и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 от Административна процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
С Решение № 5677/20.04.2012 год., постановено по адм.д.№ 5892 по описа на
Върховния административен съд за 2011 год. е отменено Решение № 252/07.03.2011
год. постановено по адм.д.№ 186 по описа на Административен съд – Благоевград в
частта му, в която частично е отменено Решение изх.№ 1000-0130/23.11.2009 год.
на Началника на Митница Кулата за определения ДДС по т.1.1.1 от него и далото в
тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по жалба на “СЕНСО МОДА” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „Т.., представлявано от управителя А. Б. К. против Решение №1000-
0130/23.11.2009 год. на Началника на Митница Кулата, с което е определен нов
размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 07BG005400Н0037529/Н-3752/20071022
с получател – търговското дружество “Сенсо мода” ЕООД в размер на 8 151,63
лева, от които мито – 4,36 лева и ДДС – 8 148,27 лева, представляващи дължимите
суми по вноса, определени в Приложения № 3, 6 и 8 към Докладна записка на
директора на Дирекция „Последващ контрол” на Агенция Митници, ведно със
законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение,
съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и към 23.11.2009 год. възлизаща на 2 411,78 лева.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвид
липсата на фактически и правни основания за издаването му и в нарушение на
материалноправните разпоредби по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и чл. 45 и чл. 46
от ППЗДДС. Оспорващият счита, че дружеството е представило всички изискуеми по
чл. 45, ал. 1 от ППЗДДС документи, а издаването на кредитни известия касае
единствено изменението на данъчната основа на съответната доставка и по-
конкретно, нейното намаляване, без да се променя характера на доставката, като
не може да бъде основание да определяне на ДДС. Иска се отмяна на оспорения
административен акт.
В настоящето производство дружеството – оспорващ не изпраща представител.
Ответникът – Митница Кулата (понастоящем Митница Югозападна), чрез процесуалния
си представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на приобщените
по делото доказателства по адм.д.№ 186 по описа на Административен съд –
Благоевград за 2010 год., в т.ч. и заключенията на допуснатите и назначени
съдебно-икономически експертизи намира за установено следното:
На 22.10.2007 г. пред Митница Кулата “Сенсо Мода” ЕООД с ЕАД №
07BG005400Н0037529/Н-3752/20071022 (стр.124 и 125 от адм.д. № 186) е
декларирало дамски блузи от синтетика – 6978 бр. МТН 620640000 и дамски ризи от
памук – 7615 бр., МТН 620630000, общо 14 593 бр., под режим допускане за
свободно обръщение и крайна употреба /код 4200/, които са предмет на освободена
доставка по ДДС за друга държава членка. Митническата стойност на стоките, въз
основа на представените документи е определена на 146 286,89 лв. С оглед
представения сертификат за движение на стоките EUR.1 № А 0278885/20102007 г.,
издаден съгласно Протокол 4 относно определяне на правилата за “продукти с
произход” и методите на административно сътрудничество към Споразумението за
стабилизиране и асоцииране стоките предмет на процесния внос са освободени от
заплащането на дължимите по вноса митни сборове и други публични държавни
вземания, както и от заплащане на ДДС на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.
При проверка в рамките на последващ контрол по чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, възложен
със Заповед № 3АМ-170/30.05.2008 год., изменена със Заповед №3АМ-197/12.06.2008
год. (стр.120 и 122 от адм.д. №186) на “Сенсо Мода” ЕООД относно
законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим
едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода от
01.06.2007 год. до 28.05.2008 год., връчени на управителя на дружеството,
резултатите от които са обективирани в Доклад № 12/18.07.2008 год. и
допълнителния Доклад № 12а/18.07.2008 год. (стр.23-65) и приложенията към тях е
установено, че за декларираните с ЕАД № Н-3752/20071022 стоки, допуснати за
свободно обръщение с освобождаване от ДДС са налице нарушения на митническото
законодателство. Въз основа на тези доклади Началника на Митница Кулата е издал
оспореното решение, като е приел по т. 1.1.1., че са установени внесени стоки
по режим 4200, за които не са налице документи по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, във
вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и проверяваното лице не е издало протокол съгласно
разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС и
съгласно Приложение № 3 от Доклада следва да бъдат взети под отчет и събрани
суми за ДДС в размер на 7 953,39 лева. Решението е връчено на дружеството-
оспорващ 25.01.2009 год.
Видно от доказателствата по делото, за процесния внос по регистрирания в
Митница Кулата ЕАД № 07BG005400Н0037529/Н-3752/20071022 с произход Македония е
издадена от фирмата изпращач “Профитекс естаблишмънт” фактура № 56/20.10.2007
год. (стр. 137-141 на адм.д.186), в която е посочено общото фактурирано
количество – 14 593 броя дамска конфекция, от които 6 978 бр. – дамски ризи от
памук и 7 615 бр. дамски блузи от синтетика, на обща стойност 74 495,30 евро,
представляващи 140 700,14 лв. По адм.д.№ 186/2010 год. са приети единична и
тройна съдебно-икономическа експертиза.
