и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н. О. „. Д. (О“ОД“) в Г. Д. „. контрол“ (ГД“ФК“) П. Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на Н.) против Решение № 12194/23.12.2019 год., постановено по н.а.х.д.№ 1596 по описа на Районен съд гр.Б. за 2019 год.
В жалбата на ТД на Н. гр.С. се сочи, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че извършеното нарушение не касае неотразяване на приходи изразяващи се в разлика между дневния финасов отчет и установена касова наличност и нормата на 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) не е приложима. Твърди се още, че неправилно районния съд е намалил размера на наложената имуществена санкция. По изложените съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови ново решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Представителят на О. П. - Б., дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Б., в настоящия касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Районния съд е изменил Наказателно постановление (НП) № 437586-F455202/03.06.2019 год. издадено от Н. О. О“ОД“ в ГД“ФК“ П. ЦУ на Н., с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „. Ф. 1. ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като е изменил основанието за налагане на санкцията от чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 и е намалил размера на наложената имуществена санкция на 500 лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.11.2018 год., длъжностни лица П. ТД на Н., гр. С. извършили проверка на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Б., ул.“Т. А.“ № **, стопанисван от „. Ф. 1. Е. П. която било установено, че фактическата касова наличност е в размер на 253.18 лева, а във фискалното устройство на обекта са отразени приходи в размер на 112.76 лева, т.е. разлика от 140.42 лева. От правна страна съдът е приел, че нарушението е безспорно доказано, но П. неправилно приложена санкционна норма, тъй като не е довело да неотразяване на приходи.
Решението е правилно.
Установеното П. проверката е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., съгласно който извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ Ч. операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Същевременно отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000.00 лева до 10 000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500.00 лева до 2000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1. Съгласно изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Именно тази норма, правилно е приложил Районния съд.
Анализа на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налага извод, че за да се наложи на юридическо лице или едноличен търговец имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 2, изр.1 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, което е елемент от фактическия състав на нарушението и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Наличието на такива не трябва да се предполага, а трябва да бъде доказано по безспорен начин.
В настоящия случай административно-наказващия орган е приел, че разликата се дължи на "служебно въведени" или "служебно изведени суми", а не е резултат от неотразени продажби. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд, след обстоятелствена проверка на доказателствата по делото е приел, че само позоваване на неотразени приходи не е достатъчно за доказване на извършеното нарушение. Действително е налице единствено твърдение на наказващия орган, че след като разликата е положителна, то е налице приход, който не е бил отразен по реда на Наредбата. Този извод на административно-наказващия орган е в противоречие с материалния закон. По аргумент на чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, след като не е доказано, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, то не е налице основание за налагане на санкцията по чл. 185, ал. 2, изр.1 от ЗДДС, която от своя страна не съответства на вменената за нарушена правна норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год., както правилно е приел и Районния съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд-Б., в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12194/23.12.2019 год., постановено по н.а.х.д.№ 1596 по описа на Районен съд гр.Б. за 2019 год.
Решенето е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК