Решение № 152

към дело: 20117030600579
Дата на заседание: 01/20/2012 г.
Съдия:Мария Тодорова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК и чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по касационна жалба на ”С. о. - Л. Ф.” със седалище и
адрес на управление: Г. Б., ул."Ал. С., №**, В.Б, представляван от Л. С. Ф.
против Решение №8305/08.11.2011г. на Районен съд - Б., постановено по н.а.х.д.
№ 567/2011г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление
№01/0101642/31.03.2011г. на Директора на Д. „. по Т. – Б..

В касационната жалба се навеждат доводи, че решението на Районен съд - Б. е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда за доказаност на нарушението, като се твърди, че Г. И. Г. не е
осъществявал трудова дейност в стопанисвания от търговеца обект. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното НП. Алтернативно се поддържа становище за маловажност на нарушението и приложение на чл.415в от КТ.

В съдебно заседание представител на касационния жалбоподател не се явява.
Ответникът по касационната жалба - Д. „. по Т.-Б., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и за липса на основание за приложение на чл.415в от КТ.
Административен съд - Б., след анализ и преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:
С Решение №8305/08.11.2011г., постановено по н.а.х.д. №567/2011г., Районен съд - Б. е потвърдил Наказателно постановление №01/0101642/31.03.2011г. на
Директора на Д. „. по Т. - Б., с което на ”С. о. -Л. Ф.” със седалище
и адрес на управление: Г.Б., ул. "Ал. С., №**, В.Б, представляван от Л. С. Ф.
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено, че на
10.03.2011г. от 02.30ч. до 02.55ч. длъжностни лица от Д ”ИТ” – Б. са извършили
проверка по спазване на разпоредбите на трудовото законодателство на обект –
помещение за разпределяне на вестници и списания, находящ се в Г.Б., партерен
етаж на сградата на РМА, стопанисван от ”С. о. - Л. Ф.”. При
проверката са констатирали, че в обекта е допуснат до работа Г. И.
Г. като "разпределител на вестници”, без работодателя ”С. о.-
Л. Ф.” да му предостави екземпляр от сключен писмен трудов договор, подписан
от двете страни и копие от справка от ТД на НАП, удостоверяваща регистрацията
на същия. За констатираното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Съдът е обсъдил и приетия
като доказателство по делото граждански договор №4/01.03.2011г. и е приел, че
същия прикрива действително съществуващо между страните трудово правоотношение, за което е следвало да се сключи трудов договор.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, но изводите на съда за доказаност на нарушението са в противоречие с материалния закон.

Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ задължава работодателя да допуска до работа
работник или служител след като му е предоставил екземпляр от сключен трудов
договор подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Видно от събраните доказателства на 10.03.2011г. лицето Г.Г. се е
намирал в помещение за разпределяне на вестници и списания, стопанисвано от ”С. о. - Л. Ф.” и същия е извършвал дейност по разпределение на
вестници, за което не е имал сключен трудов договор. Налице е бил, обаче,
сключен граждански договор между Г. и едноличния търговец за разпределяне
на вестници и списания при отсъствие на основен работник. Сключването на
граждански договор се потвърждава и от подписаната от Г. декларация, в
която същия е записал, че помага при повикване в сградата на РМА срещу насрещна престация от 25 лева. Представена е и справка за изплатена на Г. сума от 25 лева за 10.03.2011г. Обстоятелството, че Г. е бил повикван за
извършване на въпросната дейност в отделни случаи от жалбоподателя не е спорно между страните, в какъвто смисъл е и изявлението на процесуалния представител на Д “ИТ” – Б. в съдебно заседание от 03.10.2011г.

С оглед на изложеното настоящия състав на касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че представени граждански договор прикрива съществуващо трудово правоотношение. Това е така, тъй като особеният характер на трудовия договор, за разлика от гражданския договор, предпоставя периодичност на насрещната престация, като се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение следва задължително да са налице за да се определи едно правоотношение като трудово. В случая в правоотношението между Г. и “С. о. – Л. Ф.” липсва един от
основните елементи на трудовия договор, а именно: установено работно време.
Такова не може и да бъде установено, тъй като Г. е бил повикан да
разпределя вестници и списания поради отсъствие на основен работник на
едноличния търговец, т.е работното време на Г. е не само неопределено, но
и неопределяемо. Действително в чл.114 от КТ е установена възможността за
сключване на трудово договор за работа през определени дни от месеца, но в
случая тези дни не могат да бъдат определени, тъй като не е налице яснота кога
работника ще бъде повикан и дали въобще ще се стигне до ангажирането му през
конкретния месец.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че в случая се касае за трудовоправни, а не за гражданскоправни отношения и за недоказано по един категоричен и безспорен начин, че лицето Г. Г. е полагало труд при установено работно време,
тоест, че са налице отношения между него и едноличния търговец - жалбоподател, които могат да бъдат квалифицирани като трудови.

Предвид изложеното, решението предмет на касационна проверка и атакуваното пред районния съд наказателно постановление следва да бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд - Б.


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Решение №8305/08.11.2011г. на Районен съд - Б., постановено по н.а.х.д. № 567/2011г. по описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №01/0101642/31.03.2011г. на Директора на Д. „. по Т. – Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:

1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК


File Attachment Icon
E675C223B40114E1C225799C002AD472.rtf