и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Г. С. П. З., представлявано от управителя Д. И. С., Ч. процесуалния представител по пълномощие А. В. Г., вписана в АК – София, с посочен С. адрес за призоваване: Г. С. У. „М.“ № *. . * срещу Заповед № РД – 09 – 2177 от 18.10.2019 год. на Д. на РЗОК – Б., в частта по т. 3, с която на М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 1 500 лева.
В жалбата се твърди, че процесната заповед в оспорената част е незаконосъобразна, издадена при неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, в подкрепа, на което се сочат конкретни фактически и правни твърдения.
Иска се съдът на основание чл. 172, ал. 2 АПК да отмени Заповед № РД – 09 – 2177 от 18.10.2019 год. на Д. на РЗОК – Б. в частта по т. 3, с която на М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 1 500 лева.
С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Ответникът по жалбата, Директорът на РЗОК – Б., Ч. процесуалния си представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна и с искане съдът да я отхвърли.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не оспорват релевантните по делото факти, че М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. е лечебно заведение и за осъществяване на дейността му е издадено Разрешение № МБ-128/30.12.2016 год. от Министъра на здравеопазването /МЗ/, вписано с регистрационен № * от регистъра на МЗ на лечебните заведения за болнична помощ.
Също така няма спор между страните по делото, че между НЗОК и М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, е сключен Договор № 010618/30.05.2018 год., по силата на който търговското дружество – жалбоподател, се е задължило да извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, подробно разписани в съответните договорни клаузи, между които и с код по МКБ 10-F33.0 „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“.
Административното производство по издаване на оспорената Заповед № РД – 09 – 2177 от 18.10.2019 год. на Д. на РЗОК – Б. /л. 8 – 10 от делото/ е образувано със Заповед № РД-09-1942/25.09.2019 год. на Д. на РЗОК - Б. /л. 158 – 159 от делото/, с която на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, чл. 379 от НРД 2018 за медицински дейности, Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, утвърдена от Управителя на НЗОК, Указание № РД 16-24/30.05.2012 год. за извършване на проверка в лечебни заведения за болнична помощ по време на хоспитализация утвърдени от Д. на НЗОК и Заповед № РД-09-717/21.06.2019 год. на Управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена проверка на М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. от поименно определени контрольори, с посочен обхват на преминали ЗОЛ по клинични пътеки, договорени с Договор № 010618/30.05.2018 год. за указване на болнична помощ по клинични пътеки и на случаите, подлежащи на проверка след извършен предварителен контрол за времето от 30.09.2019 год., включваща и конкретно посочени в заповедта задачи.
Със заповедта е определен срока за извършването на проверката, както и конкретните задължения на контрольорите. Същата е възложена на двама контрольори в отдел „ДОКИМПДПАИД“: Д. Л. С. Д. и Л. Г. П.. Резултатите от извършената в изпълнение на посочената заповед проверка са обективирани в Протокол № П-Б-189/ 02.10.2019 год., връчен на управителя на лечебното заведение на 02.10.2019 год.
Проверяващият екип, е извършил възложената проверка в М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, Г. С. на 02.10.2019 год., като при извършеният внезапен контрол и проверка на пациентите по време на хоспитализацията в съответните отделения са констатирали редица нарушения по изпълнение на договора с изпълнителя на медицинска помощ, отразени в раздел ІІ на протокола, в това число и: по отношение на здравно осигуреното лице Н. Х. Г., ЕГН **********, хоспитализиран в лечебното заведение по КП № 50.1 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“ на 19.08.2019 год., с ИЗ № 9556/08.2019 год. и дехоспитализиран на 23.08.2019 год. от лечебното заведение. Пациентът е бил с придружаващо заболяване с код по МКБ 10-F33.0 „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“, вписано в Амбулаторен лист № 3440/12.08.2019 год., издаден от Д. Я. Т. на ЗОЛ. При дехоспитализицията ЗОЛ е заплатило потребителска такса в размер на 23.20 лева за четири дни болничен престой, по 5. 80 за всеки ден престой потребителска такса, за което е издадена квитанция № 2646/23.08.2019 год., която е прикрепена към ИЗ 9556/08.2019 год.
Възприето е, че са нарушени условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в Националния рамков договор (НРД) 2018 год. и правата на ЗОЛ, тъй като е поискано и е получено заплащане на потребителска такса от ЗОЛ със заболяване, при което ЗОЛ е освободено от заплащане на такава по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО – нарушение по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 274, ал. 4 от НРД 2018 год. ЗОЛ съгласно списък към НРД – точка Х „Психични заболявания: F30-F39“ от Приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО“. Придружаващото заболяване както бе посочено по-горе е с код по МКБ 10-F33.0 „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“.
В административната преписка не се съдържат данни за постъпило възражение от болничното заведение след връчване на протокола.
Като е възприел, че е установено нарушение на чл.37, ал.4 от ЗЗО и чл.274, ал.4 от НРД 2018 за медицински дейности, Д. на РЗОК – Б. е издал оспорената Заповед № РД – 09 – 2177 от 18.10.2019 год. на Д. на РЗОК – Б., с която по т. 3, на М. б. а. л. „Ю. Б. , ЕИК **********, Г. С. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 1 500 лева, като максималния размер по чл. 400, ал. 4 от НРД 2018 е мотивиран с обстоятелството, че нарушението е трето за календарната 2019 год., като за идентични нарушения са били наложени финансови неустойки със Заповед № РД 09-80/17.01.2019 год., влязла в сила на 08.02.2019 год. – т. 14 от заповедта /л. 194 – 202 от делото/ и със Заповед № РД 09-1733/16.08.2019 год., влязла в сила на 05.09.2019 год. – т. 1 от заповедта /л. 204 – 205 от делото/.
