и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e образувано по жалба на „. Е.със седалище и адрес на управление Б., ул.“. М. № **, представлявано от управителя Б. П. П., против Решение № 11327 /02.12.2019 год., постановено по НАХД № 1591 по описа на Районен съд - Б. за 2019 год. В касационната жалба се твърди, че не е извършено вмененото административно нарушение. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нов, с който да се отмени и атакуваното наказателно постановление.
Ответникът Д. „. по Т. – Б., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на атакувания акт.
Нови доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 01/001251 от 18.06.2019 год. на Директора на Д. „. по Т. – Б., с което на „. Е. за нарушение по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Що се касае до наложеното наказание, съдът е стигнал до извода, че същото съответства на закона, както по вид, така и по размер.
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било констатирано нарушението и които правилно са установени от първоинстанционния съд след пълна и всестранна преценка на доказателствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи и служебно по аргумента на чл. 218, ал. 2 от АПК.
В случая анализа и оценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства сочат според съда на извода, че решението е постановено в противоречие с материалния закон.
Фактическата обстановка е установена правилно и изчерпателно от първоинстанционния съд, но изводите му за осъществен състав на нарушението и за процесуална законосъобразност на НП не кореспондират на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, поради което не се споделят от касационната инстанция.
Установява се от доказателствата по делото,че трудовото правоотношение с И. К. П. е прекратено, считано от 18.01.2019 год. със Заповед от № 006/17.01.2019 год. Позовавайки се на посоченият релевантен факт, според съда оспорените предписанията са издадени при неправилно приложение на материалния закон, тъй като ПАМ за спазване на трудовото законодателство е наложена на 22.02.2019 год. - след прекратяване на трудовото правоотношение. Принудителните административни мерки чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предполагат съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение. За разлика от цитираната норма, посочена като основание за налагане на процесната ПАМ, чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ (нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) регламентира правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат като принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях даването на задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Цитираната разпоредба освен, че не е приложена от страна на контролния орган в процесния казус при налагане на ПАМ, същата предпоставя хипотеза на не наличие на спор относно дължимостта на неизплатеното трудово възнаграждение, който в случая видно от събраните по делото доказателства е налице. Горното сочи, на извода, че с прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено възнаграждение (а и за обезщетение, свързано със същото правоотношение) вече е с гражданско-правен характер и следва да бъде реализирано по исков ред пред граждански съд. Действително, според чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по Т. към Министерството на труда и социалната политика. В случая обаче, дължимостта на трудовото възнаграждение на И. К. П. е спор между него и „. ЕООД. Този спор представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, който определя като трудови споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Съгласно чл. 360, ал. 1 КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Д. „. по Т. не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели. Така, както при налагането на принудителната административна мярка (ПАМ), така и при издаване на процесното наказателно постановление, не е взето предвид, че се касае за трудово-правен спор, а инспекцията по труда не може да разрешава трудово-правни спорове, чрез налагане на ПАМ, респективно чрез санкционирането им по реда на ЗАНН, защото те са подсъдни на общите съдилища. Следователно, съществуващият спор относно дължимостта на възнаграждения и обезщетение представлява спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. В този смисъл са Решение № 7469/20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 14184 по описа на Върховния административен съд за 2017 год. и Решение № 14436/29.10.2019 год.,постановено по адм. дело № 3846 по описа на Върховния административен съд за 2018 год. на ВАС. При незаконосъобразно дадено предписание и конкретно предписание № 4 по Протокол за извършена проверка № ПР 1906657/22.02.2019 год., задължаваща „. ЕООД в срок до 08.03.2019 год. да изплати на Иван П. трудово възнаграждение за м.10.2018 год., не води до задължение на касатора да го изпълни, респективно не е допуснал нарушение по чл. 415, ал. 1,във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ. Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно.
Ето защо, като е приел, че с процесното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на „. Е. Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и потвърденото с него НП.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 11327 /02.12.2019 год., постановено по НАХД № 1591 по описа на Районен съд - Б. за 2019 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001251 от 18.06.2019 год. на Директора на ДИТ – Б., с което на „. ЕООД за нарушение по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ Марияна Мицева

Членове: 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК