и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - С., подадена чрез гл. юриск. Е. М., против Решение № 2842/ 23.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 208/ 2020г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 488281-F520866/ 08.01.2020г. на Директора на офис Б. при ТД на Н. – С..

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че са налице процесуалните предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление, както и да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Р. Х. Л., не се явява пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата.

Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения :

С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 488281-F520866/ 08.01.2020г. на Директора на офис Б. при ТД на Н. – С., с което на Р. Х. Л., в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. “а” от Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - за това, че не е подало в законоустановения срок – до 25.02.2019г. в ТД на Н. – гр. С., офис Б., Декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице" за м. януари 2019г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, след като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните допустими и относими доказателства, че макар акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/, да са издадени от компетентни длъжностни лица, и да са с необходимото съдържание по ЗАНН, то в рамките на производството е допуснато от адм. нак. орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в издаването на АУАН след изтичане на 3- месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от откриване на нарушението, а от друга страна, първоинстанционният съд е счел, че следва и да приложи института на маловажността, с оглед ниската степен на обществена опасност на нарушението и липсата на вредни последици от него за бюджета.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Аргументи :

Страните не спорят по фактите и същите са установени безпротиворечиво от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че е установено авторството на деянието, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Тези изводи изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

Правилна е преценката на първостепенния съд за издаването на АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая, безспорно следва да се приеме, че процесното нарушение е открито от органите на Н. на 29.07.2019г., когато същото с индивидуализиращите го белези, е станало известно на компетентните длъжностни лица от Н., и поради това 3- месечният давностен срок, следва да се приеме за изтекъл на 29.10.2019г. АУАН е издаден след изтичане на този срок- 01.11.2019г., което представлява нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, и в който случай изобщо не е следвало съобразно предписанието на правната норма да се издава АУАН. Обстоятелства в същата насока се извеждат освен от представените по делото писмени доказателства и от изслушаните свидетели- служители на касатора – Т., Т. и А.. Обстоятелството, че адм. нак. орган е решил по- късно да прави анализи на извършените нарушения през предходни периоди не може да доведе до удължаване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, нито да доведе до началото на теченето му, считано от датата на изготвяне на анализа. В този смисъл правилно, районният съд, е възприел в казуса издаването на АУАН след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като абсолютно основание за отмяната на издаденото, въз основа на него, впоследствие НП.

Правилна е и преценката на Районен съд – Б. относно наличието на основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да се прецени дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на горецитираната разпоредба, следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръга на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществена опасност на нарушението. Обстоятелството, че процесното нарушение е формално, не следва да изключва автоматично възможността за прилагане на института на маловажността. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен материал се установява, че нарушителят е физическо лице – земеделски производител, както и че Декларация Образец № 1 за м. януари 2019г. е била подадена по негова инициатива, макар и след изтичането на законоустановения срок за подаването й. Т. е. лицето не е имало за цел нито да избегне заплащането на дължимите суми, нито по някакъв начин съществено да засегне поддържаната чрез това деклариране информационна база при ТД на Н. за самоосигуряващите се лица, които са земеделски производители. Това води до извода, че в случая не са налице отегчаващи вината обстоятелства, досежно конкретното вменено нарушение, тъй като макар и закъсняло, внасянето на съответните осигурителни вноски за м. януари 2019г. от ответника е безспорен факт, но това, така или иначе, е без значение за съставомерността на конкретното деяние, доколкото евентуалното наличие на щета на бюджета, осъществява състава на друго административно нарушение, за което в настоящия казус, липсва въведено по надлежния ред, установен в ЗАНН, административнонаказателно обвинение. Отделно от това, видно от отбелязването в процесното НП, нарушението е за първи път.

С оглед изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че конкретното нарушение, за което на Р. Х. Л., е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50. 00 лв., е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е отменил НП. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2842/ 23.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 208/ 2020г. по описа на Районен съд – Б.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

О.М.