Констатациите, посочени в процесния протокол, включително въз основа на който административният орган е наложил въпросната финансова неустойка се подкрепят от приложената към делото медицинска документация – епикриза от 23.08.2019 год. издадена от лечебното заведение, направление за хоспитализация от 12.08.2019 год., амбулаторен лист № 3440 от 12.08.2019 год. и двете издадени от Д. Т. и другите доказателства приложени към същата /л. 15 – 33 от делото/
При така установената фактическа обстановка и съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, във вр. чл. 146 АПК, Административен съд – Б., прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт – заповед за налагане на финансови неустойка е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - Д. на РЗОК - Б. в писмена форма, поради което е валиден. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 вкл. от ЗЗО, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, в хода на проверката длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок за писмено становище. Заповедта е издадена на база на така констатираните нарушения на условията за оказване на медицинска помощ, за което е съставен Протокол № П-Б-189/02.10.2019 год. Протокола е връчен на дружеството-оспорващ и в законоустановения седемдневен срок не е подадено възражение по отношение на процесното нарушение.
По отношение на нарушението, обективирано в оспорената заповед, административният орган е приел, че здравно осигуреното лице Н. Х. Г., ЕГН **********, хоспитализиран в лечебното заведение по КП № 50.1 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“ на 19.08.2019 год., с ИЗ 9556/08.2019 год. е бил с придружаващо заболяване, с код по МКБ 10-F33.0 „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“, вписано в Амбулаторен лист № 3440/12.08.2019 год., издаден от Д. Я. Т. на ЗОЛ. Направлението за хоспитализация е издадено с насочваща-основна диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“, с МКБ 10 I 63.3, в издаденият амбулаторен лист № 003440 от 12.08.2019 год., от същия лекар, в който като придружаващо заболяване е посочено: „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“, МКБ F33.0, като по аргумента на чл. 145, ал. 1 от НРД 2018 за медицинските дейности, амбулаторният лист като медицински документ задължително придружава направлението за хоспитализация. Съгласно цитирания текст от НРД 2018, общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, при наличие на индикация за хоспитализация. Към направлението за хоспитализация ОПЛ прилага амбулаторния лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в т. ч. и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. ОПЛ вписва в амбулаторния лист от прегледа на пациента и издаването на направлението за хоспитализация и диагнозата, с която пациентът се насочва за диагностика и лечение в болнични условия. За пълнота на изложението следва да се посочи с оглед наведените в тази насока твърдения от жалбоподателя, че нормата на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО не прави разлика между поставена основна диагноза като насочваща за прием в лечебно заведение и налично придружаващо заболяване на ЗОЛ. В случая наличието на процесното заболяване определено по списък към НРД - точка Х „Психични заболявания: F30-F39“ от Приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО“, освобождава ЗОЛ от заплащане на сумите по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО, по аргумента на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО. Анализът на разпоредбите на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. показва, че за да бъде освободен от заплащане на потребителска такса даден пациент, следва същия да страда от заболяване, което е включено в списъка към НРД. Реалното наличие на такова заболяване следва да бъде установено и доказано с надлежни и годни писмени доказателства – епикризи, експертни решения на ТЕЛК и други медицински документи, каквито в настоящия случай са ангажирани.
Горното обосновава неоснователността на твърдението на лечебното заведение-жалбоподател, че в случая директорът на РЗОК – Б. е формирал изводите си при неправилно приложение на материалния закон.
Видно от приложената към ИЗ 9556/08.2019 год. квитанция № 2646/23.08.2019 год. /л. 17 от делото/, при дехоспитализицията ЗОЛ е заплатило потребителска такса в размер на 23.20 лева за четири дни болничен престой, по 5. 80 за всеки ден престой потребителска такса.
Правилно е определен и размера на санкцията при условията на чл.405 от НРД 2018 год. – в максималния размер предвиден в чл.400, ал.4, тъй като нарушението е трето за 2019 год. Както беше казано по-горе за идентични нарушения, на лечебното заведение са били наложени финансови неустойки със Заповед № РД 09-80/17.01.2019 год., влязла в сила на 08.02.2019 год. – т. 14 от заповедта /л. 194 – 202 от делото/ и със Заповед № РД 09-1733/16.08.2019 год., влязла в сила на 05.09.2019 год. – т. 1 от заповедта /л. 204 – 205 от делото/.
Гореизложеното показва, че оспорената заповед е валидна, издадена при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената жалба ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РЗОК – Б. сумата от 200. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК и 159, т.1 от АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Г. С. П. З., представлявано от управителя Д. И. С., срещу Заповед № РД – 09 – 2177 от 18.10.2019 год. на Д. на РЗОК – Б., в частта по т. 3, с която на М. б. а. л. „Ю. Б. , ЕИК **********, Г. С. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА М. б. а. л. „Ю. Б. О. ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Г. С. П. З., представлявано от управителя Д. И. С. да заплати на Р. З. каса – Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 /двеста/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК