.2020 г. (стр.26-41), с отразена стойност 284.70 лева.
За извършената проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА № 0458837/11.10.2020 г.(стр.21-23). Протоколът е бил съобщен на законния представител на търговеца на 11.10.2020 г. и последният не е направил възражения по протокола.
На 11.10.2020 г. управителят на проверяваното търговско дружество е дал писмено обяснение, в която е посочил, че поради невнимание не е издал фискален касов бон. Разликата в касата се дължи на 100.00 лв., с които започва работа магазина (стр.42).
Въз основа на ПИП с.АА № 0458837/11.10.2020 г., Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – гр.С., е издал Заповед за налагане на ПАМ № № ФК-С718-0458837/20.10.2020 г. на Н. О. „. Д. – гр.С., в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – гр.С., с която на основание чл.186 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка -“запечатване на хранителен магазин“, находящ се в Б., ж к “З.“ №..., стопанисван на „. 9. О. както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган въз основа на ПИП с.АА № 0458837/11.10.2020 г., е приел, че на11.10.2020 г. в 13:35 часа П. извършена проверка в “хранителен магазин“ ,находящ се в Б., ж к “З.“ № 57, стопанисван на „. 9. О. е извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70 лв., заплатени в брой, за което не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Посочено е, че плащането е прието от Р. Г. като управител на търговското дружество. Прието е, че посоченото деяние изпълнява състава на чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. С оглед на това административния орган е издал и оспорената в настоящото производство заповед, с която на „. 9. ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на процесния търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (стр.18,19).
Преждепосочената заповед е била съобщена на законния представител на търговеца на 20.10.2020 г., видно от разписка (стр.20).
На 27.10.2020 г. управителят на „. 9. О. е подал жалба срещу посочената по-горе заповед чрез административния орган до Административен съд – Б., въз основа на която е образувано настоящето производство.
Като доказателства по делото са приети и : Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Н. (стр.43); Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.20 г. на Изпълнителния директор на Н. (стр.44); Удостоверение изх. № *48748/07.12.2020 г. за наличието или липсата на задължения, издадено от Орган по приходите П. ТД на Н. (стр.55), Удостоверение изх. № *72209/07.12.2020 г. за декларирани данни, издадено от Орган по приходите П. ТД на Н. С. (стр.56), ведно със справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори в „. 9. ООД (стр.57).
П. така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК; чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу ИАА, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.186, ал.4 от ЗДДС – от Л.Х., Н. на О. „. Д. – С., в ГД „. К. П. ЦУ на Н. – гр.С., видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Н. (стр.43) и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.20 г. на Изпълнителния директор на Н. (стр.44).
Атакуваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания.
П. издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена въз основа на съставен протокол за извършена проверка в търговския обект, който протокол е връчен на управителя на дружеството, който не е направил възражения по отразеното в протокола и е дал писмено обяснения за неиздаването на касов бон от ФУ. Следователно, административния акт се явява съответствие с нормата на чл.26, ал.1 от АПК, установяваща задължение за административния орган да уведоми страната за започналото административно производство, което е направено в случая и е спазена разпоредбата на чл.35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са направени.
Обжалваният ИАА не противоречи на материалноправни разпоредби, както неоснователно твърди жалбоподателят. Съобразно съставените ПИП сер.АА № 0458837/11.10.2020 г., като официален документ, се ползва с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид отпечатания съкратен отчет и дневен отчет, съдът намира, че фактите за извършеното нарушение са безспорно установени, а именно - че за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70 лв., не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство и че е налице разлика между оборота в касата и разчетената касова наличност от ФУ от 167.90 лв. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят отразеното в преждеизброените писмени доказателства.
Но съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена в несъответствие с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 от АПК.
В разпоредбата чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.
