и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е. И. И. с адрес: гр.Б., ж.к.“...“, подадена чрез адв.Д. Д. срещу Заповед №ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019г. на Н. на Р.-Ю. Р., с която е отменено издадено от ОНС Б. Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. за „Гаражи – 2бр. с размери 3.00/6.00“ в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б. на името на Е. И. П. и Е. И. И..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, издадена в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи, за недопустимост на подадената пред органа жалба, тъй като разрешението за строеж е влязло сила, поради което заповедта е неправилна. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът –Н. на Р.- Ю. Р., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Е. И. П. в съдебно заседание изразява становище за основателност на подадената жалба и иска да бъде уважена.
Заинтересованата страна И. С. О. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Счита издадената заповед за правилна.
Заинтересованата страна –Г. А. на О. Б. изразява становище за основателност на жалбата и претендира за отмяна на оспорената заповед.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С две молби В.№94-00-981/01.04.1987г. Е. И. П. и Е. И. И. до ОНС-Б. са поискали одобряването на проекти и издаването на разрешение за строеж за два гаража в УПИ VI, кв.141 по плана на кв.“Грамада“, гр.Б. /л.77-78/. Приложени са две молби за учредяване право на строеж съгласно чл.56,ал.2,т.2 и т.3 от ЗТСУ /отм./, подадени от И.К.М., с които заявява, че е съгласен дъщерите му Е. И. П. и Е. И. И. да построят съответно гараж №1 и гараж №2 /л.79-80/. Приложена е скица №775/25.07.1986г., копие от действащ ЗРП, одобрен със Заповед №681/1978г., в която са вписани като собственици И.М. и С. О. /л.76/.
От ОНС е издадено Разрешение за строеж №51-2/01.04.1987г. за „Гаражи – 2бр. с размери 3.00/6.00“ в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б. /л.32/. Като възложители са вписани Е. И. П. и Е. И. И.. По делото, въпреки дадените указания от съда, не са представени доказателства за съобщаване на издаденото РС на заинтересованите страни. Не са представени доказателства, че строежа е въведен в експлоатация и разрешен за ползване.
Съгласно нот. акт №182, т.I, д.№227/1984г. заинтересованата страна И. О. се лигитимира като собственик на първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда в УПИ VI, кв.141 по плана на кв.“Грамада“, гр.Б., ведно с ½ идеална част от имота /л.26-27/.
На 20.07.2018г. в Р.-Ю. Р. е постъпила жалба от И. С. О. във връзка с извършено строителство в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б.. С жалба с В.№РС-БЛ-997-02-657/28.08.2018г. О. е уточнил че обжалва Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. на ОНС-Б. с искане за отмяната му./ л.48-49/
Във връзка с жалбата от служители на О. Б. е извършена проверка. За резултатите от проверката е съставен е Констативен протокол от 19.06.2018г., с който е установено, че посочените два броя гаражи са изградени въз основа на Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. на името на Е. И. П. и Е. И. И..
С оспорената Заповед №ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019г. Н. на Р.-Ю. Р. е отмененил издадено от ОНС Б. Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. за „Гаражи – 2бр. с размери 3.00/6.00“ в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б. на името на Е. И. П. и Е. И. И.. Заповедта е връчена на оспорващата на 01.02.2019г. (л.18) и е обжалвана до Административен съд-Б. на 15.02.2019г.,
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от лице имащо правен интерес да обжалва, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия. При издаване на заповедта е приложен правилно и материалния закон.
Правилно Началникът на Р. Ю. Р. е приел за допустима жалбата с В.№РС-БЛ-997-02-657/28.08.2018г. на И. С. О.. Безспорно е, че оспорващия в качеството му на лице, притежаващо собственост в УПИ VI, кв.141 по плана на кв.“Грамада“, гр.Б., както и първи жилищен етаж в жилищната сграда в същия имот е заинтересовано лице по смисъла на 149,ал.2,т.1 от ЗУТ по отношение на разрешените за изграждане в имота два гаража. По делото няма данни за съобщаване на Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. на заинтересованата И. О., въпреки, че са изискани такива доказателства от О. Б.. Предвид липсата на доказателства за връчване на РС на И. С. О., то правилно жалбата е приета за допустима за разглеждане, съответно и основателна.
Предмет на жалбата пред Р. Ю. Р. е издадено Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. за „Гаражи – 2бр. с размери 3.00/6.00“ в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б. на името на Е. И. П. и Е. И. И.. За да отмени обжалваното РС, същия е приел, че в същото е издадено в нарушение на чл.56,ал.3 от ЗТСУ /отм./-действал към датата на издаване на обжалваното РС, тъй като е издадено без учредено право на строеж от съсобственик на имота, поради което подлежи на отмяна, предвид разпоредбата на чл.229,ал.1, пр. последно от ППЗТСУ /отм./.
Съдът приема за законосъобразна преценката на издателя на оспорената заповед, че при издаването на Разрешението за строеж, са нарушени изискванията на чл.56,ал.3 от ЗТСУ /отм./. Цитираната разпоредба регламентира, че "в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги.".
По делото се установява, че заинтересованата страна И. С. О. е съсобственик на парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б.. Установява се и, че не е налице съгласието на О. по чл.56,ал.3 от ЗТСУ /отм./ за изграждане на два броя гаража в имот на който е съсобственик. Следователно издаденото разрешение за строеж и одобрения проект, с който е предвидено изграждането на два броя гаражи в парцел VI, кв.141 по плана на кв.Грамада, гр.Б. е незаконосъобразно, в нарушение на чл.56,ал.3 от ЗТСУ /отм./, с аналогично съдържание и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка правилна е преценката на органа, че при установената липса на съгласие на заинтересованата страна И. С. О. съгласно чл.56,ал.3 от ЗТСУ /отм./, издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно.
Неоснователно се твърди, че разрешението за строеж е влязло в сила, тъй като заинтересованата страна И. С. О. е заинтересовано лице в контекста на разпоредбата на чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ и следователно, след като Разрешение за строеж № 51-2/01.04.1987г. не е било съобщено на всички заинтересовани лица, същото не е влязло в сила.
Неснователни са наведените доводи в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на правната сигурност, залегнал в чл.156,ал.5 от ЗУТ, регламентиращ, че влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Както бе посочено в случая РС не е влязло в сила, поради което забраната на чл.156,ал.5 от ЗУТ е неприложима.
Предвид изложеното Административен съд – Б. намира, че атакуваната заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съобразно чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс/ ГПК/, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. И. И. с адрес: гр.Б., ж.к.“...“, подадена чрез адв.Д. Д. срещу Заповед №ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019г. на Н. на Р.-Ю. Р..
ОСЪЖДА Е. И. И. с адрес: гр.Б., ж.к.“...“, да заплати на Р.-Ю. Р. сумата от 100.00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
Е.Ф.