и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 166, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на С. Д. Г. с адрес: гр.Б., ул.“. № ..., подадена чрез адв. Ю. против Решение № 01/112/10621/3/01/04/01 изх.№ 01-013-6500/86 от 26.01.2018 год. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „. (ОД на ДФЗ) гр.Б., с което на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.8, ал.1, т.2 и т.11 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/10621 от 20.05.2014 год. и е определена финансова корекция в размер на 48892,00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор, като дължимата сума в размер на 24 446.00 лева (първото плащане) подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъбразност на обжалвания административен акт, поради противоречие с материално-правни разпоредби на приложимото законодателство и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се фактическите констатации на органа. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат, който претендира и сторените по делото разноски. Представя писмени бележки с доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът - Директорът на ОД на ДФЗ – Б., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на решението.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на оспорващата страна, намира за установено следното :
Оспорващия е земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 612504 и бенефициер по мярка 112 – “Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за 2007 год. – 2013 год.
Между Г. и Д. Ф. „. е сключен договор № 01/112/10621 от 20.05.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 год. - 2013 год., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони (стр.59-69 от дело № 360/18 год.). Съгласно договора, фондът предоставя на оспорващия безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели в бизнес плана по проект № 01/112/10621. Помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор и анексите към него. Първото плащане е в размер на 24 446 лева, а второто плащане от същата сума е при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7,53 икономически единици (ИЕ). На 30.05.2014 год. Г. е получил първо плащане в размер на 24 446,00 лева, видно от писмо за оторизация на плащането – (стр.74 от дело № 360/18 год.).
При подаване на заявление за кандидатстване на 29.11.2013 год., стопанството на оспорващия се е състояло от 0,621 дка угар и 370 кв.м. култивирани гъби- кладица, определено на 4,10 ИЕ. Според одобрения бизнес план (стр.51-58) през стопанската 2016/2017 год. стопанството на Г. следва да бъде в размер на 11.63 ИЕ, т.е. нарастване с 7,53 ИЕ, съгласно чл.2.4 от договора. Този ръст на стопанството, следва да бъде постигнат в третата година, която е избраната година на проверка на изпълнението му чрез отглеждането на култивирани гъби-кладница (на пънчета) на площ от 1050 кв.м. и угар с площ 0,441 дка.
На 31.10.2016 год. е извършено посещение на място, като в стопанството са констатирани 0 кв.м. гъби-кладница и наличие на трупчета, както и 0,441 дка угар, видно от приложения на стр.202-211 контролен лист, като в графа „забележка“ е записано „има трупчета, но няма гъби“. Контролният лист от посещение на място е подписан от оспорващия, като е отбелязал, че е съгласен с резултата от проверката. Приложена е декларация за информираност, като се е задължил да уведоми ОД на ДФЗ – Б. при наличие на обилно плододаване – (стр.212 от дело № 360/18 год).
На 02.06.2017 год. отново е извършена проверка на място. Установено е, че ползвателя не поддържа минимално изискуемия икономически размер на стопанството, за което е получено първо плащане и не изпълнява свои договорни задължения в частта им за наличие на 1050 кв. м култивирани гъби „Кладница“. За резултата от проверката е съставен контролен лист – (стр. 218-229 от дело № 360/19 год.). В контролния лист е отразено, че към момента на проверката няма установена гъба-кладница, както и че измерената част 0.0391 ха от земеделски парцел № 046085 и 0.0688 ха от земеделски парцел № 066002 и двата в землището на с.Габрово, общ.Б. са подготвени за производство на гъба-кладница, но на заразените с мицел пънчета още не е поникнала гъба. Проверката е извършена в присъствие на оспорващия.
На 20.07.2017 год. С. Д. Г. е подал заявка за второ плащане № 01/112/10621/3/01.
Със Заповед № 03-010-РД/495 от 26.09.2017 год., директорът на ОД на ДФЗ гр. Б. на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год., е наредил спиране обработката на заявка №01/112/10621/3/01 от 20.07.2017 год. (стр.255 и 256 от дело № 360/18 год.). Административният орган се е мотивирал с липса на отгледани гъби-кладница през годината на изпълнение на бизнес плана след направените проверки от Д. Ф. „.. Дадена е възможност на ползвателя да докаже действителното нарастване на икономическия размер на стопанството, като в тази връзка Г. е информиран, че в срок най-късно 7 дни преди 30.11.2017 год. следва да уведоми писмено ОД на ДФЗ гр.Б. за наличието на отгледани гъби-кладница. Заповедта е връчена лично на оспорващия на 10.10.2017 год.