Експерта, изготвил единичното заключение (стр.400), след запознаване с
документите по делото и извършване на справка в счетоводството на търговското
дружество е установил, че стоката, описана в ЧМР (стр. 205) е получена в
Германия от получателя. Тази стока е по фактури № 159, 161 – 174/20.10.2007
год. и по товарителници № 225, 232, 234, 236 – 241, 243 – 251. Като е
съобразил издадените от “Сенсо мода” ЕООД продажни фактури, посочени в Справка
№ 01 от заключението, експертът е установил, че от доставените 24 броя артикула
е налице пълно съвпадение между доставеното и продадено количество при 19 броя
артикула касаещо 9 902 бр. дамска конфекция. При 5 броя артикула доставеното
количество е по-голямо от продаденото по приложените фактури с 4 691 броя.
Количествата и артикулите е обобщил с Справка № 02 (стр. 406). Транспортните
разходи за 1 брой експерта е изчислил на стойност 0,04 лв. Установил е че по т.
1.1.1. начисления ДДС е в размер на 7936,71 лв., който е различен от посочения
от митническия орган в размер на 7953,39 лв. Разликата се дължи на
обстоятелството, че действителните количества са тези посочени в Справка № 02,
при което е налице съвпадение по два от артикулите. Въз основа на допълнително
представените от пълномощника на жалбоподателя фактури – общо 14 броя, издадени
въз основа на товарителници (проформа фактури), имащи отношение към процесния
ВОД, които експерта е посочил в Справка № 04 е съобразено съотносимостта към
всяка една проформа фактура, подробно описани в Справка № № 05 – 11. След
отразяване на фактурираните продажби с новопредставените фактури експерта е
установил, че количеството дамска конфекция, което не е фактурирано с продажни
фактури е 104 бр. (под № 2 и № 3 в Справка № 10) по 2 артикула и при 1 артикул
(под № 1) са фактурирани като продадени 20 броя повече от доставените. Извършил
е прихващане и е установил, че размера на ДДС е 152,26 лв.
Заключението на вещите лица по допуснатата и назначена тройна съдебно-
икономическа експертиза изцяло потвърждава фактическите констатации на
единичната експертиза (стр.535). От заключението на същата е видно, че
дължимото държавно вземане е в размер на 333,83 лв., в т.ч. ДДС за установени
внесени стоки на режим 4200, за които не са налице документите по чл. 45, т. 1
от ППЗДДС – 159,88 лв. и ДДС за установени внесени стоки на режим 4200, за
които за доказване на продажбата към краен потребител са посочени фактури за
продажба, а в последствие са издадени КИ – 173,95 лв. Разликата в стойностите с
първоначалната единична експертиза се дължат на това, че експерта по единичната
експертиза е работил с два знака след десетичната запетая, докато в тройната
експертиза експертите са работили до третия знак, при което при окръгляването е
налице разлика от 6,98 лв. Отделно от това експертите сочат, че
административният орган правилно е определил дължимите държавни вземания,
предвид обстоятелството, че пред него не са били представени всички фактури,
които са представени едва в хода на съдебното обжалване.
Приетия по делото Ревизионен доклад № 1006921/06.10.2010 год. от ТД на НАП
като касаещ друг вид проверка, а не установяване на дължими държавни вземания
по внос на стоки при режим 4200, определянето на които е от компетентността на
митническите органи е неотносим към предмета на спора, поради което съдът
намира, че не следва да обсъжда направените в него констатации.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество по отношение разглежданата в настоящето производство
част е частично основателна.
Предмет на разглеждане е Решение № 1000-0130/23.11.2009 год. Началника на
Митница Кулата в частта му по т.1.1.1.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощият, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването
му, действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
което го прави валидно. В случая решението е издадено от Началника на Митница
Кулата, който по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, е митнически орган, поради
което той е имал правомощието, съгласно чл. 30 от ППЗМ, да издаде процесното
решение по чл. 220 от ЗМ. Начисляването, събирането и контрола върху
изпълнението на това задължение е вменено в правомощията на митническите органи
съгласно чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 56 от ЗДДС. Според
разпоредбата на чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се
извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по
реда, определен за митническото задължение, а не от данъчните органи, както е
при осъществяване на доставки на стоки и услуги на територията на страната.
Оспореното решението е мотивирано съобразно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му митническият орган изрично се е позовал на Докладна записка, изготвена в следствие на извършената проверка, включително на Приложение №3 и Приложение №6 в което подробно е посочен дължимия ДДС за всеки отделен случай. Не представлява нарушение на чл.59, ал.2 от АПК обстоятелството, че мотивите на акта се съдържат в придружаващите го документи и в част от административната преписка.
Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия:а. вносителят е регистрирано по този закон лице;б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;
По делото се установява, че за внесените от РМакедония дамски блузи от синтетика и памук, дружеството е издало 15 бр. фактури за последваща продажба към крайни потребители в Германия, при което доставката е декларирана като освободена от ДДС, съгласно чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС. Издадени е и 1бр. проформа -фактура, като в хода на съдебното производство се представиха и издадени фактури по проформа фактурата. По делото е представена и (ЧМР) с изпращач “Сенсо мода” ЕООД – гр.София и получател в Германия (стр.205), заверен в клетка 24. Въз основа на тези документи (без представените по-късно фактури) е прието, че са изпълнени изискванията на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС вносът да бъде освободен от заплащане ДДС.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото доказателства и приетите съдебно-икономически експертизи. Митническите органи са приели, че са налице и трите кумулативни предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 6 на ЗДДС - дружеството е регистрирано по ЗДДС лице; в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; вносителят е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Митническият орган е приел изпълнението на условията на режим 4200, но след извършената последваща проверка е установил, че за част от внесената стока липсват документи за последваща продажба в друга държава членка, а с последващото издаване на кредитни известия за част от стоките е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от заплащане на ДДС. В тази връзка спорен по делото е въпроса дали за част от стоката са налице документи по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС и дали с издаване на кредитните известия се разваля част от описаната по-горе доставка, което има като правна последица задължение за заплащане на ДДС.
По отношение на констатациите на административния орган по т.1.1.1 съдът намира жалбата за частично основателна.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Не е спорно по делото, че дружеството-оспорващ е регистрирано по ЗДДС лице. В съпровождащите стоките документи е посочено, че същите са предназначени за крайна употреба от клиенти в Германия (държава членка). Последваща вътреобщностна доставка е налице, когато регистрирано по ЗДДС лице – вносител, прехвърля възмездно правото на собственост или друго вещно право върху внесената стока на лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Първият документ, удостоверяващ извършването на вътреобщностна доставка е фактура за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационния номер по ДДС на получателя (чл. 45, т. 1, б ”а”от ППЗДДС).
В настоящият случай се установи, че за част от стоките, предмет на вносната фактура № 56/20.10.2007 год. липсва фактура за продажба към клиент в друга държава-членка. Съгласно единичната експертиза, както и от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза се установи, че за 105 бр. непродадени количества няма издадени фактури за продажба по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС. Следователно за тези стоки не е налице първия изискуем по чл.45 от ППЗДДС документ и на основание чл. 16, ал. 1, във вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. В тази връзка съдът намира, че жалбата в тази част следва да бъде уважена за размера над установения такъв от тройната съдебно-икономическа експертиза размер на ДДС по т.1.1.1, който възлиза на 159,88 лв. до размера приет от административния орган 7 953,39 лв. Безспорно констатацията на експертите е въз основа на представените в съдебната фаза документи – фактури, които органът не е имал предвид при определяне размера на дължимото ДДС. Същите обаче следва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като установяват факти от значение за делото събрани до момента на приключване на устните състезания, независимо че са оспорени от процесуалния представител на ответника. Приложените фактури притежават изискуемите се от чл.114 от ЗДДС реквизити, ескпертите са категорични, че същите са били счетоводно отразени, поради което и следва да се вземат предвид от съда при разглеждане на делото. Действително купувач по фактурите е “Вемайер” ООД, по отношение на който е отразено в доклада на ревизията, че е отделечен склад на “Сенсо мода” ЕООД, но представените фактури са за продажба, а не за предоставяне на отговорно пазене (за наем). Именно, като продажби са били и счетоводно отразени, както беше казано и по-горе. Следователно с представените по делото фактури се установява последваща доставка.
Установи се, че за по-голяма част от стоките вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл.45, т. 1 и т.2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници (ЧМР). Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността.
С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него разноски в производството за държавна такса, възнаграждение за двете експертизи и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част в размер на 1 886.00 лв. Разноските възлизат на 1925.00 лв., от които 50 лева – държавна такса, 1210 лв. – възнаграждения за вещи лица и 665 лв. – адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства за направени разноски при разглеждане на делото от Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение изх. № 1000-0130/23.11.2009 год. на Началника на Митница Кулата (понастоящем Митница Югозападна) в частта му по т.1.1.1, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД № 07BG005400Н0037529/Н-3752/20071022 в размер на 7953.39 (седем хиляди деветстотин петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки) лева ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, в частта за размера над 159.88 (сто петдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над 159.88 (сто петдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, считано от датата на възникване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Сенсо Мода” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., район “Т., представлявано от управителя А. Б. К. срещу Решение изх. №1000-0130/23.11.2009 год. на Началника на Митница Кулата (понастоящем Митница Югозападна) в частта му по т.1.1.1., в останалата й част.
ОСЪЖДА Митница Югозападна да заплати на “Сенсо Мода” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., район “Т.., представлявано от управителя А. Б. К. сумата от 1886.00 (хиляда осемстотин осемдесет и шест) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.