и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Държавната А. за М. и Т. Н. /ДАМТН/ - гр. С., бул. „Г. М. Д. № ..., подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 165/10.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 760/2019 г. по описа на Районен съд – П., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ – 2255/11.06.2019 г. на Председателя на Държавната А. за М. и Т. Н., с което на „.-7. ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. „. В. № ..., представлявано от управителя Г. Т. К., за административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ и на основание чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ във вр. с чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Твърди се, че вследствие на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се още, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, а производството по установяването и санкционирането му е проведено в съответствие със законовите изисквания, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството ‒ ответник. Излагат се доводи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и определяне на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на цитираната разпоредба. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба - „.-7. О. редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С депозирано по делото възражение, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – П. е отменил Наказателно постановление /НП/ № КГ – 2255/11.06.2019 г. на Председателя на Държавната А. за М. и Т. Н., с което на „.-7. ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. „. В. № 19, представлявано от управителя Г. Т. К., за административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ и на основание чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ във вр. с чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел за недоказано, че „.-7. О. в качеството му на краен разпространител на течни горива по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЧАВ, е осъществило състава на нарушението по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ. Този си извод районният съд е извел на база събраните по делото гласни и писмени доказателства, от които не се установило, че дружеството е извършвало реална продажба на течно гориво на клиенти на бензиностанцията, тъй като входът до обекта е бил ограничен и до бензиностанцията не е имало свободен достъп. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на процесното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в посочената санкционна норма – чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ не се предвижда конкретно наказание за извършеното от ответника нарушение, а същата е допълваща разпоредба към чл. 34, ал. 1 от ЗЧАВ, която е основната санкционна норма и която в случая не е посочена в наказателното постановление. Освен това, районният съд е приел, че процесното нарушение е „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като първо такова за санкционираното дружество, както и с оглед незначителната стойност на отклонението по показател „пламна температура“ на разпространяваното от дружеството гориво за дизелови двигатели.
Решението е правилно, като в конкретния случай, обаче, касационният състав не споделя всички доводи на районния съд.
Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства. Правните му изводи за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление се споделят от настоящия състав на касационната инстанция в следната насока:
С процесното наказателно постановление имуществената отговорност на дружеството-ответник е ангажирана за това, че на 28.03.2019 г., при извършена проверка от служители на ДАМТН на бензиностанция, находяща се в гр. П., кв. 321, стопанисвана от „.-7. ООД и след като от бензиноколонка № 1 била взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, след изпитване на контролната проба в стационарната Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ – гр. С., ЖК “М.”, кв. “П.”, ул. “Проф. П.М.” №..., и след извършена експертиза /изготвен Констативен протокол № КП-0193/03.04.2019 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество/, се установило, че изследваното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя “Пламна температура”. Санкционираното дружество е поискало извършването на арбитражна проба на процесното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, като в резултат на проведена арбитражна процедура е изготвена Експертиза № Е_А-05/09.05.2019 г., съгласно която процесното гориво не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК по показателя “Пламна температура”. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № А-004/09.05.2019 г., въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Изводът на първоинстанционния съд за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление и конкретно при посочване на санкционната норма, въз основа на която е ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество, е правилен и се споделя изцяло от настоящия касационен състав. Посочената в диспозитива на наказателното постановление правна норма на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ, посочена от наказващия орган като основание за налагане на имуществена санкция на „.-7. ООД в размер на 10 000.00 лева, е бланкетна и сочи алгоритъм за определянето на размера на глобите и имуществените санкции, визирани в предходните алинеи на нормата. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ, размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл. 8, ал. 1 или чл. 8а, ал. 1. Тълкувайки цитираната разпоредба в контекста на предходните алинеи на чл. 34 от ЗЧАВ, става ясно, че законодателят е въвел допълнителен критерий, който може да бъде използван от административно-наказващия орган при определяне размера на вече наложените глоби и имуществени санкции. Действително, в наказателното постановление е посочено, че размерът на наложената на ответното дружество имуществена санкция е определен при спазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, която предвижда глоба от 1 000.00 до 10 000.00 лева, съответно имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лева за лице, което разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация. Цитираната норма, обаче, е неприложима в конкретния казус, доколкото „.-7. ООД е санкционирано за разпространение на течно гориво – гориво за дизелови двигатели в несъответствие с нормативните изисквания за качество по показател „пламна температура“, а не за разпространение на твърдо гориво за битово отопление от лице без регистрация.
От изложеното следва, че на практика в процесното наказателно постановление липсва посочена конкретна правна норма, въз основа на която е определен размера на наложената на „.-7. ООД имуществена санкция. За законосъобразното издаване на НП не е достатъчно само да бъде посочена коректно нарушената разпоредба, доколкото същата съдържа единствено правило за поведение, но и конкретно по вид и размер наказание при неизпълнението й. Непосочването на санкционната норма е нарушение на общия принцип за законоустановеност на наказанието, регламентиран в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Наказателното постановление следва да съдържа санкционна разпоредба, с оглед на това при проверката му за законосъобразност съдът да извърши преценка дали наложената санкция е съответна по вид и размер на извършеното нарушение. В конкретния случай, предвид посочването в НП на разпоредба, която не предвижда наказание, съдът е възпрепятстван да извърши такава преценка. Така констатираното нарушение съществено е опорочило административно-наказателната процедура, препятствайки нарушителя да разбере на какво основание е ангажирана отговорността му, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно. Отчитайки цитирания порок в съдържанието на наказателното постановление и отменяйки същото като незаконосъобразно, районният съд е постановил правилно съдебно решение.
По изложените съображения за отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/10.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 760/2019 г. по описа на Районен съд – П., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ – 2255/11.06.2019 г. на Председателя на Държавната А. за М. и Т. Н..

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
КТ