Производството по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е образувано по жалба на „Х. – С.“ ООД – гр. П. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № ФК-С224-0395100/17.12.2019 г. на Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. (ГД) „. К. П. Централно управление (ЦУ) на Н..
Искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на приложената със заповедта принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е мотивирано със съображения за отсъствие на особени важни държавни интереси като предпоставка по чл. 60 АПК и на доказателства за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
С оглед данните по преписката и закона, съдът прие следното:
Заповед № ФК-С224-0395100/17.12.2019 г. на Н. О. „. Д. – С. в ГД „. К. П. ЦУ на Н. е издадена по реда и основанията на чл. 186 ЗДДС – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, и с оглед препращането в ал. 4 към реда за съдебна защита на АПК, заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС не подлежат на предварително изпълнение (арг. от чл. 166, ал. 1 АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС). Законът не изключва обаче правомощието на административния орган да допусне предварително изпълнение П. условията на общата разпоредба на чл. 60 АПК - чл. 188, ал. 1 ЗДДС, както в случая с разпореждането в заповедта за предварително изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.
Оспорването на разпореждането е предвидена от закона защита пред съда – чл. 60, ал. 5 АПК, като процесуалното условие за произнасянето на съда по искането за отмяната му - спазването на преклузивния 3-дневен срок от съобщаването на разпореждането на адресата, е спазено. Разпореждането по чл. 60 АПК, съдържащо се в Заповед № ФК-С224-0395100/17.12.2019 г., е съобщено на дружеството с връчването на самата заповед на 08.01.2020 г. и жалбата срещу него е подадена на 08.01.2020 г., с оглед което е процесуално допустима.
По същество, изложените обстоятелства в искането за защита срещу разпореждането по чл. 60 АПК не обосновават отмяната му.
По аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, предварителното изпълнение в конкретния случай е оправдано с оглед целите, за които е допуснато с разпореждането на органа. Заповедта третира принудителна административна мярка “запечатване на обект” в защита на правилата за търговия в търговски обекти, в частност изпълнението на задълженията за регистриране и отчитане на извършените продажби в търговски обекти с цел предотвратяване избягването на данъчно облагане, включително защита интересите на потребителите на стоки и услуги - легитимна цел по чл. 1 и чл. 118, ал. 1 ЗДДС. П. това, за прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е ирелевантна стойността на продажбата. Последната би могла да бъде обсъждана П. евентуално налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК законът предполага единствено наличието на едно и/или няколко от посочените условия – материалноправно негово основание. Дали фактическите обстоятелства в Протокол за извършена проверка № 0395100/31.10.2019 г. са основание за провеждане на административнонаказателно производство за нарушение по ЗДДС, респ. за издаване на заповедта по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не са предмет на обсъждане в производството по чл. 60, ал. 5 АПК, доколкото проверката им е възможна в състезателно съдебно производство - по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и по реда на чл. 145 и сл. АПК. Именно в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН следва да бъдат обсъждани доводите в жалбата за отъствие на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Протоколът за извършената на 31.10.2019 г. проверка в търговски обект – бензиностанция в гр. П., м. „7-ми километър“, стопанисвана от дружеството, с приложените опис на парите в касата и дневен отчет от фискалното устройство в обекта, удостоверяват предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на мярката „запечатване на обект“, които са основание и на допуснатото предварително изпълнение.
Допуснатото с разпореждането в заповедта предварително изпълнение на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС съдържа мотивирана преценка за наличие на особено важен държавен и обществен интерес, който следва да бъде обезпечен – чл. 60, ал. 1 АПК. От една страна предотвратяване избягването на данъчно облагане и защита интересите на потребителите – важен държавен и обществен интерес, и от друга – поради непротивопоставимия икономически интерес на дружеството. Прилагането й не е „наказание“, а допуснатото й предварително изпълнение е не само предвидена от закона възможност – чл. 60, ал. 1 АПК, но и мярка за изпълнението й, от чието отлагане биха могли да настъпят вреди за държавния интерес, с оглед основанието за издаване на заповедта – обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Неизпълнението на задължението по чл. 25, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. към датата на проверката – 31.10.2019 г., е аргумент за предварително изпълнение на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - в защита на държавния интерес от заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Възраженията за противното, с оглед стойността на нерегистрираната продажба от 3,00 лева, са неоснователни. Предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК не се измерват единствено със стойността на нерегистрираната чрез фискалното устройство продажба. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е установена за предотвратяване избягването на данъчното облагане, чиито последици не са финансово измерими, доколкото не могат да бъдат прогнозирани. Тежестта и степента на засягане упражняването на търговска дейност в търговския обект и обстоятелствата по случая, които обосновават намесата по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не само оправдават прилагането на предвидено в закона подходящо средство за защита на държавния и обществен интерес по чл. 1 ЗДДС, но и засягането на търговския интерес на дружеството не надхвърля необходимото за защита на държавния интерес. В този смисъл отсъстват основания за отмяна на разпореждането от съда по реда на чл. 60, ал. 5 АПК.
Възраженията за засягане на икономическия интерес на стопанисващото търговския обект дружество не са основания за отмяна на оспореното разпореждане по чл. 60 АПК, доколкото от изпълнението на запечатването на всеки търговски обект по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС хипотетично съществува възможност за настъпването на вреди.
Запечатването на обекта по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е временна мярка, чието действие се преустановява с изтичането на посочения в заповедта срок от 14 дни, поради което от изпълнението й не могат да се прогнозират значителни по размер пропуснати ползи. Още повече, запечатването на обекта само по себе си не лишава търговеца от правото да упражнява търговската си дейност и да реализира доходи от нея. Отделно, упражняването на дейността от дружеството не е абсолютно защитено и основно право, като всеки търговец, като подчинен на установените правила за упражняване на дейността, следва да търпи и предвидените мерки за нарушението им, установени и основани на надделяващ обществен интерес – предотвратяване избягването на данъчно облагане. Законът гарантира свободната стопанска инициатива и всеки е принципно свободен да осъществява търговска дейност, но изборът за осъществяването й неминуемо налага подчинение на определени правила, общовалидни за всички търговци. П. нарушение на произтичащи от дейността към държавата задължения по ЗДДС, както в случая, прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е съответно и необходимо средство за постигане целта на закона (чл. 1 ЗДДС), като предварителното й изпълнение не би могло да причини на дружеството парични загуби в големи размери. Затова предварителното изпълнение на заповедта не представлява нарушение на права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната легитимна цел (срокът на мярката следва да бъде предмет на обсъждане в производство по оспорване на самата заповед, с оглед съответствието й с целта на закона – чл. 146, т. 4 вр. чл. 6 АПК) - предотвратяване избягването на данъчно облагане, включително защита интересите на потребителите на стоки и услуги, и отсъстват основания за обезпечаване на възможните вреди за търговското предприятие чрез отмяна на разпореждането за предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 5 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 60, ал. 7 АПК вр. чл. 188, ал. 2 ЗДДС, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Х. – С.“ О. със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „М.“ № 7, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ФК-С224-0395100/17.12.2019 г. на Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н..
Определението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
О.М.