Решение № 337

към дело: 20187030700577
Дата на заседание: 01/22/2019 г.
Съдия:Иван Шекерлийски
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. В. Р., с постоянен адрес: гр. П., ул. „. № *, подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 341/03.07.2018 г., издадена от Н. С. Й. – М. А. П. Р. У. – П. към ОД на М. – Б., с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ****** за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2018 г.“; и са отнети 2 бр. табели с рег.№ ******, и СРМПС № *********.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради издаването му П. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби, както и поради несъотвествието му с целта на закона – отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. В тази връзка се оспорват фактическите констатации, изложени в заповедта, като се твърди, че същите се опровергават от събраните по делото доказателства. Сочи се още, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за приложението на процесната ПАМ, с което е обоснова противоречието й със закона. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Н. С. Й. – М. А. в Р. У. – П. П. ОД на М. – Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на оспорващата страна, намира за установено следното:
С оспорената Заповед № 341/03.07.2018 г., издадена от Н. С. Й. – М. А. П. РУ – П. към ОД на М. – Б., на жалбоподателя Р., на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ****** за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2018 г.“; и са отнети 2 бр. табели с рег.№ ******, и СРМПС № *********.
Заповедта е мотивирана с вмененото на оспорващия нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, установено с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 578240 от 03.07.2018 г. (л. 12 от делото), съставен от ответника М. А. Н. С. Й. за това, че на 03.07.2018 г., около 19:35 часа, в гр. П., Р. е управлявал собствения си лек автомобил марка/модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № Е4616ВХ под въздействието на опиати, установено с техническо средство DRUG CHECK 3000, което е отчело положителен резултат и реагиращ на „Опиат“ (ОPI).
За извършената на Р. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози е съставен съответния протокол, предявен за подпис на провереното лице (л. 56 от делото).
На оспорващия е издаден талон за медицинско изследване № 0013932 (л. 55 от делото), в който е посочил, че не приема резултатите от теста.
В изпълнение на издадения медицински талон, Р. се е явил в ЦСМП – П., където на същата дата, около 20.40 ч., са му били взети биологични проби за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което е съставен протокол (л. 57 от делото).
Срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство № 314 ЗМ – 320/2018 г. по описа на РУ – П., в хода на което, на 03.07.2018 г., е издадено постановление за назначаване на съдебно–химическа (токсикологична) експертиза на иззетите от Р. биологични проби, възложена на химик от Специализираната токсикологична лаборатория на Военномедицинска академия – София.
Процесната заповед е връчена на адресата й срещу подпис на 03.07.2018 г., видно от отбелязването върху същата, в графа „разписка“.
Недоволен от горепосочения индивидуален административен акт, Г. Р., чрез процесуалния му представител, е оспорил същия пред Благоевградския административен съд, с жалба, депозирана на 12.07.2018 г.
П. така установената фактическа обстановка и П. преценката съобразно чл. 149 от АПК, чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване пред БлАС административен акт.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки, сред които и тези по чл.171, т.2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспореният административен акт е издаден от Н. С. Й. – М. А. П. Р. У. – П. към ОД на М. – Б.. Съгласно т. 2 от приложената по делото Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. на Директора на ОД на М. – Б. (посочена като овластяваща издателя на оспорената ЗППАМ), на младшите автоконтрольори II и I степен в РУ и Сектор „Пътна полиция“ П. ОД на М. – Б., са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“, б. „д“, б. „е“, б. „ж“, т. 2, б. „в“, б. „ж“, б. „и“, б. „к“ и т. 2а от ЗДвП. От изложеното следва, че към момента на издаване на заповедта, издателят й е разполагал с материална компетентност за налагане на ПАМ от процесния вид.
