и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. С. И. с адрес Г. Б., Ж. “., Б.7. .3, А.9 против Решение №2637/29.06.2020г., постановено по адм.д. №8/2019г. по описа на Районен съд – Р., с което е отхвърлена жалбата на И. против Решение №5032 от 10.07.2019 г. на Общинската С. по З. и гори (ОСЗГ) - Р..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на оспореното решение и за издаването му в съответствие с изискванията за съдържание на акта, като се твърди, че при издаване на решението ОСЗГ – Р. не е спазила изискванията на чл.45е ЗСПЗЗ, както и че основанията за постановения отказ не се основават на закона. Твръди се още, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, доколкото същото е необосновано и противоречи на останалите доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на ОСЗГ – Р.. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – Общинската С. по З. и гори - Р. оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.
Административен съд – Б., намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Р. е отхвърлил жалбата на И. против Решение №5032 от 10.07.2019 г. на Общинската С. по З. и гори (ОСЗГ) – Р..
За да постанови този резултат районният съд е приел, че при издаването му са спазени изискванията за законосъобразност - издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, не е нарушен материалния закон и е в пълно съответствие с целта на закона /ЗСПЗЗ/. Приел е, че в случая е налице основание органа по земеделската реституция да откаже възстановяване на процесните 12 бр. имоти поради липса на идентичност между имотите описани в Решение №527 от 12.12.2011 г. по в.г.д. №834/2011 г. по описа на ОС - Б. и имотите описани в обжалваното решение. Приел е, че на терен имотите попадат в държавна горска територия с букови насаждения, като няма признаци територията, в която попадат заявените имоти да е ползвана в миналото като селскостопанска, а идентифицирането на имотните граници е извършено в отсъствие на представител на ТП ДГС – Р..
Решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон.
Както правилно е установил първоинстанционния съд, според представената административна преписка, с Решение №527 от 12.12.2011 г., постановено по в.г.д. №834/2011 г. по описа на Окръжен съд - Б. е отменено Решение №2559 от 15.05.2009 г. по описа на Районен съд - Б. и е признато за установено, че наследниците на С. В. имат правото да възстановяват собствеността върху описани в диспозитива на решението 20 броя имоти, попадащи в землището на с. Градево.
Със заявление №550 от 20.02.2018 г. оспорващия И. (като наследник на С. В.) е сезирал ОСЗ – Симитли с искане за възстановяване правото на собственост върху имотите, предмет на съдебното решение.
С Решение №Д2742 от 21.05.2018 г. ОСЗ-Симитли на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановила на н-ците на В. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 8 броя от заявените за възстановяване имоти, попадащи в землището на община Симитли и е отказала да възстанови 12 бр. от тях, с мотив, че при извършено геодезическо заснемане е установено, че имотите попадат в землището на Г. Р..
С писмо с изх. №АР-01-189 от 19.06.2018 г. ОСЗ - Симитли е изпратила служебно на ОСЗ - Р. заверено копие от преписката за възстановяване на земеделските земи, попадащи в землището на Г. Р..
Пред административния орган са представени скици-проект за всеки един от заявените имоти, а в хода на административното производство са съставени протоколи за идентифициране на имотни граници, подписани от заявителя, Началника на ОСЗГ – Р. и представител на БТК – Б.. Съставените протоколи са представени в ТП „ДГС“ – Р., като от стопанството е отказано подписването им.
Въз основа на горното е издадено оспореното пред районния съд решение, с което на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на н-ците на С. В. на заявените за възстановяване 12 броя имоти в землището на Г. Р..
При тези данни, неправилен се явява извода на районния съд за издаване на оспореното решение в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и с административнопроизводствените правила.
Тези изводи на районния съд са необосновани, като в съдебното решение не са изложени конкретни мотиви за законосъобразност на оспорения акт, включително не е анализирана приложимата законова уредба.
