Решение № 1536

към дело: 20167030600484
Дата на заседание: 10/14/2016 г.
Съдия:Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Съдържание


и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. по Г. (РДГ) – Б. против Решение № 1686/ 27.05.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 270 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2015 год. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Твърди се, че неправилно Районният съд е възприел нарушението за недоказано и несъставомерно. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – Ф. Х. Х. изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че са налице касационните основания за отмяна на решението на районния съд.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Гоце Делчев е отменил Наказателно постановление № 158/16.03.2015 год. на Директора на Р. Д. по Г. – Б., с което на Ф. Х. Х. за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от Закона за Г. (ЗГ), на основание чл.266, ал.1 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 90 лева и е определено да заплати обезщетение в размер на 4.50 (четири лева и петдесет стотинки) лева в полза на Югозападно държавно предприятие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето и връчването на АУАН. Изложил е доводи, че непредявяването на акта на нарушителя е пречка за издаване на законосъобразно НП. Прието е още, че неизяснени и недоказани, както в административното така и в съдебното производство са останали фактите по отношение субекта на нарушението. Налице е недоказаност на вмененото на ответника по касационната жалба нарушение.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи.
Съобразно събраните доказателства е извода на районния съд, че е допуснато съществено нарушение при предявяването на акта. По делото липсват доказателства, че АУАН е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, както и да го подпише, което е в грубо противоречие с разпоредбата на чл.43 от ЗАНН. Напротив от показанията на актосъставителя Агов се установява, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като не му е бил връчен, с което е опорочено административнонаказателното производство още от самото начало. В този смисъл АУАН неправилно е оформен че е връчен при отказ, предвид че същия изобщо не е предявен на нарушителя за подпис. При това положение административно- наказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване на процесуалните правила е пристъпил към издаване на наказателно постановление. В резултат на това на нарушителя е наложено административно наказание, без да бъде дадена възможност на същия да се запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето на акта, да направи писмени възражения по акта и да представи доказателства в предвидения от закона срок, и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита, с което се ползват гражданите за защита на законните си интереси и права.
Обосновани и съответни на събраните доказателства са изводите на съда и за недоказаност на нарушението и неговият субект. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Х. става ясно, че нито един от тях не е сигурен, че лицето, което са видели да отсича процесните дървета е Ф. Х.. В този смисъл, административно наказателното обвинение на практика се базира на предположения.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания, предполагащи отмяна на решението, поради което касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и ал.2 от АПК във вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1686/ 27.05.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 270 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2015 год.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.


File Attachment Icon
EAE7626F38CD50D2C2258067004D00CA.rtf