и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т. Г. В. с адрес: гр. С., област Б., ул. „. С.“ № 1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0339-000202 от 29.05.2017 г. на Н. на Р. У. „Полиция“ /РУП/ - гр. С. към Областна дирекция на Министерството на външните работи /ОД на М./ – Б..
Иска се заповедта за наложената принудителна административна мярка да бъде обявена за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган с оглед датата и часа на нейното издаване – след установеното работно време на административния орган.
Оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът – Началникът на РУП - гр. С. към ОД на М. – Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Оспорването с искане за обявяване на нищожност не е ограничено със срок, но в конкретния случай жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Процесната заповед е връчена на В. на 09.05.2018 г., видно от отбелязването върху същата, а жалбата срещу нея е подадена на 14.05.2018 г.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:
Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, след съставяне на АУАН № 973/14 /бланков номер 196618, серия Д от 29.05.2017 г. /на л. 6 от делото/. Същият бил съставен от младши автоконтрольор М. Г. К. срещу жалбоподателя за това, че на 29.05.2017 г. около 18.05 ч. в гр. С. по ул. „Княз Борис I“, с посока на движение от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към ул. „Илинден“, управлявал мотоциклет марка „Сузуки“, модел „СР 43А“ с рег. №., собственост на К. Н. Х. от гр. С., като извършил следните нарушения: управлявал след употребата на алкохол – 0.93 промила, установен с техническо средство – „Алкотест“ с фабр. № ARSМ 0039, като е издаден и Талон № 0036168 за изпращане на медицинско изследване; не притежавал съответната категория за У. на МПС и не представил СУМПС и контролен талон към него.
Въз основа на този АУАН, Началникът на РУП - гр. С. към ОД на М. – Б., издал атакуваната заповед –/на л. 4 от делото/, с която наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ „Временно отнемане на свидетелството за У. на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В титулната част на заповедта е посочено, че същата се издава „по чл. 171, т. 1, б. „б““ от ЗДвП, а в разпоредителната част на заповедта не е посочен нормативния акт, към който принадлежи цитираната разпоредба.
Въз основа на установеното, съдът достига до следните правни изводи:
Принудителните административни мерки /ПАМ/ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно У. от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност П. издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно, т.е. те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материално-правни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.
Оспореният акт е издаден от Н. на РУП – С. П. ОД на М. – Б.. Съгласно Заповед № 244з-1103/10.05.2017 г. на Директора на ОД на М. – Б. /на л. 13 от делото/, на началниците на РУП са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП /т. 1.6 от заповедта/, като в т. 2 от заповедта е посочено, че в извънработно време, в празничните и почивни дни, заповедите на горепосочените основания следва да се издават от назначените за оперативни дежурни в ОД на М. – Б. и РУ на М. П. ОД на М. – Б., на длъжност, не по-ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график. В конкретния случай заповедта е издадена на 29.05.2017 г. – понеделник /работен ден/, но очевидно извън работното време, доколкото часът на установяване на нарушението, видно от всички материали по делото, е около “18.05 ч.“, т е. П. всички положения, след като датата 29.05.2017 г. е посочена като дата на издаване и на оспорената заповед, тя следва да е била издадена във времевия интервал от “18.05 ч. до 23.59 ч.“, т.е. в извънработно време, когато Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ - С., не е бил компетентен за издаването й, поради което същата е нищожна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, временно се отнема свидетелството за У. на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и П. отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; П. наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В случая несъмнено е установено, че В. е управлявал описания по-горе мотоциклет с концентрация на алкохол 0.93 ‰, установена с техническо средство. Нарушението е установено в 18.05 часа на 29.05.2017 г., а заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на същата дата – в извънработно време.
Действително началникът на РУП е надлежно упълномощен с цитираната по-горе заповед на Директора на ОД на М. – Б. /в случаите по т. 1 – в работни дни и в работно време/, но в същата изрично е посочено /т. 2 от заповедта/, че в извънработно време, в празничните и почивни дни, заповедите по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП, следва да се издават от назначените за оперативни дежурни в ОД на М. – Б. и РУ на М. П. ОД на М. – Б., на длъжност, не по-ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график.
Предвид изложеното, оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна като издадена П. липса на компетентност.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0339-000202 от 29.05.2017 г. на Н. на Р. У. „Полиция“ /РУП/ - гр. С. към Областна дирекция на Министерството на външните работи /ОД на М./ – Б..

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневн срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.