Решението на ОСЗГ - Р. е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, които разпоредби очертават правомощия на службата да постановява решения за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси.
Относимата в настоящия случай процедура по издаване на решение от вида на процесното е регламентирана в чл.45д и чл.45е от ППЗСПЗЗ.
Производството започва по искане от един от наследниците за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската С. по З. по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, към което се прилагат съответните решения, като въз основа на съдебното решение общинската С. по З. издава решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността.
По силата на чл.45д, ал.5 от ППЗСПЗЗ, Общинската С. по З. се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите. В случаите, когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 (заявителя) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската С. по З. и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на лицето по чл. 45д, ал. 2 (арг. чл.45е, ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ).
Съгласно разпоредбата на чл.45е, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в тези случаи, общинската С. по З. изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането. Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската С. по З. скицата-проект на хартиен и оптичен носител. Нормата на чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ предвижа, че когато общинската С. по З. установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие.
В настоящия случай, видно от представената административна преписка, цитираните по-горе изисквания са спазени – налице е подадено искане за възстановяване на земеделски земи, правото за възстановяване на които е признато с влязло в сила съдебно решение. Проведена е процедура по установяване границите на имотите, резултатите от която са обективирани в протоколи по чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ, съставени и подписани от заявителя и Началника на ОСЗГ – Р.. От СГКК са издадени скици-проект на заявените за възстановяване имоти. В съставените протоколи не се отразено констатирано от общинската С. по З. несъответствие между скиците-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение местоположението на имотите и/или допустимите отклонения в размерите им.
Противно на приетото от административния орган, а и от районния съд, законът не предвижда друг, освен заявителя и представител на общинската С. по З. да присъстват при установяване границите на имотите и да подпишат, съответно да се съгласят с обективираното в протоколите по чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Следователно, неподписването на протоколите от представител на съответното горско стопанство не е основание да бъде отказано възстановяване на имотите. А по отношение на приетото от органа несъответствие по отношение местностите на заснетите имоти, този мотив за отказ е неясен и вътрешно противоречив, доколкото протоколите по чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ са подписани от представител на общинската С. по З., включително по отношение границите и тяхното местоположение. По делото няма данни и не се твърди от ответника, в хода на административното производство да е установено несъответствие между скиците-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността, в който случай общинската С. е следвало да уведоми лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и да върне преписката за отстраняване на несъответствието, т.е. да изпълни процедурата по чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Такава процедура в случая не е проведена.
По изложените съображения, решението на ОСЗГ – Р. се явява издадено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от ЗУТ и в нарушение на административно-производствените правила. Според нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Липсата на мотиви по същество съставлява порок, водещ до отмяна на акта. Съгласно Тълкувателно Решение №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, което е запазило правното си действие и понастоящем, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Анализът на това тълкувателно решение показва, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставляващ част от административната преписка стига този друг документ да изхожда от същия административен орган, постановил и акта. В настоящия случай, оспореното решение не само е немотивирано с относими към случая мотиви, но и противоречи на събраните в хода на административното производство доказателства, и по-контретно на проведената процедура по установяване границите на процесните имоти. С оглед констатираните пороци на административния акт, не следва да се обсъжда материалната му законосъобразност.
Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и процесното решение, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията в настоящето решение.
С оглед изхода на делото основателно се явява направеното с касационната жалба искане за присъждане в полза на касационния жалбоподател на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. На основание &1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган - Областната дирекция „З.“ - Б..
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2637/29.06.2020г., постановено по адм.д. №8/2019г. по описа на Районен съд – Р., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №5032 от 10.07.2019 г. на Общинската С. по З. и гори - Р..
ИЗПРАЩА преписката на Общинската С. по З. – Р. за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областната дирекция „З.“ - Б. да заплати на В. С. И., ЕГН *, с адрес Г. Б., Ж. “., Б.7. .3, А.9 сумата от 290 (двеста и деветдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
Е.Ф.