и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството e образувано по жалба на Н. Р. К.,от Г.Б.,ул..... № ...,депозирана чрез А.И. Т.против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-577 от 13.02.2023 г. на Н. на О. О. „. А. – Б.с която на основание чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и т.4,б.“б“ от Закона за автомобилните превози временно е спрял от движение лек автомобил м.“Н. П.“ с регистрационен № * до отстраняване на нарушението,но за не повече от 12 месеца,и временно е отнел свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението,но за не повече от 1 година,и е с правно основание чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.107,ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Жалбоподателят твърди,че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован.Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт,като се твърди,че не са налице законовите предпоставки да налагане на ПАМ.Твърди се, че административният акт е издаден без да е изяснена и отразена фактическата обстановка,немотивирана и е в разрез с целта на закона.Иска се заповедта да бъде отменена.Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Началникът на О. О. „. А. – Б. към Изпълнителна агенция „. А. – София,се явява лично в съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата,поради което иска нейното отхвърляне.

Съдът,след като взе предвид изложеното в жалбата,становището на страните в съдебно заседание и след като прецени събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

Н. Р. К. е собственик на лек автомобил м.“Н. П.“ с регистрационен № *,като притежава и валидно свидетелство за управление на МПС.

На 11.02.2023 г.,към 13.30 часа А. В. Я. и Р. Ц. Д. – двамата инспектори в НАП,извършили контролна покупка на услуга „таксиметров превоз на пътници“,предоставена им от Н. К.,който с управлявания от него лек автомобил м.“Н. П.“ с регистрационен № *,ги превозил от Г.Б. до „Б. П.“ за сумата от 30 лв.В района на паркинг „Ш.“ оспорващото лице е спряно за проверка от служители на Регионална дирекция „. А. – Г.С.– Д. Д. и К. В..При проверка на документите служителите констатирали,че оспорващото лице не е регистрирано като търговец,не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници и не притежава удостоверение за обществен превоз на пътници или заверено копие на лиценз.

Служителите на НАП ползвали таксиметровата услуга дали писмени сведения пред проверяващите служители на Регионална дирекция „. А. – Г.С.,в които посочили,че ползвали предоставената им от К. таксиметрова услуга за превоз на пътници от Г.Б. до „Б. П.“ за сумата от 30 лв.,без последният да издаде фискален бон или друг платежен документ(л.10 и л.11).

На 11.02.2023 г. на Н. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.2,ал.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари,вр.с чл.7а,пр.2-ро от ЗАвтП,който е предявен на нарушителя,без последният да прави възражения (л.9).

На 13.02.2023 г. Началникът на О. О. „. А. – Б.въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение,издал Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-577 от 13.02.2023 г.,с която на основание чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и т.4,б.“б“ от ЗАвтП временно е спрял от движение лек автомобил м.“Н. П.“ с регистрационен № * до отстраняване на нарушението,но за не повече от 12 месеца,и временно е отнел свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението,но за не повече от 1 година.Заповедта е връчена на Н. К. на 13.02.2023 г. (л.8),срещу която на 22.02.2023 г. депозирал жалба с вх.№ РД-14-577,въз основа на която е образувано настоящото производство(3).

При така установените обстоятелства,съдът направи следните изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима,като подадена от лице – адресат на оспорения акт,който засяга пряко негови права и законни интереси в предвидения от закона срок за оспорването му.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заповедта,противно на твърдяното в жалбата,е издадена от компетентен орган по чл.107,ал.1 от ЗАвтП,в кръга на предоставените му по делегация правомощия със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г.,издадена от Изпълнителния директор на ИА "АА".Издателят на акта,заемащ длъжността „началник“ на О. О. „. А. – Б.е разполагал с материална компетентност.Съгласно чл.107,ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „. А. или упълномощени от него длъжностни лица.Следователно компетентността на изпълнителния директор не произтича от заповед на министъра на транспорта,а директно от закона,като се допуска и изрично упълномощаване.Именно такова е обективирано в т.7 от Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА",с която прилаганета на ПАМ по чл.106а от ЗАвтП е възложено на Н. на О. О. „. администраия",какъвто е издателят на оспорената по делото заповед, видно от Заповед № 111/01.04.2022 г.(л.18).