Независимо от горното, обаче, настоящият състав констатира, че оспорената заповед е издадена П. допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Видно е от обстоятелствената част на ЗППАМ, че на оспорващия е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ****** за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2018 г.“, поради У. на личния си автомобил под въздействието на „опиати“. Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а.) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; б.) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и П. отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
След многократното му изискване от страна на съда, по делото бе представено и прието като доказателство заверено копие от заключението по назначената съдебно–химическа (токсикологична) експертиза на иззетите от Р. биологични проби, възложена на Специализираната токсикологична лаборатория на Военномедицинска академия – София. Видно е от констатациите в същото, че в представените за изследването проби (кръв и урина) от оспорващия, не се установява присъствието на упойващи/ наркотични вещества. Изложеното сочи, че възприетите от органа фактически констатации, респективно изложените такива в издадения от него административен акт, се опровергават от събраните по делото доказателства. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Следователно, от страна на административният орган не бе доказано наличието на релевантния факт – У. на МПС по въздействието наркотични вещества или техни аналози, съгласно доказателствената тежест, която носи по чл. 170 от АПК, а именно да установи съществуването на посочените в оспорения индивидуален административен акт фактически основания и изпълнението на законовите изисквания П. издаването му. Напротив, както бе споменато по–горе, това твърдението бе оборено от събраните доказателства, а на свой ред това води до извода, че не е налице правопораждащия фактически състав, липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на собствения и управляван от оспорващия лек автомобил. Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена със оспорената в рамките на настоящото производство заповед, е издадена П. липса на материалноправните предпоставки за това. Тази необоснованост на заповедта я окачествява като незаконосъобразна, поради което и ще следва да бъде отменена.
Настоящия състав на БлАС намира, че незаконосъобразността на процесната ЗППАМ се проявява и в още една форма. Както бе споменато по – горе, разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложимата й към настоящия случай редакция – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) визира 2 отделни хипотези, П. наличието на които възниква основание за налагане на ПАМ – „прекратяване регистрацията на ППС“, които най – общо могат да бъдат формулирани като У. на МПС П. липса на правоспособност или след употреба на алкохол или наркотици (или откаже да се подложи на проверка за установяване на това обстоятелство). Тези хипотези са диференцирани от законодателя в отделни точки – а) и б) на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, именно защото касаят различни правопораждащи юридически факти, възникващи от различни юридически прояви. П. посочване правното основание за издаване на заповедта, административния орган се е задоволил единствено с посочването на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без да бъде конкретизирано по коя от двете точки следва да бъде наложена ПАМ, респективно правната норма да бъде приложена към конкретния случай. Горното пък на свой ред обосновава извода, че изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за изчерпателно посочване на правното основание за издаване на заповедта не е изпълнено.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременна и основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10,00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото, тъй като същите са направени и доказани.
От страна на жалбоподателя има и заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ, съдействие и защита, на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо, в случая насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.1, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно (л. 9 от делото) процесуалният представител на оспорващия е упражнявала правомощията си безплатно.
В представеният по делото списък на разноските на жалбоподателя (л. 86 от делото) е направено искане за присъждане на адвокатство възнаграждение в размер на 600.00 лева, от които 500.00 лева възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и 100.00 лева ДДС по аргумент на § 2а от ДР на същата, който гласи, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Настоящият състав е на мнение, че по делото липсват данни за наличието на втората хипотеза – че адвокатът, осъществил процесуалното представителство на оспорващия, е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, респективно, че ДДС следва да бъде начислен върху възнаграждението. Ето защо, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в размер на 500.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 341/03.07.2018 г., издадена от Н. С. Й. – М. А. П. Р. У. – П., към ОД на М. – Б., с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.171, т.2А от Закона за движението по пътищата, на Г. В. Р., с постоянен адрес: гр. П., ул. „. № *, е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ****** за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2018 г.“; и са отнети 2 бр. табели с рег.№ ******, и СРМПС № *********.
ОСЪЖДА ОД на М. – Б., да заплати на Г. В. Р., сумата в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България – гр.София, в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.


С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