и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ... Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. К., Б. ... № ..., В. “...“, ..., А. ..., представлявано от Н. Т. М., срещу Заповед № 986/16.07.2020 г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е наредено да се изземе, тъй като се държи без правно основание, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....613.158.3.1 по КК на Б., с административен адрес Б., ул. “...“№ ..., ... – публична общинска собственост с площ от 206 кв.м. и е по реда на чл. 65, ал. 4, изр. първо от ЗОбС, вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска отмяната й.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, като се твърди, че от изпълнението на заповедта ще бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди на дружеството.

Доказателства във връзка с изложените доводи в жалбата по искането за спиране не са ангажирани от оспорващия.

Съдът, за да се произнесе по направеното искане, съобрази представените доказателства и достигна до следните изводи:

Особеното искане е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Съображения:

Заповедта на К. на О. Б. е издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно чл. 65, ал. 4, изр. второ от същия закон, обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

Предвиденото по закон предварително изпълнение има за цел да защити важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60, ал. 1 от АПК критерии. Когато специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, за административния орган не е необходимо да обосновава някоя от материално-правните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. По аргумент за противното, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, съдът следва да установи наличието за молителя на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Освен това по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложим с оглед препращането от ал. 4 на същата норма, предварителното изпълнение подлежи на спиране, ако от същото за адресата на акта могат да настъпят значителни или труднопоправими вреди.

В случая жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, от които да се установява, че с предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по закон, се засягат негови права и интереси, чийто интензитет е противопоставим на заложения в закона обществен интерес. В жалбата липсва конкретно посочване на значителните и труднопоправими вреди, които биха настъпили от изпълнението на заповедта. Съдът не може да замества самостоятелно липсата на конкретика в тази насока с предположения.

В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК: необходимост от осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, каквато е конкретната, е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, което да е противопоставимо на заложения в чл. 60, ал. 1 от АПК обществен интерес. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е предпоставил наличие на такива от типа на тези, визирани в чл. 60 от АПК, след като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт. В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а са направени само твърдения в тази насока. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК.

Извън горното, евентуално претърпените вреди, които се твърдят от оспорващия търговец, подлежат на последващо обезщетяване в отделно исково производство в случай на отмяна на оспорената заповед.

Затова съдът намира, че в производството оспорващият не е установил със съответните доказателства, че вредите от предварителното изпълнение биха били труднопоправими, а в негова тежест е било да докаже предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. с ал. 4 от АПК, което той не е сторил.

С оглед изложеното, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на ... Е.с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. К., Б. ... № ..., В. “...“, ...., А. ..., представлявано от Н. Т. М., за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената с жалбата Заповед № 986/16.07.2020 г. на К. на О. Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА