и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „. Т.- 9. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. И. № *, представляван от Н. П. Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-С435-0404726/ 11.03.2020г. издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /Н./, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “запечатване на търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, стопанисван и експлоатиран от „. Т.- 9. с ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни“.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Твърди се и нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли се съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, оспорващият едноличен търговец, чрез проц. си представител – адв. В., поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски по производството.

Ответната страна – Н. О. „. Д. - С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., в съдебно заседание, чрез проц. представител – гл. юрисконсулт М., намира подадената жалба за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна, като отговаря на всички изисквания по чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14- дневен срок, считано от връчването, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 28.02.2020г. в 10. 50 ч., е била извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0404726/ 28.02.2020г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, стопанисван и експлоатиран от „. Т.- 9. с ЕИК *********. П. проверката е констатирано, че оспорващия , в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /Наредбата/, е допуснало нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, като не регистрира и отчита всяка извършена доставка/ продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. П. извършена контролна покупка на стока – течност за чистачки, на стойност 3. 20 лв., платена с банкнота от 5. 00 лв. от М. С. – инспектор по приходите, не е издаден фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство /ФУ/ - марка и модел “TERMOL ZM KL V2“, с ИН на ФУ ZK041860, и ИН на ФП 50047443, което в момента на проверката, е в изправност. Плащането е извършено в брой, осъществено е преди легитимирането на органите на Н., и е прието от Н. Т. – управител в търговския обект. След легитимирането на органите на Н., П. извършената проверка на фактическата наличност на парите в касата на търговския обект, е установена касова наличност – 13. 40 лв., а съгласно отразеното във фискалната памет на ФУ, стойността на извършваните продажби, е в размер на 0. 00 лв., т. е. констатирана е положителна разлика в размер на 13. 40 лв. /л. 11- 18 от делото/. Освен ПИП, за констатираните две нарушения – неиздаване на касова бележка /нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ и разминаване между фактическа и касова наличност /нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ/, са съставени Актове за установяване на административни нарушения № F540487/ 06.03.2020г. и F540490/ 06.03.2020г. /л. 35 и 36 от делото/.

На 11.03.2020г., след като изцяло са възприети констатациите в ПИП серия АА № 0404726/ 28.02.2020г., които изцяло съвпадат и с отразеното в АУАН № F540487/ 06.03.2020г. и № F540490/ 06.03.2020г., Н. О. „. Д. – С., в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., е издал и оспорената ЗПАМ № ФК-С435-0404726/ 11.03.2020г., с която е наложена ПАМ “запечатване на търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № 51, стопанисван и експлоатиран от „. Т.- 9. с ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС /л. 7- 10 от делото/. Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че П. конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида на осъществяваната дейност – магазин за авточасти, работното време на търговския обект, както и местоположението му – на оживено място, наличието на установeно и друго административно нарушение – това по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - разминаване между касовата наличност в обекта и данните във ФУ, с положителна разлика от 13. 40 лв. П. извършената проверка, както и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ, а именно - да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, преустановяване на лошата практика в процесния търговски обект и даване на възможност на данъчнозадълженото лице в посочения срок, да създаде нормална организация на работа с оглед реалното отчитане на търговския оборот от дейността. Целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към Н., а индиректният - недопускане на вреда за фиска. Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Формиран е и извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите данъци.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /л. 19 и 20 от делото/.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение. В тази насока, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвижда в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Както се посочи, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че срокът на наложената ПАМ – 14 дни, е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, като П. определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС е императивна и предвижда, че ПАМ запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/ продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба /ал. 4, т. 1 на чл. 118/ от закона е издадена Наредба № Н-18/ 13.12. 2006г. /Наредбата/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 4, т. 1- 10 и чл. 5 от Наредбата, като в настоящия случай, не се твърди и не се установява от данните по делото, да е налице някоя от хипотезите, визирани в посочените норми.

В казуса не се установиха твърденията в жалбата, че е налице по- различна от посочената в ПИП и процесните 2 бр. АУАН фактическа обстановка, и по- конкретно- че реално магазинът все още не е работел; че данъчният служител много бързал; че не искал издаването на касова бележка; че към момента на покупката, управителят на търговския обект, все още въвеждал касовата наличност. Тези фактически твърдения останаха напълно недоказани, а простото им поддържане в жалбата, като защитна теза, не задължава съда да ги възприеме, още повече че те противоречат на наличните по делото официални документи с материална обвързваща доказателствена сила – Протокол за извършена проверка и 2 бр. АУАН. Нещо повече- същите са и ирелевантни за вмененото нарушение, послужило като основание за издаване на ЗПАМ, тъй като обстоятелствата – дали магазинът е работил с други клиенти или само с инспектора по приходите С. и колежката му - У., респ. дали данъчните служители са бързали, или не, и дали са искали, или не издаването на касова бележка, са все обстоятелства, които не дисквалифицират факта на извършеното данъчно нарушение, заради което е издадена ЗПАМ- неиздаването на касова бележка за извършена покупка на стоки- течност за чистачки, доколкото както се посочи по- горе, е налице задължение за всяко данъчнозадължено лице П. извършена покупка да издаде касова бележка, без значене дали такава се желае от насрещната страна, а ако магазинът не е готов да посреща клиенти, то той не би следвало да допуска и обслужва такива, още повече да им продава стоки.

Следователно, в случая извършването на описаното административно нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Като е извършило продажба на клиент на стока – 1 бр. течност за чистачки, на стойност 3. 20 лв., в процесния търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, без да е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ - марка и модел “TERMOL ZM KL V2“, с ИН на ФУ ZK041860, и ИН на ФП 50047443, което в момента на проверката, е в изправност, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата, оспорващият , е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Това ще следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ П. извършената продажба, е нарушен от оспорващия, като в оспорената заповед са изложени достатъчно ясни и подробни мотиви, относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната ПАМ. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него, да е с продължителност от 14 дни, П. предвиден в закона максимален срок до 30 дни, т. е. около и дори под средния размер предвиден от законодателя. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. П. упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа П. условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни, е в рамките на законоустановения срок, като в оспорения акт са изложени в достатъчна степен мотиви, позволяващи преценката за съответствието му, с целта на закона. Безспорно ПАМ е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретния случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ, преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски обекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна, и дисциплиниране на търговците П. извършването на продажби на дребно, от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна, с оглед срока на налагането й, предвид характера, тежестта на нарушението и последиците от същото, вида на осъществяваната дейност – магазин за авточасти, работното време на търговския обект, както и местоположението му – на оживено място в гр. Б., площта и посещаемостта му, потенциалната възможност от реализиране на обороти, стойността на контролната покупка, наличието на установeно и друго административно нарушение – това по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г., съдът преценява конкретната мярка като пропорционална и напълно адекватна спрямо извършеното нарушение. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 15002/ 05.12.2018г. на ВАС пост. по адм. д. № 6370/ 2018г., I- во отд., Решение № 13957/ 14.11. 2018г. на ВАС пост. по адм. д. № 3198/ 2018г., VІІІ- мо отд. и др.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че наведените доводи от оспорващия досежно обстоятелствата - че процесното нарушение е извършено от него за първи път; че липсва причинена щета за бюджета; че е оказал съдействие П. проверката и че е налице положителна разлика между данните от ФУ и касовата наличност, в полза на ФУ, са неоснователни. Законодателят не е предвидил за първо нарушение неналагането на ПАМ /напротив както се посочи такъв винаги следва да бъде наложен/, респ. обстоятелството, че може да е налице престой на работниците и служителите на оспорващото дружество /продавач- консултанти/, са ирелевантни обстоятелства и не биха могли да бъдат взети предвид, още повече, че ПАМ не са налага просто така, а заради извършено конкретно административно нарушение, макар и от търговец. Оказването на съдействие П. проверката от органите на Н., от страна на данъчнозадълженото лице, е не само негово задължение, но неизпълнението му осъществява състав на друго административно нарушение, поради което няма как изпълнението на посоченото задължение от страна на задълженото лице, да доведе до отпадане на отговорността му. Доводите в жалбата за издаването или неиздаването на наказателно постановление /НП/ също нямат връзка с налагането на процесната ПАМ, доколкото издаването на санкционния акт касае съвсем отделна процедура, която се развива по друг процесуален ред – по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, още повече че ЗДДС не предполага като част от фактическия състав по налагане на ПАМ задължителното издаване на НП. Невярно е и твърдението, че процесното нарушение не причинява щета на бюджета. Напротив – всяко нарушение, свързано с неотчитане по предвидения законов ред на реализирана продажба, ощетява бюджета и нарушава установения ред в тази сфера. Ето защо, всички изложени доводи в жалбата в тази насока, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата против ЗПАМ № ФК-С435-0404726/ 11.03.2020г. издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която е наложена ПАМ -“запечатване на търговски обект“ – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, стопанисван и експлоатиран от „. Т.- 9. с ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни“, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските. П. този изход на делото, и според правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на оспорващия следва да се възложат сторените разноски от ответника по делото в размер на 150. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Т.- 9. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. И. № *, представляван от Н. П. Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С435-0404726/ 11.03.2020г. издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект“ – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, стопанисван и експлоатиран от „. Т.- 9. с ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни“.

ОСЪЖДА „. Т.- 9. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. И. № 5, представляван от Н. П. Т. да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес : гр. С., бул. “Дондуков“ № 52, представлявана от Изпълнителния директор, сумата от 150. 00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ЕК