и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ... Е.със седалище и адрес на управление Г.Р.,П. „П. № ..., ...,представлявано и управлявано от К. Т. С.,против Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г на Д. на ТП на Н.-Б.,с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г,издадени от старши инспектор по осигуряването и е по реда на чл.108,ал.1,т.3,във вр. с чл.117,ал.1,т.3 от КСО,във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г,поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му,подробно изложени в жалбата и в депозирани писмени бележки.Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на Н.-Б.,Ч. процесуалния си представител,оспорват жалбата и изразяват становище за нейната неоснователност.Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От приложените към административната преписка писмени доказателства,се установява следното:

... ООД,със седалище и адрес на управление Г.Р.,П. „П. № 2,.2,на 18.10.2016 г било пререгистрирано в ... Е.представлявано и управлявано от К. Т. С..Последният се осигурявал Ч. осигурителя ... ЕООД.

На основание чл.108,ал.1 КСО и Заповед № ЗР-5-01-00531166/27.02.2019 г на ръководителя на ТП на Н.-Б. е била извършена проверка по разходите на осигурителя ... ЕООД.Проверката установила,че през времето от 09.01.2017 г до 04.02.2018 г самоосигуряващото се лице К. С. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в следните периоди: от 09.01.2017 г до 08.07.2017 г и от 08.08.2017 г до 04.02.2018 г.От данните,съдържащи се в декларацията на осигурителя по чл.5,ал.4,т.1 КСО, се установило,че С. е бил с отработени дни през периода от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г.Проверката установила още,че всички трудови правоотношения на наети лица с осигурителя били прекратени,като последното прекратено трудово правоотношение е било на 24.04.2017 г.След тази дата ... ЕООД не е имал наети лица(включително в декларирания от осигурителя по реда на чл.5,ал.4,т.1 КСО период от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г).

Констатирано било още,че през периода,предмет на проверката,осигурителят е бил представил единствено фактура за извършване на счетоводни услуги от м.01.2017 г и фактура за предаване на декларации по ЗДДС и публикуване на отчети.Проверката не установила наличието на счетоводни документи,от които да е видно за периодите от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г и от 04.02.2018 г до датата на декларираното в НАП прекратяване на осигуряването - 21.05.2018 г,че ... ЕООД е извършвал търговска дейност,даваща основание за осигуряване на самоосигуряващото се лице.Констатациите били отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00545864/01.04.2019 г(л.43).Последният е връчен на провереното дружество по седалище и адрес на управление Ч. писмо с известие за доставяне на 08.04.2019 г,прието от К. С. (л.44).

Въз основа на констатациите,контролният орган на ТП на Н.-Б. – ст.инспектор по осигуряването А.П.,на основание чл.108,ал.1,т.3 КСО,издал спрямо ... ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г(л.41).Според последните в срок от 17 работни дни,считано от получаването им, К. С. е следвало да коригира подадените данни по чл.5,ал.4,т.1 КСО за него,в качеството си на управител на дружеството,касаещи периода от м.07.2017 г до м.05.2018 г,включително,с оглед данните от проверката,сочещи,че С. не е упражнявал трудова дейност през периода от 08.07.2017 г до 21.05.2018 г,в резултат на което не е имал и основание да се осигурява,а декларираните от него данни са подадени,без основание и поради това е следвало да бъдат заличени. Предписанията са връчени на осигурителя по седалището и адреса на управление Ч. писмо с известие за доставяне на 11.06.2019 г,прието от К. С.(л.42).
На 21.06.2019 г Задължителните предписания с № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г били оспорени пред Д. на ТП на Н.-Б.,който с Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г е оставил жалбата на К. С. без уважение,потвърждавайки предписанията.Този акт е връчен на ... ЕООД Ч. писмо с известие за доставяне на 16.07.2019 г,прието от К. С.(л.12).

На 28.08.2019 г К. С.,в качеството си на управител и представляващ ... Е.депозирал Ч. административния орган жалба с В.№ 1012-01-603,въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установените обстоятелства,съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт; задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма; Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е допълнена с ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., като е предвидено, че задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма (наименована "Спорове"). С изменението на нормата е въведен задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, като това решение (а не задължителните предписания) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Следователно, законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК). В този смисъл е Решение № 5378 от 17.04.2014 г. по адм. д. № 1686/2014 г. на Върховния административен съд.
Решението е издадено от компетентен по смисъла на КСО орган. Съгласно чл.117,ал.1,т.3 КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108,ал.1,т.3.Именно такива са обжалваните задължителни предписания № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г(л.41) на ст.инспектор по осигуряването А. П.,потвърдени с процесното решение на Д. на ТП на Н..Това решение на Д. подлежи на обжалване пред Административния съд.

Решението е писмено съгласно чл.59,ал.2,във вр.ал.3 АПК,като е спазена предписаната от закона форма.Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства,при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.40,ал.1 КСО възможността на осигурените лица да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване,през което са временно нетрудоспособни,вместо възнаграждението или дохода,който биха реализирали от трудовата си дейност,се осъществява при наличието на определени законоустановени предпоставки,една от които е упражняването на трудова дейност.Последната се извлича и от разпоредбите на чл.10,ал.1 от КСО и на параграф 1,ал.1,т.3 от ДР на КСО,като задължението за внасяне на осигурителните вноски отпада с прекратяването на трудовата дейност.Разпоредбата на чл.4,ал.3,т.2 КСО сочи,че лицата,упражняващи трудова дейност,като собственици на търговско дружество подлежат на задължително осигуряване за инвалидност,поради общо заболяване за старост и смърт.

В разглеждания случай за К. С.,като самоосигуряващо се лице,породено от обстоятелството,че е собственик на ... Е.развиващо търговска дейност,не е съществувало основание за осигуряване и за зачитане на времето от 08.07.2017 г до 21.05.2018 г като негов осигурителен стаж.И това е така,тъй като при проверка на контролен орган на Националния осигурителен институт за времето от 08.07.2017 г до 21.05.2018 г (респективно през периодите от 08.07.2017 г до 08.08.2017 г и от 04.02.2018 г до 21.05.2018 г) било констатирано липса на действителна трудова дейност,а наличието на последната,съгласно цитираните по-горе разпоредби,е предпоставка за възможността С. да получи обезщетение за времето,през което е бил в отпуск,поради временна нетрудоспособност(от 09.01.2017 г до 08.07.2017 г и от 08.08.2017 г до 04.02.2018 г).Липсата на трудова дейност от оспорващото лице се извежда от констатираните от контролния орган факти – данните,съдържащи се в декларацията на осигурителя по чл.5,ал.4,т.1 КСО,сочили,че С. е бил с отработени дни през периода от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г,но в същото време ... ЕООД за времето на декларирания период (от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г) не е имал нети лица – последното прекратено трудово правоотношение е било от 24.04.2017 г. Нещо повече – през проверения период липсвали каквито и да е счетоводни документи,от които да е видно за периодите от 08.07.2017 г до 07.08.2017 г и от 04.02.2018 г до датата на декларираното в НАП прекратяване на осигуряването – 21.05.2018 г,че ... ЕООД е извършвал търговска дейност.Установените факти,съобразявайки разпоредбата на параграф 1,т.30 от ДР на Закона за счетоводството,правилно са били интерпретирани от административния орган в извод за липса на трудова дейност на самоосигуряващото се лице,респективно загуба на качеството „осигурено“ лице,съобразно разпоредбата на чл.10,ал.1 КСО,съставляващи основание за осигуряване. За К. С. не е било налице право на парично обезщетение по чл.40,ал.1 КСО за времето,през което е ползвал отпуск,поради временна нетрудоспособност – от 08.08.2017 г до 04.02.2018 г.Периодът от 08.07.2017 г до 21.05.2018 г не следва да бъде зачетен за осигурителен стаж и подадените по чл.5,ал.4,т.1 КСО данни следва да Бъдат коригирани за м.07.2017 г и заличени за периода от м.08.2017 г до м.05.2018 г.Ето защо контролният орган при ТП на Н.-Б. обосновано е упражнил правомощията си по чл.108,ал.1,т.3 от КСО,издавайки предписания № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г,с което на ... ЕООД е разпоредено в указан му срок да коригира подадените по чл.5,ал.4,т.1 КСО данни за К. С.,отнасящи се за периода от м.07.2017 г до м.05.2018 г.Директорът на ТП на Н.-Благоeвград,като е потвърдил предписанията с оспореното решение,е съобразил изцяло закона.

