и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 288/21.01.2019 г., постановено по нахд № 509/2018 г., Районен съд - Р., е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 01/000747/04.06.2018 г. на Директора на Д. „. по Т. - Б., с което на „М. – *. Е. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“. Б. № **, с управител М. И. Б., за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на административнонаказващия орган, в която се развиват съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушение на чл.43 от ЗАНН. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него касационната инстанция да постанови друго решение по съществото на спора, с което изцяло да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационните оплаквания.
Ответникът - „М. – *. ЕООД - гр.Р., чрез упълномощен адвокат, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска БлАС да остави в сила първоинстнационното решение.
Представителят на О. П. - Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Благоевградският административен съд, след като обсъди приетите в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните и след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
За да отмени горепосоченото НП, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН № 01-000747/11.04.2018 г. не е бил връчен на „М. – *. ЕООД , както повелява разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
При правилно установена фактическа обстановка въз основа събраните по надлежния ред доказателства, районният съд е направил обосновани, правилни и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Правилно районният съд е приел, че АНО е допуснал нарушение на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като акта не е предявен за подпис на нарушителя.
Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение.Видно от доказателствата по делото, липсват достатъчно достоверни данни АУАН да е бил предявен за подпис на нарушителя или на упълномощено от него лице.
Видно от Акт за установяване на административно нарушение № 01/000747/11.04.2018 г., в същия е отразено присъствието на свидетел /св. Г. Т./ при отказа на законния представител на дружеството да получи акта, а в реквизита за връчване липсват подпис, три имена и длъжност на връчител. В акта е посочено, че е отказал да получи АУАН, като за това е положен подпис на Г. Т., с което е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в същия липсва подпис на връчителя, неговите имена и длъжността му. Ето защо районният съд е приел, че липсва надлежно връчване на АУАН на санкционираното юридическо лице.
В чл.43, ал.4 от ЗАНН е регламентирано задължението на АНО, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, АУАН да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеене /в случая по седалището и адреса на управление на дружеството/ за предявяване и подписване. При подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, в акта се отбелязва датата на подписване и именно от тази дата тече срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а подписан екземпляр се връща на АНО.
Съгласно константната съдебна практика, налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, когато нарушението е ограничило правото на защита на нарушителя или когато, в случай, че не е допуснато, крайният резултат би бил различен.
Безспорно, след като АУАН не е предявен за запознаване със съдържанието му на нарушителя, същият е лишен от възможността да възрази срещу него. Тридневният срок за възражение тече от подписването на акта, каквото в случая липсва. От друга страна, ако нарушителят бе изложил своите възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и същите са били основателни, е съществувала вероятност административнонаказващият орган да се съобрази с тях и да не издаде процесното НП.
АНО не е изпълнил задължението си, установено с императивната разпоредба на чл.52, ал.2 от ЗАНН , съгласно която, когато актът не е предявен на нарушителя, следва да се върне веднага на актосъставителя. Съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН не освобождава органа от задължението да връчи АУАН на нарушителя за запознаване със съдържанието му съобразно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН и при отказ да го подпише, да оформи акта съобразно правилото на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, както правилно е приел и първоинстанционният съд, който в случая е спазил материалния закон по този начин.
Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288/21.01.2019 г., постановено по нахд № 509/2018 г ., на Районен съд – Р..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Шекерлийски ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Петков
2. /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ЕК