Производството по делото е образувано по молба на М. Х. Г. на П., с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „...”, ул. „...” № ..., против Решение № 5365р-691/20.04.2016 г. на Д. на ОД на М. – Б. и е с правно основание чл. 103, ал. 3 от АПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди, че заповед № 1978/09.10.2012 год. и заповед № 1980/09.10.2012 год. на Д. на ОДМВР – Б. не са влезли в сила, тъй като има незавършено производство по ЗУБ. Заповедите са издадени за това, че като чужд Г. е невъзможно да се издържа, и че не притежава необходимите задължителни застраховки. Обстоятелствата са се променили, вече работи, има застраховка и иска да се отменят двете заповеди. Приложил е доказателства.
По делото са представени доказателства. Представено е и обжалваното решение, от което се установява, че административният орган се е произнесъл по молбата, като е приел, че искането е за възобновяване на производството по издаване на административен акт, като е отказал възобновяването на производството по заповед № 1980/09.10.2012 год., с която е наложена ПАМ „Забрана за влизане в република България” и е оставил без уважение искането за отмяна на заповедта. Тъй като в решението административният орган е разглеждал само заповед № 1980/09.10.2012 год., съдът намира, че следва да се произнесе по искането за отмяна на тази заповед.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2012 г. при извършена паспортна проверка от служители на РУ „Полиция” – С. на пл. „Б.” в гр. С. е установено лице – чужд Г., без документи за самоличност. Лицето е задържано и при проведения разговор се е представило като М. Х. роден на 02.05.1987 г. в П.. Обяснил, че е влязъл на територията на Република България от Република Гърция, където живеел незаконно от четири години, с лек автомобил, шофиран от българин от ромски произход на име Р.. Преди преминаване на границата Р. му дал българска лична карта със снимка на М. Х. като след преминаване на границата Р. му взел картата и изчезнал. От извършената проверка в информационните масиви на М. за пътуванията на лицето е установено, че същото няма регистрирано влизане в страната през определените за това места, по законово определен ред.
Във връзка с тези обстоятелства са издадени две заповеди от Д. на ОДМВР – Б. за налагане на ПАМ – Заповед № 1978/09.10.2012 г., с която е наложена ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Република България”, както и Заповед № 1980/09.10.2012 г., с която му е наложена ПАМ „Забрана за влизане в Република България” за срок от 5 години. Заповед № 1980/09.10.2012 год. е връчена лично на лицето на 09.10.2012 год., не е обжалвана и е влязла в сила. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя в молбата.
На 07.04.2016 г. в група „Миграция” към ОДМВР – Б. е депозирана молба от М. Х. с № УРИ 244000-4172 (л.17), с която същият иска отмяна на горецитираната заповед за налагане ПАМ. В молбата за отмяна на заповедта се твърди, че молителят живее на съпружески начала с българската гражданка М. Н. Д., от която има тригодишен син, живее и работи в нейната фирма, плаща осигуровки, както и притежава срочна медицинска застраховка за срок от 6 месеца. Заявява, че към момента на издаването на Заповед № 1980/09.10.2012 год. са били налице законовите основания за издаването й, но към момента на подаване на молбата за отмяна същите са отпаднали, тъй като вече работи, осигурява се, а и няма извършени престъпления на територията на страната, няма висящи досъдебни или съдебни производства. За всички тези обстоятелства е представил доказателства. Административният орган е разгледал молбата и се е произнесъл с оспореното решение, като е приел, че молителят е поискал възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК, а именно открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства – медицинска застраховка, сключена на 01.04.2016 год., справка за осигурителен доход от НОИ и сключен трудов договор от 11.11.2015 год., актуален към 18.03.2016 год. Приел е, че тези обстоятелства и писмени доказателства не са били налице при издаването на акта, а са настъпили след неговото издаване. Отказал е възобновяване на производството и оставил без уважение молбата (жалба) на М. Х. за отмяна на наложената принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Република България”.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която издаденият административен акт е неблагоприятен. Липсват доказателства, кога решението е получено от жалбоподателя, но самият той в жалбата твърди, че е получил писмо, с което му е известено издаването на решението, на 04.05.2016 г.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Д. на ОДМВР – Б..
