и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 215, А. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е първоначално по подадена обща жалба от Б. Г. А., с адрес : Г. Б., .., с адрес : Г. Б., ..., с адрес : .. и И. А. М., с адрес : Г. Б., ..., против Виза за проектиране на Жилищна сграда в УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б. - ново средно свободно застрояване, допълващо застрояване и подземно застрояване с № АП-0104-26/ 22.04.2019г., издадена от Г. А. на О. Б..

В хода на производството, оспорващите - Б. Г. А., И. А. М., М. К. М. и А. К. М., последните двама в качеството на наследници по закон на починалия в хода на процеса оспорващ К. А. М., са оттеглили жалбата си срещу оспорения акт, на основание чл. 155 от АПК, поради което и със съответни протоколни определения, на основание чл. 15. т. 8 от АПК, е оставена без разглеждане подадената от тях жалба срещу оспорената виза, и е П. по отношение на тях производството по делото като оспорващи, и същите са конституирани като заинтересовани страни.

В жалбата се твърди, че оспорената виза накърнява правата на собственост на оспорващата М., като се сочат допуснати процесуални нарушения при издаването на акта, свързани с липсата на дадено нотариално заверено съгласие от собствениците на съседния УПИ, респ. опасност предвиденото с визата подземно застрояване, да доведе по подкопаване на имота, до възможност да се унищожат съществуващи плодни и овощни дръвчета, бетонов плочник, както и че не било заложено като изискване във визата, необходимостта от извършване на следващите се инженерно- геоложки проучвания. Поради това, се иска отмяна на оспорената виза.

В съдебно заседание, оспорващата М., лично и чрез проц. си представител – А. С., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В депозирани по делото писмени бележки доводите се доразвиват. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Главният А. на О. Б., в съдебно заседание, чрез проц. си представители – юриск. Сп. и Ян., оспорва основателността на жалбата, като намира оспорената виза, за законосъобразна. Претендира се присъждане на разноските по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък.

Заинтересованите страни – М. М. Г.- лично, К. Б. С., Б. М. С. и Г. С. С., чрез проц. си представител – А. Х., оспорват допустимостта и основателността на депозираната жалба. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Й. Д. П., Н. Д. Б., Д. В. Б., О. В. В., Й. С. Н., С. С. В., В. К. М., О. Г. Г., О. Б., Б. Г. А., С. С. Х., И. М. С., К. Д. А., И. А. М., М. К. М., А. К. М. и И. Д. Р., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по оспорването.

Административен съд - Б., след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна :

Безспорни са делото обстоятелствата /а това се потвърждава и от представените документи за собственост/, че оспорващата Д. М. е един от съсобствениците на УПИ Х 617.8, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.8 по КК на Г. Б., а заинтересованите страни /заявители на визата за проектиране/ - М. М. Г., К. Б. С., Б. М. С. и Г. С. С., са собствениците на УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б..

Производството по издаване на процесната оспорена виза е започнало именно по подадено Заявление от М. М. Г., К. Б. С., Б. М. С. и Г. С. С., на 29.01.2019г. с В. № АП-0104-26/ 29.01.2019г., с което е поискано да им се издаде Виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ за проектиране – допълващо застрояване към сграда в УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КККР на Г. Б.. Към заявлението са приложени : Удостоверение за наследници на Б.С., Скица- проект на предложението, Скица от действащия ПУП-ПРЗ, Скица от СГКК – Б., Нот. актове и Заповед № 148/ 04.02.2015г. за одобрение на ПУП-ПРЗ /л. 50- 58 от делото/.

Въз основа на подаденото заявление, на основание чл. 140 от ЗУТ; чл. 41, А. 2 и чл. 42 от ЗУТ, е издадена Виза за проектиране на Жилищна сграда в УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КККР на Г. Б. - ново средно свободно застрояване, допълващо застрояване и подземно застрояване с № АП-0104-26/ 22.04. 2019г. от Г. А. на О. Б. /л. 49 от делото/.