На 31.10.2017 год. С. Г. е депозирал в ОД на ДФЗ гр.Б. уведомление, заведено с вх. № 01-013-6500/1049#1 (стр.258 от дело № 360/19 год.), с която информира фонда за наличие на гъба-кладница на пънчетата, разположени в стопанството му, заявени при подаване на заявка за второ плащане и иска извършване на проверка на място за установяване на икономическия размер на земеделското стопанство, формиран от гъби-кладница, като се установи наличието им.
На 09.11.2017 год., е извършена проверка на място за резултатите от която е съставен контролен лист (стр.262-269), като е констатирано, че гъби-кладница има само на 39 бр. трупчета от общо 1 034 бр., поради което за начин на ползване е записано „няма култура“. Кандидатът е присъствал при извършването на проверката на място, след като е декларирал, че в стопанството му са налични гъби и е подписал контролния лист със забележка: „Запознат съм с резултатите от проверката и прилагам декларация“. Декларацията (стр.270 от дело № 360/18 год.) описва положените от оспорващия грижи за стопанството и причините за липсата на плододаване. На 04.12.2017 год. Г. е подал възражение, заведено с вх.№ 01-012-6500/482 (стр.275-277 от дело № 360/18 год.), в което сочи, че реално обработваната площ за отглеждане на гъба-кладница е 0.1050 ха. Намира за неправилни изводите за липса на отглеждана култура, като излага аргументи, че липсата на прорасла гъба не е основание за изключване на цялата площ на стопанството. Сочи, че през стопанската 2016 и 2017 год. е реализирал продукция, за което прилага фактури.
Със Заповед № 03-010-РД/655 от 13.12.2017 год. на Д. на ОД на ДФЗ гр.Б. е наредено продължаване на обработката на заявката за второ плащане (стр.294 от дело № 360/18 год.)
С писмо изх. № 01-013-6500/1503 от 18.12.2017 год. (стр.29-31 от дело № 360/18 год.) е открито производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и на оспорващия е предоставена възможност да предостави писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства. Писмото е връчено с известие за доставяне на 19.12.2017 год. В последствие Г. е подал възражение, заведено с вх.№ 01-013-6500/1503 от 28.12.2017 год. – (стр.33-36 от дело № 360/19 год.). Отново поддържа във възражението, че поетия ангажимент не предвижда в цялата площ на стопанството да е наличен успешно положен мицел, т.е. прораслата (добита) гъба не би следвало да се взема предвид при изчисляване на икономическия размер.
С оспореното Решение № 01/112/10621/3/01/04/01 изх.№ 01-013-6500/86 от 26.01.2018 год. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „. (ОД на ДФЗ) гр.Б., с което на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.8, ал.1, т.2 и т.11 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/10621 от 20.05.2014 год. и е определена финансова корекция в размер на 48892,00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор, като дължимата сума в размер на 24 446.00 лева (първото плащане) подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА. Административния орган е мотивирал акта си с неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера.
Решението е оспорено по административен ред и със Заповед № РД 20-56/02.04.2018 год. на Министъра на земеделието, храните и горите (стр.324-327 от дело № 360/18 год.), жалбата е оставена без уважение.
По делото е изслушана съдебно агроикономическа експертиза. В заключението си, поддържано и в съдебното заседание вещото лице подробно сочи метода/технологията на отглеждане на гъба-кладница, съответно етапите и процесите на култивиране на гъбата съобразно избраната от оспорващия екстензивна технология. Сочи също така, че ИР на стопанството към момента на извършване и на двете проверки е 11,63 ИЕ, като във формулата за изчисляване на ИЕ участва като величина само площта върху, която са разположени дървените трупчета в двата имота. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ИЕ е определил единствено и само по квадратурата на заложените трупчета. При посещението на място в стопанството вещото лице е установил следното: стопанството е разделено на две, едната част, която е в момента е в много добро състояние и представлява част от един двор, в който има сложени трупчета и заграден от овощни дървета. Другата част в момента се намира над същия терен и представлява пак затревена площ.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че са налични първични счетоводни документи за реализирана продукция от момента на подписване на договора за финансово подпомагане до настоящия момент, количествено обобщени в таблици. Последно отчетена е продажба на 25 кг. гъба на 15.09.2016 год. В бизнес плана не е посочен измерим показател за обем и стойност на произведена и реализирана продукция при изчисляване на икономическия размер на стопанството. Началния икономическия размер на стопанството към датата на подаване на заявлението е определен по реда, предвиден в Приложение № 5 към § 2 по Наредба № 9 от 03.04.2008 год. на 4.10 ИЕ. Обемът и стойността на реализираната и/или произведена продукция не участва във формиране икономическия размер на стопанството. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в заключението икономическият размер е определен по заявената квадратура по анкетна карта по Наредба № 3 от 1999 год., като площта е тази, заета с трупчета, заразени с мицел и/или пригодени за отглеждане на гъба-кладница. Така е процедирала и компетентната администрация при обработка на заявлението за подпомагане.
