И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по делото е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. А. 6. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г.М., ул.“М.“ №..., представлявано от П. К. А., Ч. А. К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С222-0399019/17.12.2019г., издадена от Н. на О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на НА.
В жалбата се твърди, че преждепосочената заповед е незаконосъобразна, тъй като П. издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е съобразена с материалния закон, с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3 - т.5 от АПК. Твърди се също и че заповедта противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Претендира се отмяната на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – Г.С. Ч. упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на атакуваната заповед.
Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
На 01.12.2019 г. в 13:23 часа служители на ТД на Н. – Г.С. са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – механа, находяща се в Г. М., ул. „М.“ №..., стопанисванa от „. А. 6. ЕООД. П. проверката е установено, че за извършена контролна покупка на 1 бр. напитка и 2 бр. основни ястия на обща стойност 20 лева, не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От фискалното устройство е отпечатан съкратен отчет от дата 01.12.2019 г. (л.26-27) и дневен отчет (междинен) от дата 01.12.2019 г. (л.26), със стойност 0.00лева, поради което няма отразени и продажби.
П. проверката е бил съставен Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и общата сума на плащанията е 60.00 лева /в брой/ (л.23), а разчетената касова наличност от фискалното устройство е 0.00 лв. - разлика от 60.00 лева.
За извършената проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА № 0399019/01.12.2019 г.(л.14-16). Протоколът е бил съобщен на законния представител на търговеца на 01.12.2019 г. и последният не е направил възражения по протокола.
Въз основа на ПИП с.АА №0399019/01.12.2019 г., Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – Г.С. е издал Заповед за налагане на ПАМ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С222-0399019/17.12.2019 г., с която на основание чл.186 от ЗДДС, е наложил на „. А. 6. ЕООД запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – механа, находяща се в Г. М., ул. „М.“ №..., стопанисван от едноличното търговско дружество, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (стр.17-20).
Преждепосочената заповед е била съобщена на законния представител на търговеца на 04.01.2020 г., видно от разписка (л. 20).
На 20.01.2020 г. управителят на „. А. 6. Е. Ч. процесуален представител е подал жалба срещу посочената по-горе заповед Ч. административния орган до Административен съд – Благоевград, въз основа на която е образувано настоящето производство.
Като доказателства по делото са приети и : Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Н.; Заповед № 3766/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на НА.
П. така установената фактическа обстановка и съгласно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, БлАС прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу ИАА, подлежащ на С. контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Л.П.Х., в качеството му на Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – Г.С. предвид разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Н. и Заповед № 3766/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на НА.
Обжалваният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Не може да бъде споделено оплакването на оспорващата страна, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.3 и т.4 от АПК, че е издадена въобще П. липса на мотиви и П. неизяснена фактическа обстановка. В заповедта е индивидуализиран по безспорен начин адресатът на същата - „. А. 6. Е. съдържа фактически и правни основания за издаването й, видно от мотивите на заповедта, а фактическата обстановка за процесното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС е изяснена напълно.
П. издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както неоснователно твърди оспорващата страна. Била е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – механа, находяща се в Г. М., ул. „М.“ №50, стопанисван от едноличното търговско дружество, П. която е установено, че за извършена контролна покупка на 1 бр. напитка и 2 бр. основни ястия на обща стойност 20 лева, не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство и че е налице разлика между оборота в касата и разчетената касова наличност от ФУ от 60.00 лв., за което е бил съставен Протокол за извършена проверка с.АА № 0399019/01.12.2019 г., съобщен на законния представител на търговското дружество на 01.12.2019 г., като не са били направени възражения по описаното в протокола.
Не е налице разминаване в описаното в Протокол за извършена проверка с.АА № 0399019/01.12.2019 г. и в заповедта, с която е наложена ПАМ. Също така датата на извършената проверка на търговския обект е една и съща с протокола и в заповедта – 01.12.2019 г., поради което има яснота относно датата на извършената проверка в случая. Не е налице разминаване и в описанието на фактическата обстановка в протокола и заповедта.
Обжалваният ИАА не противоречи на материалноправни разпоредби, както неоснователно твърди жалбоподателят. Съобразно съставените Протокол за извършена проверка с.Аа № 0399019/01.12.2019 г. и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, като официални документи, се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид отпечатания съкратен отчет и дневен отчет, съдът намира, че фактите за извършеното нарушение са безспорно установени, а именно - че за извършена контролна покупка на 1 бр. напитка и 2 бр. основни ястия на стойност 20.00 лв., не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство и че е налице разлика между оборота в касата и разчетената касова наличност от ФУ от 60.00 лв. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят отразеното в преждеизброените писмени доказателства.
Предвид така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на горепосочения търговски обект. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС – дружеството не е издало фискален бон или касова бележка П. извършената от данъчните органи контролна покупка на 1бр. напитки и 2 бр. основни ястия в търговския обект, за да бъде издадена процесната заповед.
След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка, като действа П. условията на обвързана компетентност и по никакъв начин не е обвързан от административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление и съответно по обжалването му. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Ето защо неоснователни са доводите на оспорващата страна, че заповедта не съответства с целта на закона и противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Процесната ПАМ е за срок от 14 дни и не противоречи на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, където е предвиден срок до 30 дни за запечатване на обект. Срокът от 14 дни е по-малък от средния, предвиден от закона, поради което е и справедлив и не е в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК, както неоснователно твърди оспорващият търговец. Това е така, тъй като органът по приходите действа П. обвързана компетентност, а не П. оперативна самостоятелност, поради което е задължен да издаде заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с която да определи и за какъв срок се налага запечатването на въпросния търговски обект, което е направено в случая.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице някое от самостоятелните отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно, поради което на основание чл. 143, ал.4 от АПК, следва да бъде уважено в размер на 100.00 (сто) лева – предвидения от закона минимум за юрисконсултско възнаграждение за такъв вид дела. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ЮЛ или се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били представлявани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП, която препраща за определянето на заплащане на правна помощ към наредба на МС по предложение на НБПрП. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, по административни дела възнаграждението на една инстанция е от 100.00 лв. до 200.00 лв. С оглед изхода на делото, както и фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания - eдно, разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ – 100.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. А. 6. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г.М., ул.“М.“ №..., представлявано от П. К. А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С222-0399019/17.12.2019г., издадена от Н. на О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на НА.
ОСЪЖДА „. А. 6. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г.М., ул.“М.“ №..., представлявано от П. К. А., да заплати на Н. – Г.С. сумата от 100.00 (сто) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България – Г.С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