По делото е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. А. П., което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и достоверно, от което се установява, че с издадената виза не се предвижда изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, а със същата се одобрява подадено заявление от собствениците на посочения УПИ ХІ, за допълващо застрояване и подземно застрояване, извън очертанията на основното застрояване в същия УПИ. Към момента в сила били ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 117/ 06.02.2012г. и ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 148/ 04.02.2015г. на Кмета на О. Б.. Предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В по плана на ІІ- ри микрорайон, имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б., били за жилищна сграда в условията на средно жилищно застрояване с Кк- до 15 м., с Кинт- до 3, Плътност на застрояване- 80 % и Озеленяване- 20 %. С оспорената виза, се допускало допълващо застрояване, свързано с основното застрояване от север, с височина на кота корниз- до 3. 60 м., на отстояние- 3. 00 м. от вътрешната регулационна линия /в случая с границата с УПИ Х 617.8/ и подземно застрояване по имотна граница с УПИ Х 617.8 /показано графично в скица- Виза № АП-0104-26/ 22.04.2019г. Във визата били указани графично, препоръчителни линии на подземното строителство, и проектантите в зависимост от техническото решение, спазвайки разпоредбите на ЗУТ, можели да изменят решенията си, след геоложки доклад и възникнали технически пречки по укрепване или засягане на заварени постройки, но в случая- такива нямало. Заварените сгради в съседния УПИ ХІ 617.8, били на отстояние- 3. 30 м. от съществуващата сграда от север, увеличаващо се в посока- юг, на 8. 72 м. към новоизграждащи се пристройки. Подземното застрояване било предвидено във връзка с изискванията на т. 3 и т. 1 на чл. 85 от Наредба № 7 относно достатъчен брой паркоместа, респ. минимална площ за озеленяване, и можело да се разполага по регулационните линии със съседен имот. Показателите за застрояване- височина- средно жилищно с Кк до 15 м.; Кинт- 3. 00; Плътност на застрояване- 80 %; и П- озеленяване- 20 %, били в пълно съответствие с предвижданията и на ОУП за ЦГЧ – Г. Б., и на ПУП- ПРЗ. Експертът е категоричен, че процесната виза касае само УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В по плана на ІІ- ри микрорайон, имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б.. Предвиденото и допуснато с визата подземно застрояване не засягало сгради и постройки в съседни имоти, при спазване на правилото в хода на изпълнението покривната плоча да не надвишава 30 см. спрямо прилежащия терен, което обаче обстоятелство касаело следващата фаза- технически проект /същинско проектиране/, в който случай следвало да се приложат привилата на чл. 42, А. 3 и А. 4 от ЗУТ. УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, граничел с гаражи с последни цифри № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, находящи се в Имот с идент. № 04279.617.10.- общински, като сградите – обект на основното и допълващото застрояване в УПИ ХІ 617.9, били на отстояние- 6. 00 м. и 3. 00 м., от гаражите.

Въз основа на горното, съдът намира подадената жалба за недопустима, по следните съображения :

Предмет на подадената пред съда жалба е Виза за проектиране на Жилищна сграда в УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б. - ново средно свободно застрояване, допълващо застрояване и подземно застрояване в същия- УПИ ХІ 617.9.

Съгласно чл. 140, А. 2 от ЗУТ, “визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ ПУП, с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план“. Разпоредбата на чл. 41, А. 1 от ЗУТ, сочи че “допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план“, а А. 2 посочва че “когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от Г. А. на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 /процесния случай/, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между две УПИ- та, а допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план“. Чл. 42, А. 3 от ЗУТ пък предвижда, че “не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с ПУП устройствени показатели, за съответния УПИ“. Според разпоредбата на чл. 42, ал 1 от ЗУТ, “постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, а А. 2 сочи, че постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради“. Нормата на чл. 42, А. 3 пък предвижда, че “при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3. 6 м. и на разстояние от вътрешните граници на УПИ, най- малко 3 м., а когато са с височина до 2. 5 м., са най-малко- на 1. 5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния УПИ, при отклонение от южната посока- до 45 градуса“.

От цитираните разпоредби следва извод, че визата представлява акт по устройство на територията, с който се допълват предвижданията на плана за застрояване, като се създават нови права на застрояване и може да се засягат интересите на лицата, които са непосредствено засегнати от тези предвиждания, и подлежи на обжалване /оспорване/, само от заинтересуваните лица по чл. 131, А. 2 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 131, А. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са : собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите, според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В разпоредбата на чл. 131, А. 2 от ЗУТ пък е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат заинтересовани, и в аспекта на всяка една, следва да бъде преценен и правния интерес от оспорване в настоящия случай.

Не е спорно по делото, че оспорващата Д. М., не е собственик, носител на ограничени вещни права или концесионер върху имота, за който е издадена визата- УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б., и в този смисъл правният й интерес, не би могъл да произтече от нормата на чл. 131, А. 2, т. 1 от ЗУТ.

