и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК и чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на „С. Б. 9. Е. със седалище и адрес на
управление: Г.В., район О., ул. „Д.” № , ., с управител Р. Р.
Д. против Решение №1190/13.03.2013г. на Районен съд – Разлог, постановено по н.
а.х.д. №35/2013г. по описа на съда.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на съдебното решение
при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за
доказаност на вмененото на дружеството нарушение. Иска се отмяна на решението
на районния съд и постановяване на ново, с което бъде отменено обжалваното НП.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа.
Ответникът по касационната жалба - Д. “. по Т.-Б., чрез процесуалния си
представител изразява подробни доводи за неоснователност на депозираната
касационна жалба. Сочи, че не са налице твърдените от касационния жалбоподател
нарушения. Иска се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Разлог е потвърдил Наказателно
постановление №01/0102894 от 21.12.2012г. на Директора на Д. “. по Т. – Б., с
което на “. Б. 9. Е. с управител Р. Р. Д., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1
500 лв. за административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че дружеството-
жалбоподател безспорно притежава качеството „работодател”, като нарушението, за
което е санкциониран е доказано по несъмнен начин, при липса на допуснати
нарушения на процесуалния закон. Приел е, че при извършената на 31.10.2012г.,
около 11,45 часа проверка по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на Д. “. по Т. в обект - хотел „С.Г. С. е.С.”,
находящ се в Г.Б., ул. „А.” №, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, е констатирано, че в обекта е допуснато до работа лицето Р.
А. Х. на длъжност „камериер”, без работодателят “. Б. 9. ЕООД да
й предоставил екземпляр от сключен писмен трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НА.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционния
съд и се споделят от настоящата инстанция. Тези факти, установени и от районния
съд съответстват на доказателствата по делото и въз основа на тях е изграден
правилния извод, че визираното нарушение на трудовото законодателство е
допуснато.
Правилни са изводите на съда за доказаност на процесното нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Установено е, че работодателят “. Б. 9.
ЕООД не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила с работника Р.
Х. като трудови и към датата и часа на извършената от длъжностни лица при
Д. “. по Т. - Б. проверка е допуснал същата до работа без да й предостави
посочените в ал. 1 документи. Представеният пред първоинстанционния съд Договор
за обучение от 31.10.2012г. със срок от един ден не води до извод за липса на
нарушение на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1
от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да
се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. От събраните в хода на първоинстанционното производство
гласни доказателства, безспорно установено е, че лицето Х. е извършвала
трудова дейност в работно облекло, което обосновава наложената санкция на
дружеството -жалбоподател. От приложената в кориците на делото Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ е видно, че трудовият
договор на лицето Х. е регистриран в ТД на НАП в 19.17 часа, като
последващо действие от извършената от страна на служителите на Д. “. по Т. - Б.
проверка. Следователно правилно наказващият орган е приел, че е допуснато
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана отговорността на
„С. Б. 9. ЕООД.
Предвид изложеното и след като е изложил правилни мотиви по приложение на
материалния закон Районен съд – Разлог е постановил решение, което следва да се
остави в сила. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, не са налице
касационни основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1190/13.03.2013г. на Районен съд – Разлог, постановено
по н.а.х.д. №35/2013г. по описа на съда.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.