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не е спорно между страните, че жалбоподателят в настоящото производство е ... гражданин, живущ в гр. Б., който пребивава на територията на Република България без документи за самоличност, имал е депозирана молба за предоставяне на закрила до Регистрационно приемателен център – София, но му е отказан статут на бежанец. Лицето няма разрешен статут на постоянно пребиваващ чужденец или продължително пребиваващ чужденец в Република България. Същият иска отмяна на заповедта, с която му е наложена забрана за влизане в Република България предвид наличие на нови обстоятелства, а именно сключени медицински застраховка, справка за осигурителен доход и трудов договор.
Видно от депозираната молба до Д. на ОД на М. – Б., е поискана отмяна на Заповед № 1980/09.10.2012 год., с която е наложена ПАМ „Забрана за влизане в Република България” за срок от 5 години, поради това, че лицето има постоянен адрес, живее на семейни начала с българска гражданка, има трудови доходи, плаща осигуровки, както и има сключена медицинска застраховка. Следва да се отбележи, че никъде в жалбата лицето не е поискало възобновяване на производството по издаване на административния акт, а само отмяна на заповедта. От посочените обстоятелства по делото съдът счита, че производството по делото пред административния орган не е следвало да се развие по реда на чл. 99, т. 2 от АПК, това е административно производство по издаване на административен акт, тъй като инициатор на такова производство съгласно чл. 24, ал. 1 от АПК може да стане и по искане на Г..
В случая се иска отмяна на принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Това те постигат чрез налагане на държавна принуда, която пряко и непосредствено засяга правната сфера на адресата. Именно защото са инструмент за постигане на определена цел, а не санкция за вече извършено правонарушение, компетентният орган е длъжен, след тяхното налагане, да следи за наличието на предпоставките, при които са допустими и при установяване на тяхната липса, т.е. при невъзможност да постигнат законовата цел, е длъжен да ги отмени. Противното би означавало да се промени характерът на принудителната мярка, т.е. на държавната принуда и тя да се превърне в санкция за определено поведение, което само по себе си не е въздигнато от закона в самостоятелно правонарушение. Следователно и без да е сезиран от жалбоподателя, административният орган е длъжен да следи налице ли са основанията за налагане на мярката и ако те са отпаднали, да я отмени. В случая, видно от наложената ПАМ, тя е наложена за това, че лицето няма осигурена издръжка и необходимите задължителни осигуровки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане – основания съществуващи при издаването на ПАМ по чл. 10, т. 9 от ЗЧРБ. С подаването на жалбата за отмяна на Заповед № 1980/09.10.2012 год. е поискано от органа да прецени налице ли са още основанията за наложената принудителна мярка. Поискал е органът да извърши преценка на настъпилите в този дълъг период от време – близо четири години, факти довели ли са до преустановяване на необходимата принудителна мярка. Това е съвсем ново административно производство, което има за предмет не преценка на юридическите факти, които обуславят необходимостта от налагане на мярката към момента на издаване на заповедта, а преценка за наличие на основателност на факти, които налагат нейното прекратяване. Тези факти не са били предмет на разглеждане от органа с оглед направеното искане от жалбоподателя, а той се е произнесъл по искане, което жалбоподателят не е направил в жалбата. В този смисъл той не е провел административно производство, по което е бил сезиран и в резултат на това е постановил незаконосъобразен акт. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, актът, в случая решението на административния орган, следва да бъде отменено, а преписката – изпратена на административния орган за произнасяне по искането на М. Х. за отмяна на наложената ПАМ със Заповед № 1980/09.10.2012 год. При произнасянето органът следва да прецени налице, ли са още предпоставките за налагане на ПАМ с оглед представените доказателства от молителя.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение № 5365р-691/20.04.2016 г. на Д. на ОД на М. – Б..
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне, съобразно мотивите на определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено, пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.