Normal;и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.146 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ).
Образувано e по жалба на Т. К. Х., с адрес: Г. Г. Д., ул. „Б. М.“ № 29, срещу Мълчалив отказ на У. на М. “. С. Г.Г. Д. по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 93-00-805/29.07.2020 год. Сочи се в жалбата, че отказа е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се, съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление с изрично писмено решение. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание и приложени писмени бележки жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Ответникът – У. на М. “. С. Г.Г. Д., в приложено писмено становище, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното:
Оспорващата Х. е подала до У. на М. “. С. Г.Г. Д. Заявление за достъп до обществена информация, именовано запитване, заведено с вх. № 93-00-805/29.07.2020 год. (стр.6), с което е поискала да й се предостави в копие на хартиен носител на заповедта, въз онова на която са определени критериите за определяне на лицата, на които да се изплащат допълнителни възнаграждения (бонуси) към трудовите възнаграждения за работа на първа линия в борбата с COVID19.
В законоустановения четиринадесетдневен срок по ЗДОИ У. на М. “. С. Г.Г. Д. не се е произнесъл по подаденото от Т. Х. заявление.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Заявеният от Х. предмет на оспорване в производството е мълчалив отказ на У. на М. “. С. Г.Г. Д. да се произнесе по подадено от нея Заявление за достъп до обществена информация вх. № 93-00-805/29.07.2020 год. по ЗДОИ в предвидения в закона срок с изричен мотивиран акт.
Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган (ал. 3).
Видно от подаденото от оспорващата заявление, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание. Заявлението е получено вх. № 93-00-805/29.07.2020 год., който е компетентен да се произнесе по същото - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Както бе посочено по-горе, според императивната норма на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в срока по ал. 1, т.е. не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация в определен срок - чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ.
Разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ императивно определят изискуемото съдържание на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв.
При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ, какъвто безспорно е М. “. С. Г.Г. Д. дължи мотивирано писмено произнасяне в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът не се е произнесъл в срока по ЗДОИ по подаденото от оспорващата писмено заявление по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, въпреки, че за него е възникнало задължение за произнасяне с решение съгласно чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, при липса на установени предпоставки по чл. 29 от ЗДОИ. Във всички случаи - независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание.
При това положение са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Липсата на произнасяне по конкретното искане, очертаващо предмета на произнасяне от страна на органа по ЗДОИ, съставлява отказ, който съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 1 от АПК, се явява немотивиран. Неспазването на установената форма е довело и до противоречие с материално-правните разпоредби. Мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания от страна на съда или страните в процеса. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган да не се произнесе по заявлението. Ето защо, по отношение на информацията, касаеща посочените съхранявани в М. “. С. Г.Г. Д. документи, административният орган е бил длъжен да се произнесе, с нарочен, обективиран в писмена форма акт, с който разреши или откаже достъп до нея. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Като не се е произнесъл по процесното заявление, административният орган не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне, респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок и по предвидения в закона начин, е довело и до съществено нарушение на административно-производствените правила. Само на тези основания жалбата, касаеща мълчаливия отказ на У. на М. “. С. Г.Г. Д. да се произнесе по процесното искане за предоставяне на информация, се явява основателна, респ. формираният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Противно на поддържаното от ответника, търсената информация е обществена по определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а М. “. С. Г.Г. Д. е задължен субект по смисъла на ЗДОИ - публичноправна организация в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Статута на М., в контекста на конституционнорегламентираният принцип на държавен контрол върху всички здравни заведения (чл. 52) с оглед закрила здравето на гражданите, М. попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2, т. 2 и като юридическо лице, опериращо със средства от консолидирания държавен бюджет съставлява задължен субект за осигурявяне на достъп до обществена информация в сферата на дейност, финансирана по този ред.Исканата информация касае правилата за определяне на критериите за получаване на допълнителни възнаграждения, т.е. относно разходването на публични средства и е свързана с работата на публичноправна организация, поради което има характер на "служебна" по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ физически и юридически лица следва да предоставят обществена информация само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Исканата информация не касае един от специфичните признаци по § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чрез които може да бъде идентифицирано конкретно лице или лица. Със заявлението за достъп не се иска посочване на лицата за които е предвидено изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, а се иска достъп до документа, който определя правилата за изплащане на такива, съответно определя критериите за това. В този смисъл исканият достъп до обществена информация не засяга лични данни, тъй като заявителя не поставя въпроса на кого и в какъв размер е определено да получи допълнително възнаграждение. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно за критериите и правилата за определяне на лицата на които да се изплащат допълнителни възнаграждения (бонуси) към трудовите възнаграждения за работа на първа линия в борбата с COVID19.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва да прецени налице ли са изискванията на ЗДОИ за предоставяне на исканата информация и в зависимост от това, да предостави достъп или да откаже предоставянето му. При изричното произнасяне с решение за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв, то следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание.
Предвид изхода от спора и съобразно правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 510.00 лева, от които: 10.00 лева - държавна такса и 500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на стр.42).
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на У. на М. “. С. Г.Г. Д. по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 93-00-805/29.07.2020 год.
ИЗПРАЩА преписката на У. на М. “. С. Г.Г. Д. за произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 93-00-805/29.07.2020 год., подадено от Т. К. Х., с адрес: Г. Г. Д., ул. „Б. М.“ № 29, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА М. “. С. ЕООД, със седалище и адрес на управление: Г.Г. Д., ул.“.., представлявано от У. д-р П. Г. Ф. да заплати на Т. К. Х., с адрес: Г. Г. Д., ул. „Б. М.“ № 29, сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.