Оспорваният акт представлява мотивирана заповед по смисъла на чл.107,ал.1 от ЗАвтП,като отговаря на общите изисквания за писмена форма по чл.59,ал.1 от АПК и съдържа реквизитите по ал.2 от същия член,вкл. фактически и правни основания.Съдът намира,че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно изискванията на чл.35 от АПК,като не са останали неизяснени такива.Правото на защита на лицето не е било нарушено.

Заповедта е издадена и в съответствие с нормите на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.106а,ал.1,т.1,б.“б“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението,но за не повече от 12 месеца,което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.Според ал.2,т.1 на същата разпоредба прилаганета на ПАМ по ал.1 се осъществява от органите по контрол Ч. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

По силата на чл.106а,ал.1,т.4,б.“б“ ЗАвтП ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач,който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

За да бъдат приложени цитираните по-горе ПАМ по чл.106а,ал.1,т.1,б.“б“ ЗАвтП и по чл.106а,ал.1,т.4,б.„б“ ЗАвтП е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) превозното средство,Ч. което е осъществен превозът,да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Съгласно §1, т. 1 ЗАвтП обществен е този превоз,който се извършва срещу заплащане с моторно превозно средство.

Установява се в разглеждания случай,че в управлявания от Н. К. автомобил са се намирали двама пътници – инспекторите на НАП А. В. Я. и Р. Ц. Д.,които извършили контролна покупка на услуга „таксиметров превоз на пътници“,предоставена им именно от К.,който с управлявания от него лек автомобил м.“Н. П.“ с регистрационен № *,ги превозил от Г.Б. до „Б. П.“ за сумата от 30 лв.

Съдържащите се в административната преписка писмени сведения от пътниците в автомобила са дадени по съответния процесуален ред,установен в чл.44,ал.2 АПК – подписани са от лицата,които са ги дали и са приподписани от проверяващите служители на Регионална дирекция „. А. – Г.С.Освен това приетите за установени факти,които са релевантни за спорното право,се установяват от останалите доказателства по делото.Възмездното извършване на услугата – Ч. заплащане,се установява и от съставения АУАН,който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила,по отношение на изложените в него факти и обстоятелства.АУАН не е оспорен и опроверган в съдебното производство,досежно отразеното в него обстоятелство,че водачът на автомобила Н. К. е получил от превозваните пътници сумата от 30 лв. за извършения превоз.Този факт,преценен през констатацията на проверяващите за липса на притежаван от оспорващото лице лиценз за извършване на превоз на пътници,както и на удостоверение за обществен превоз на пътници или заверено копие на лиценз на Общността,налагат несъмненния извод за наличие на основанията по чл.106а,ал.1,т.1,б.“б“ и по ал.2,т.1 и т.4,б.“б“ ЗАвтП за прилагане на оспорените ограничителни мерки.Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна,поради значимостта на ценностите,върху които тази професионална дейност рефлектира.Видно от изложеното,доводите на оспорващото лице за неосъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението,заради което са приложени процесните принудителни мерки,са неоснователни.В този смисъл е и Решение № 11377/08.12.2022 г. на ВАС по адм.д.№ 4168/22.

С оглед на гореизложеното съдът намира,че обжалваният акт е законосъобразен,а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.Процесуалният представител на оспорващото лице е претендирал присъждане на разноски,но предвид изхода на спора,те не следва да се възлагат в тежест на административния орган.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК,Административен съд-Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. К.,от Г.Б.,ул.“... № *,депозирана Ч. А.И. Т.против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-577 от 13.02.2023 г. на Н. на О. О. „. А. – Б..

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
С.В.