Настоящият съдебен състав приема, че така определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, около средния на законово определения максимален срок, е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, вкл. и е определен П. неспазване на принципа за съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна. Въпреки, че в заповедта има изложени съображения за определената продължителност, те са стандартните П. този вид актове, поради което и не отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на търговеца. Продължителността на срока на ПАМ е мотивирана в акта чрез посочване на съразмерността с тежестта на извършеното деяние, с целената превенция от законодателя – за преустановяване на лошата практика в стопанисвания търговски обект от дееца, конкретния вид упражнявана дейност, както и с необходимото време за създаване на нормална организация на работата за отчитане на търговския оборот от дейността (без конкретика). В заповедта обаче не са изложени конкретни данни за създадена организация за системно укриване на приходи в търговския обект. Не може да се приеме и довода, че е налице отклонение от данъчното облагане, с оглед на обстоятелството, че са отчетени за облагане в повече 167.90 лв. Няма данни за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди от същия вид или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да се приеме за обоснован довода, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. След като в случая констатираното нарушение е за пръв път, то от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Липсват конкретни доказателства, че от търговеца са предприемани конкретни действия за прикриване на доходи. Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат П. индивидуализирането на мерките за административна принуда.
В тази връзка, налагането в случая на ПАМ за закупуване на минерална вода на стойност 0.70 лв. П. липсата на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на хранителния магазин ще има за последица блокиране дейността на търговеца, на когото по този начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се съдържа в жалбата до съда. Ето защо, определената продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в която ще бъдат засегнати П. прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период от 14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл.6, ал.2 от АПК и не съответна на целта на закона.
Налагането на ограниченията в търговската дейност чрез процесната ПАМ, както вече се посочи по-горе, се съчетава и с налагане на административнонаказателна санкция по реда на ЗАНН, т. е. и с финансови рестрикции за незаконосъобразно поведение на задълженото лице. Ето защо, ответникът следва много стриктно да съобразява конкретни факти от обективната действителност, когато изгражда своето решение относно продължителността на действие на мярката. Принципът на пропорционалността е ръководещ и в европейското законодателство, вкл. намира приложение и в областта на санкциите. Така в решение по дело № С-210/10 г. от 09.02.2012 г. СЕС изрично сочи /т.24/, че "когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение преследваните цели". П. така определените параметри на продължителността на срока до 30 дни, формално са налице различни мерки, които могат да се налагат, макар и не по вид, но различни с оглед своята продължителност и именно това налага съобразяване на гореизложените принципи и конкретните фактически установявания.
Видно от приетите писмени доказателства, представени от оспорващата страна: Удостоверение с изх. № *48748/07.12.2020 г. за наличието или липсата на задължения, издадено от Орган по приходите П. ТД на Н. (стр.55), Удостоверение изх. № *72209/07.12.2020 г. за декларирани данни, издадено от Орган по приходите П. ТД на Н. С. (стр.56), ведно със справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори в „. 9. ООД (стр.57), „. 9. ООД няма задължения към фиска, както и че това и т.нар. „малка семейна фирма“, в която работят роднини – управителката Р. К. Г. и К.Г. Г.. С процесната ПАМ би се затруднило тяхното битие, освен дейността на търговското дружество – това би имало неблагоприятно въздействие не само върху правната сфера на адресата на ПАМ – търговското дружество, но и на физическите лица, работещи в и за него.
По изложените съображения, съдът приема, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, и е необоснована, поради което следва да бъде отменена.
П. този изход на спора и с оглед нормата на чл.143, ал.1 от АПК, на оспорващата страна следва да се присъдят разноските по настоящото производство в общ размер от 350.00 (триста и петдесет) лева, от които : 50.00 лв. –внесена държавна такса, и 300.00 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Б.ският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С718-0458837/20.10.2020 г. на Н. О. „. Д. – гр.С., в Г. Д. „. К. П. Централно управление на Н. – гр.С.,
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр.С., да заплати на А. 9. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“ С.“ № ... с управител Р. К. Г., сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