и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК.
С Решение № 1677/28.08.2020 г., постановено по нахд № 158/2020 г., Районен съд – гр.С., е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 01-001534/07.04.2020 г. на Директора на Д. „. по труда” /ДИТ/ - Б., с което на „. Г. И. Е. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.С., промишлена зона, обл.Б., с управител А. Г. Щ., за извършено нарушение на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.275, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, без да се сочат конкретни касационни основания по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.348 от НПК. Претендира се отмяната на съдебния акт и да се постанови нов, с който да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът - „. Г. И. Е. чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба като неоснователна и иска БлАС да остави в сила решението на Санданския районен съд.
Прокурорът от О. П. – Б., дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да бъде уважена.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, доводите на страните и взе предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения :
С горепосоченото НП, на основание чл.413, ал.2 от КТ, е ангажирана административнонаказателната отговорност на „. Г. И. ЕООД за това, че в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, в цех за производство на арматурни скари за строителството в промишлена зона на гр.С., във връзка с настъпила трудова злополука с работника Г. Ат. Ф. не е спазило разпоредбите на трудовото законодателство относно осигуряването здравословни и безопасни условия на труд. Установено е че пострадалият работник Г.Ф. не е спазил технологичните изисквания при работата си с машина калибратор, марка „SIEI SISTEMI“, както и инструкциите за безопасна работа, утвърдени от работодателя за работа с тази машина.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е налице неправилна правна квалификация на деянието, вменено на санкционираното търговско дружество и че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН 01-001534/29.01.2020 г. и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в АУАН и в процесното НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, съгласно която при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Тази разпоредба е обща и не съдържа в себе си конкретно посочено правило за поведение. Също така обща е и нормата на чл.275, ал.1 от КТ, според която работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Липсват посочени норми от Наредба № 7/23.09.1999 г. МИЗБУТРМИРО, които да конкретизират кои точно задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не са изпълнени от страна на дружеството-работодател. По този начин АНО е допуснал нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което се е отразило на правото на защита при ангажирането на административнонаказателната отговорност на „. Г. И. ЕООД.
Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че санкционираното юридическо лице е разработило инструкция за безопасна работа с калибратор-машина, програма за ежедневен инструктаж за всеки работник, на всяка машина на достъпно място е поставена технологична карта за безопасна работа, взети са мерки за снабдяване на всички работници с работно облекло, лични предпазни средства и средства за осигуряване на безопасност при работа, както и за контрол по безопасност, възложен на конкретни служители на търговеца-работодател, поради което неясно остава какво административно нарушение е извършило търговското дружество.
Ето защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон.
Обжалваният съдебен акт е валиден - постановен е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписан; а е и допустим – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.
С оглед на обстоятелството, че разноски не се претендират, то съдът не дължи произнасяне за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1677/28.08.2020 г., постановено по нахд № 158/2020 г., на Районен съд – гр.С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Димитър Думбанов



Вярно с оригинала!
ЕК