При така установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, Административен съд - Б. достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване и от лице, притежаващо правен интерес за това.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – от Д. на О. Д. Д. Ф. “Земеделие” – Б.. Видно от приетата като доказателство Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. Ф. “Земеделие” – гр.София, на основание чл.11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на Д. Ф. “Земеделие” на директорите на областните дирекции е възложено да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл.73 от ЗУСЕСИФ мярка 112 “Създаване на стопанства на младите фермери”, при неспазване на нормативни и договорни задължения.
Административният акт е издаден в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 4.7 и т. 4.4., б. „б“ и б. „й“ от Договор № 01/112/10621 от 20.05.2014г. с ДФ „., представляват мотиви на акта, поради което изискването на чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс е спазено. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателя е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, въз основа на установеното от проведените посещения на място, като му е дадена възможност за представяне на възражения и доказателства. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като правилно възражението му е прието за неоснователно.
Неоснователно е оплакването на оспорващата страна, че атакуваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби.
Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е уредена в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наричана за краткост “Наредба №9/03.04.2008 г.”). В конкретния случай административният орган е изпълнил задълженията си при издаването оспореното решение, регламентирани в чл.26 от Наредба № 9/03.04.2008 г. – били са извършени административни проверки на бенефициера Г., оспорващият е бил уведомен за проверките, както и за това, че следва да представи релевантни документи.
Административният орган е приел, че приложимите правни норми от националното законодателство са чл. 8, ал. 1, т. 2 и т.11 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9, съгласно която норма ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4.5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта – чл.33, ал.1 от Наредба № 9.
От фактическа страна е обосновано, че икономическия размер на стопанството не се поддържа и не е увеличен в съответствия с договорните задължения на бенефициера. Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, стопанство означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава – членка. Административният орган е приел, че началния икономическия размер на стопанството на оспорващия към датата на подаване на заявлението по реда определен в Приложение № 5 към § 2 по Наредба № 9 от 03.04.2008 год. на 4.10 ИЕ. На 31.10.2016 год. е извършено посещение на място, като в стопанството са констатирани 0 кв.м. гъби-кладница и наличие на трупчета, както и 0,441 дка угар. При извършеното на 02.06.2017 год. са установени трупчета, подготвени за отглеждане на гъба-кладница, като оспорващия е представил документи за закупуване на мицел и дървен материал, а при проверката от 09.11.2017 год. са установени 39 броя трупчета с налична гъба от общо 1034 броя. Така е направен извод, че оспорващия не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил първо плащане, съответно е поискал второ плащане.
Тези констатации на административния орган не бяха оборени от оспорващата страна нито в административното производство, нито в настоящото съдебно производство. Обстоятелството, че в стопанството на Г. са налични 1034 броя трупчета пригодени за отглеждане на гъба-кладница (което се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната агроикономическа експертиза) не е достатъчно да се приеме, че икономическия му размер е увеличен с 7.53 ИЕ и възлиза на 11.63 ИЕ, което е заложено като задължение за оспорващия в чл.2.1.2 от Договора. В тази връзка истинността на контролните листи не е оборена в откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. В съответствие чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК доказването е пълно, като оспорващият следва да докаже, че данните изложени в контролните листи и протоколите по отношение констатациите от извършените проверки, не са верни. Опровергаването им следва да бъде направено от оспорващия и той носи доказателствената тежест да установи несъответствието с действителните фактически обстоятелства посочени в контролните листи, както и съпътстващите документи, като приложените фотоснимки и заключенията на вещите лица. От данните по делото се установява, че той е присъствал и на трите проверки, извършени на място, подписал се е под контролните листове, в които са материализирани фактите, установени при проверките, като срещу третата проверка е подал и писмено възражение. В това писмено възражение е посочил, че неправилно не са били взети предвид всички площи с положени пънчета, но същевременно е описал, че плододаването е непредвидим процес, който се влияе от редица външни фактори. Доказателства за наличие на неблагоприятни климатични условия не са представени нито в административното, нито в съдебното производство. Такива доводи не се и навеждат.
При тези данни, следва изводът, че стопанството не се поддържа и икономическия размер не е увеличен до 11.63 ИЕ, за което е получено първо плащане и съответно е отказано второ плащане, което представлява нередност, поради което правилно административният орган е наложил финансовата корекция. На основание чл. 33 от Наредба № 9 той дължи и законова лихва.