Не е налице и правен интерес от оспорване с оглед разпоредбата на чл. 131, А. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото не се установява с процесната виза за проектиране да се предвижда свързано застрояване между имота на оспорващата – УПИ Х 617.8 и имота, за който е издадена визата - УПИ ХІ 617.9, нито се предвижда промяна в застрояването на имота на М.. С издадената виза за проектиране не се предвижда нищо различно, от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП. Под “промяна в застрояването“ се разбира промяна в начина, характера на застрояване, респ. в устройствените показатели за процесната територия, каквото безспорно в случая не е налице. Установява се от доказателствата по делото, включително от заключението на вещото лице арх. П., че с издадената виза не се предвижда изменение на ПУП-ПРЗ. Предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В по плана на ІІ- ри микрорайон, имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б., са- за жилищна сграда в условията на средно жилищно застрояване с Кк- до 15 м., с Кинт- до 3, Плътност на застрояване- 80 % и Озеленяване- 20 %, а с оспорената виза, се допуска допълващо застрояване, свързано с основното в УПИ ХІ 617.9 /т. е. не с имота на М., а вътре в имота на самите заявители по визата/ - застрояване от север, с височина на кота корниз- до 3. 60 м., на отстояние- 3. 00 м. от вътрешната регулационна линия /в случая с границата с УПИ Х 617.8/ и подземно застрояване по имотна граница с УПИ Х 617.8 /показано графично в скица- Виза № АП-0104-26/ 22.04.2019г. Експертът сочи, че заварените сгради в съседния УПИ ХІ 617.8, са на повече от изискуемото по закон отстояние- 3. 30 м. от съществуващата сграда от север, увеличаващо се в посока- юг, на 8. 72 м. към новоизграждащите се пристройки, а подземното застрояване е предвидено във връзка с изискванията на т. 3 и т. 1 на чл. 85 от Наредба № 7 относно броя паркоместа, респ. минимална площ за озеленяване, като няма нормативни пречки това подземно застрояване да се разполага по регулационните линии със съседен имот. Не се променят показателите за застрояване- височина- средно жилищно с Кк до 15 м.; Кинт- 3. 00; Плътност на застрояване- 80 %; и П- озеленяване- 20 %, и същите са в пълно съответствие и с предвижданията на ОУП за ЦГЧ – Г. Б., и на ПУП- ПРЗ.

На следващо място /предвид посоченото по- горе от вещото лице арх. П./ сградите на допълващото застрояване, които се предвиждат, са на разстояние надхвърлящо минималните изискуми отстояния- от 3. 30 м. на север, до 8. 72 на юг, т. е. не се установява да се допускат намалени разстояния, за да е налице и хипотезата на чл. 131, А. 2, т. 3 от ЗУТ. С визата е предвидено застрояване при условията на чл. 41, А. 2 вр. 42, А. 1, пр. 1 и А. 3, пр. 1 от ЗУТ.

С оспорената виза не се променя предназначението на имота, предмет на визата, т. е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл. 131, А. 2, т. 4 от ЗУТ. За процесния имот не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, т. е. неприложима е и хипотезата на чл. 131, А. 2, т. 5 от ЗУТ.

От изложеното се налага изводът, че оспорващата М., не е сред лимитативно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, А. 2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването от нейна страна, на процесния индивидуален административен акт. По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 15. т. 4 от АПК, следва да бъде отменено протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество и да бъде оставена без разглеждане сезиращата съда жалба, а производството по делото- П..

Предвид изхода на делото, на О. Б., се следва сторените по делото разноски в размер на общо 700. 00 лв., от които – 540. 00 лв.- възнаграждение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и 160. 00 лв.- юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, А. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По принцип, с оглед изхода на спора, и на заинтересованите страни, за които оспореният акт /визата/ е благоприятен – М. М. Г.-, К. Б. С., Б. М. С. и Г. С. С., се следват сторените разноски, стига да са налице представени по делото доказателства за реално направени такива. До приключването на устните състезания, доказателства за направата на реални такива, не са представени, поради което и съдът не присъжда претендираната със списъка по чл. 80 от ГПК, сума от 600. 00 лв., доколкото и с представеното на л. 127 Пълномощно, е видно, че дори не е договорен /още повече да е заплатен/ конкретен размер на адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, и на основание чл. 15. т. 4 АПК, Административен съд – Б.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в проведеното на 01.07.2020г. открито съдебно заседание, с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Д. Г. М., с адрес : Г. Б., ..., против Виза за проектиране на Жилищна сграда в УПИ ХІ 617.9, кв. 216 В, по плана на ІІ- ри микрорайон на Г. Б., имот с идентификатор 04279.617.9 по КК на Г. Б. - ново средно свободно застрояване, допълващо застрояване и подземно застрояване с № АП-0104-26/ 22.04. 2019г., издадена от Г. А. на О. Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 763/ 2019г. по описа на Административен съд - Б.

ОСЪЖДА Д. Г. М., с адрес : Г. Б., ... да заплати на О. Б., с адрес : Г. Б., пл. “Георги Измирлиев- Македончето“ № 1, Булстат 000024695, представлявана от Кмета инж. Румен Георгиев Томов, сумата от 700. 00 лв. /седемстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване от страните в 7- дневен срок от съобщението за неговото изготвянето, пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.