Оспореното решение е издадено в писмена форма – посочено е какво е прието от фактическа страна,въз основа на кои доказателства,кога и как са били събрани.Фактите са подложени на анализ,въз основа на който са изведени подробни и конкретни изводи,с което изискването за мотивираност е спазено изцяло.Ясно е защо административният орган е оставил жалбата без уважение.Следователно спазено е и изискването за писмена форма за валидност при издаването на оспорения административен акт и противно на твърденията в жалбата,Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г е мотивирано.

По възраженията на оспорващото лице,че ... ЕООД не е с прекратена дейност,тъй като управителят работил,като е отправял оферти до потенциални съконтрагенти,съдът излага следното:

Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00545864/01.04.2019 г(л.43),връчен на провереното дружество.По своята правна характеристика последният е официален свидетелстващ документ,чиято необорена в настоящото производство материална доказателствена сила неминуемо задължава съдът да приеме (до доказване на противното),че действително са се осъществили отразените факти – изявления и действия,които са удостоверени в Констативен протокол № КП-5-01-00545864/01.04.2019 г.,издаден от служител на Н.,в качеството му на длъжностно лице-контролен орган, в кръга на службата му по установената в закона форма и ред.По силата на това процесуално правило(съда да смята до доказване на противното,че действително са се осъществили отразените в протокола факти),следва да се приеме,че при проверка на оспорващото дружество,поради липса на посочените писмени доказателства,то не е осъществявало дейност.

Представените ценови предложения(л.25-л.36) имат характеристиката на частни документи и като такива се ползват с доказателствена сила само досежно факта, че изявленията са направени от лицата, които са го подписали, но не удостоверяват датата на обективираните в тях изявления, т.е. не доказват, че те са подадени на посочените в тях дати.Това се отнася и до протокола за прихващане от 05.04.2018 г(л.27).Свидетелите Д. и П. сочат,че по тяхна молба К. С. им изготвил оферти за СМР,но показанията им не съдържат никаква конкретика относно време,място и особености по изработването на офертите.Ето защо обсъдените частни документи,както и гласните доказателствени средства не са в състояние да опровергаят формалната доказателствена сила на констативния протокол,поради което съдът приема,че в процесния период С. не е осъществявал трудова дейност.Управлението на търговското дружество не е равнозначно на трудова дейност по смисъла на закона.В тази връзка позоваването на оспорващия на Решение № 6202/25.05.2016 г на ВАС по адм.д.№ 10637/15,съдът го намира за неотносимо към разглеждания казус.Тълкуването на закона,че с неподаването на декларация от търговеца за прекратяването на осигуряването се презумира,че той упражнява търговска дейност, се отнася до казус,различен от процесния,а и този извод е направен от върховната инстанция,преценявайки и множество други писмени доказателства.Твърденията на оспорващото лице за осъществявана дейност Ч. сключени граждански договори останаха недоказани,въпреки разпределената му доказателствена тежест.

По изложените съображения,съдът намира,че оспореният акт е валиден и издаден в съответствие с изискванията на закона и при спазване на процесуалните правила,поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.

При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК на оспорващия следва да се възложат сторените от ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК,във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът констатира,че е пропуснал да събере от оспорващото лице държавна такса за производството в размер на 50 лева,съобразно чл.2б, б.”б” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.При това положение,с оглед изхода на спора,оспорващото лице следва да заплати по сметка на Административен съд-Б. дължимата такса,както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл.173,ал.2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... Е.със седалище и адрес на управление Г.Р.,П. „П. № ...,...,представлявано и управлявано от К. Т. С.,против Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г на Д. на ТП на Н.-Благоeвград,с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-01-00575709/06.06.2019 г,издадени от старши инспектор по осигуряването.
ОСЪЖДА ... Е.със седалище и адрес на управление Г.Р.,П. „П. № 2,.2,представлявано и управлявано от К. Т. С.,да заплати на ТП на Н.-Благоeвград,със седалище Г.Б.,У.“. № ... сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ... Е.със седалище и адрес на управление Г.Р.,П. „П. № ...,....,представлявано и управлявано от К. Т. С., да заплати по сметка на Административен съд-Б. сумата от 50,00 (петдесет) лв.,представляваща държавна такса за производството по адм.д.№ 933/2019 г по описа на съда,както и сумата от 5,00 (пет) лева,представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА