и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 2015/24.06.2020 г., постановено по нахд № 92/2020 г., Районен съд – Гоце Делчев, е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № */22.01.2020 г. на Директора на Р. Д. по Г. /РДГ/ - Б., с което на Е. Д. К., с ЕГН *, от с.К., общ.Г., за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ е наложена, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл.348 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Е. Д. К. оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде ставено в сила решението на Районен съд – Гоце Делчев.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б.,, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения :
С оглед на обстоятелството, че касаторът не сочи конкретни отменителни основания по чл.348 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, то настоящата инстанция следва да се ограничи в предмета на проверката съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК – за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано.
Първоинстанционното решение е и допустимо – същото е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че в развилото се административнонаказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, и не е доказано Е. Д. К. да е извършил вмененото му административно нарушение, а именно - че на 02.12.2019 г., при извършена проверка в 09:00 часа, в собствения си имот в с.К., общ.Г. 2 м3, Е. К., е съхранявал 3.60 пр. куб.м дъбови дърва за огрев с дължина 1.00 м, непридружени с превозен билет, с което е осъществил фактическия състав на нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ, за което на дееца правилно и законосъобразно е била наложена глоба от по 200.00 лв., на основание чл.266, ал.1 от ЗГ.
Касационната инстанция споделя правните изводи на районния съд относно недоказаност на вмененото на К. административно нарушение – това по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ – че Е.К. е съхранявал горепосочените дърва за огрев, непридружени с превозен билет, в собствения си имот в с.К.. Този имот не е конкретизиран какъв е и къде точно в селото се намира. В процесното НП липсва описание на мястото, където са намерени въпросните дърва за огрев, както и обстоятелствата, при които е извършено посоченото по-горе административно нарушение. Съгласно чл.52, ал.4, изр.1 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката АНО проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, което не е направено в настоящия случай. Няма никакви релевантни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че откритите в този неустановен имот съхранявани дърва за огрев са били собственост на Е. Д. К. и са били непридружени с превозен билет. При недоказаност на административното нарушение от АНО, не е следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на Е. К. в конкретния казус, тъй като не може да се наказва лице по необосновано предположение. Ето защо, като е отменил горепосоченото НП, районният съд е приложил правилно закона.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, поради което решението на Гоцеделчевския район съд следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, а след като ответникът по касационната жалба не претендира такова, то съдът не дължи произнасяне по присъждането му.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2015/24.06.2020 г., постановено по нахд № 92/2020 г., на Районен съд – Гоце Делчев.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова ЧЛЕНОВЕ :1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ЕК