С оглед начина на изчисляване на ИЕ на земеделското стопанство, при постановяване на съдебния акт, съдът не кредитира заключението по изготвената и приета агротехническа експертиза. В заключението вещото лице е приело, че при изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство участва като величина само площта, на която са разположени дървените трупчета, пренебрегвайки констатациите от извършените от служителите на Д. Ф. „. посещения на място и снетия от тях подробен снимков материал. Последното също така не отговаря на цитираното приложение за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство - Приложение № 5 към §2 от Наредба № 9. Съгласно таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство, приложение № 5, към §2 от Наредба № 9/03.04.2008 год. с код 3094 – „Видове култури и животни“ са посочени „гъби“ в кв. м., а не трупчета, подготвени за отглеждане на гъби-кладница. В бизнес плана на кандидата, неразделна част от подаденото заявление за подпомагане таблица 9 – „Растениевъдство“ като основна култура за отглеждане е посочено „Култивирани гъби „Кладница“ на пънчета“, а не само пънчета. В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице по агротехническата експертиза, което е приело, че при изчисляване на ИЕ за културата „Гъби“ към формулата участва като величина само площта, на която са разположени дървените трупчета, като това не отговаря на цитираното приложение за изчисляване на икономическия размер на стопанството – приложение № 5 към §2 от Наредба № 9, което означава, че се разглеждат гъбите, разположени на кв. метър. За пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоятелството, че в заключението експертът не сочи въз основа на какви конкретни показатели и критерии е приел, че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя отговаря на изискванията на чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год. към релевантните периоди. Последното както бе посочено по-горе е обосновано с твърдението на експерта за установена и призната площ в размер на 1 050 кв.м. с дървени трупчета, заразени с мицел. Въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства същият е приел, че посочената квадратура, върху която са разположени дървените трупчета са заразени с мицел, вещото лице не сочи. Тук е мястото да се отбележи, че проверките са правени в различен сезон от годината – през късна пролет и през есента и при трите проверки не е установено да се отглеждат гъби в стопанството, а заразените трупчета с прорасла гъба са минимален брой.
В чл. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год. е регламентирано, че се подпомагат млади фермери, които допринасят за целите на мярката, а именно: улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства, или поемане на вече съществуващи стопанства, както и подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните. Към момента на подаване на заявлението за подпомагане оспорващия е бил млад фермер и като такъв му е даден шанс с подготвено стопанство за отглеждане на гъби-кладница, да бъде подпомогнат, но се предполага, че впоследствие в следващите стопански години, особено след третата година, когато са извършени и трите проверки, той следва да изпълни своя бизнес план и да приведе стопанството си в състояние, в което да отглежда гъби-кладница, както е заложил в одобрения бизнес план и каквато е вложената в Наредбата идея на законодателя за прилагане на мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007 - 2013 год. Не може стопанството да остане с тези ИЕ, каквото е било в началото и не може увеличението на ИЕ да бъде постигнато само с определени кв. метри с дървени трупчета. Съдът приема за безспорно установено по делото, че при извършените проверки проверяващите са констатирали предимно само трупчета, на които няма гъби. Тези изводи на проверяващите и отразени в контролните листове не се опровергаха от изготвеното заключение от вещото лице по агротехническата експертиза.
По отношение на заключението изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че същото не установява нормативно регламентираното в приложимата Наредба № 9 от 03.04.2008 год. и договорено между страните увеличение на стопанството до 11.63 ИЕ. Експертът прилагайки алгоритъма на изчисляване на икономическия размер на стопанството е дал отговор на въпроса касаещ размера на ИР на земеделското стопанство на С. Г., изразено в ИЕ единствено към датата на одобряване на проекта – 16.05.2014 год., към датата на подписване на договора – 20.05.2014 год. и към оторизацията на първото плащане на субсидията – 30.05.2014 год., който според последният е 4.10 ИЕ. Заключение относно безспорно установено увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4.5 ИЕ към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана, вещото лице не сочи.
Доказателства установяващи по безспорен начин наличието на такова също така не се ангажират от страна на оспорващият.
Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът приема за безспорно установено, че ползвателят Г. не е спазил задълженията си. Стопанството не се поддържа и икономическия размер не е увеличен до 11.63 ИЕ, за което е получил първо плащане и е заявил второто плащане, поради което правилно с оспореното решение е определена на оспорващия финансова корекция в размер на 48 892.00 лева – възстановяване на първо плащане от 24 446.00 лева и отказ за изплащане на финансовата помощ – второ плащане.
Ето защо са неоснователни твърденията на оспорващата страна, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и че решението му не съответства с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта". Разпоредбата е посочена и в т. 4.7 от Договора.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на О. Д. на Д. Ф. „. общо сумата от 150. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определена по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Г. с адрес: гр. Б., ул. „. № ... против Решение № 01/112/10621/3/01/04/01, изх № 01-013-6500/86 от 26.01.2018 год. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „. гр. Б..
ОСЪЖДА С. Д. Г. с адрес: гр. Б., ул. „. № ... да заплати на О. Д. на Д. Ф. „. – Б., сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните пред Върховния административен съд.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
КТ