и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e образувано по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (Р.)-Б.,депозирана чрез старши юрисконсулт Д. Ч.,против Решение № 1197/13.03.2020 год., постановено по НАХД № 474 по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев за 2019 год., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № Бл-21-ЮЗР-3/31.01.2019 г., с което А. А. Б.,в качеството му на длъжностно лице-Кмет на Община-с.Гърмен за извършено на 09.05.2013 г. нарушение по чл.127,ал.2,вр.с чл.136,ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),е санкциониран на основание чл.232,ал.1,т.1 ЗУТ с административно наказание “глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лв.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд за настъпила погасителна давност по чл.239,ал.2 ЗУТ,поради което се иска отмяна на оспорвания акт.Твърди се, че процесното нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а редом с липсата на процесуални пороци в производството по установяването и санкционирането му, отговорността на Б. законосъобразно е била ангажирана. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено.Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба.
Ответникът,чрез процесуалния си представител адв.Ш.,оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.В съдебно заседание излага съображения за незаконосъобразност на отмененото наказателно постановление и правилност на оспореното решение на районния съд.Споделя констатацията на районния съд за изтекла погасителна давност.Претендират се и направените в касационното производство разноски.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за основателност на касационната жалба.Пледира за отмяна на атакувания акт.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
С обжалваното решение районният съд е отменил НП Бл-21-ЮЗР-3/31.01.2019 г.,с което А. А. Б.,в качеството му на Кмет на Община-с.Гърмен, е санкциониран с глоба от 1000 лв. за допуснато на 09.05.2013 г. нарушение по чл.232,ал.1,т.1 ЗУТ,изразяващо се в одобряване със Заповед № 195 на ПУП-ПР и ПЗ,с която над дере между квартали 20 и 29 са образувани осем урегулирани поземлени имоти в кв.81 по плана на с.Дебрен,обл.Благоевградска.За да постанови този резултат, районният съд е приел,че административно-наказателната отговорност е била погасена по давност,съгласно разпоредбите на чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.3 от НК, които е приел за приложими в случая поради което тя неправилно е била ангажирана от касатора.
Решението е правилно.
Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай административно-наказателното преследване е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/ 2014г., ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл.81, ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно-наказателното производство по ЗАНН. Съгласно цитираната норма, независимо от спирането и прекъсването на давността административно-наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, тоест отнася се и за административното наказание “глоба”.
В случая НП № Бл-21-ЮЗР-3 на Началника на Р.-Б. е издадено на 31.01.2019 г. за извършено на 09.05.2013 г. нарушение по чл.232,ал.1,т.1 ЗУТ.Абсолютната давност за административно-наказателното преследване, която е 4 години и половина,считано от датата на извършване на нарушението е изтекла на 09.11.2017 г.(преди постановяване на решението на районния съд).Следователно с изтичането на давността възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност е погасена изцяло.Давността се прилага служебно, поради което правилно районния съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,с което на А. Б. е наложено административно наказание "глоба".Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател,че давността не е започнала да тече.И това е така,тъй като специалната разпоредба на чл.239,ал.2 от ЗУТ е неотносима,доколкото същата е приложима за нарушения,свързани с проектиране и строителство,а не с нарушения,касаещи устройственото планиране,какъвто е настоящия случай.Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно и правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и предвид настъпилата законодателна промяна – добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН (ДВ, бр. 94/ 29.11.2019г.), съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски пред касационната инстанция.Искането е направено своевременно,а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.Последното е доказано с представения договор за правна защита и съдействие(л.15),като предвид определения материален интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност,липсват основания за намаляването му поради прекомерност,каквото искане е направил процесуалният представител на ответника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1-во от АПК, Административен съд - Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1197/13.03.2020 год., постановено по НАХД № 474 по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев за 2019 год., с което е отменено Наказателно постановление № Бл-21-ЮЗР-3/31.01.2019 г. Началника на Р.-Б.,с което А. А. Б.,в качеството му на длъжностно лице-Кмет на Община-с.Гърмен,на основание чл.232,ал.1,т.1 ЗУТ е санкциониран с административно наказание “глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол –Б.,със седалище и адрес на управление Б.,ул.“Иван Михайлов“ № 49 да заплати на А. А. Б.,с постоянен адрес с.Р.,ул.“. № 13,обл.Благоевградска, сумата от 400(четиристотин) лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
О.М.