и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано e по жалба на Л. Ж. Ш. с ЕГН * и с адрес за кореспонденция : Б., ул. „С. С.“ № ..., ...., офис ..., подадена чрез адв. Г.Ч. срещу Мълчалив отказ на К. на общ. Б. за предоставяне на информация по ЗДОИ, поискана от оспорващия с подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 14.09.2020 г.
Жалбоподателят оспорва мълчаливия отказ на К. на общ. Б. за предоставяне на поисканата в писмен вид информация по ЗДОИ като незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление с изрично писмено решение. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Оспорващата страна, чрез упълномощен адвокат с писмена молба, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Кметът на О. Б., не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на оспорващия, намира за установено следното:
Оспорващата Л. Ш. е подала до К. на общ. Б. Заявление за достъп до обществена информация на 14.09.2020г. по електронен път /л. 15-16/ на официалния електронен адрес на общ. Б. – obelica@abv.bg, с което е поискала да й се предостави информация относно броя на пешеходните пътеки на територията на общ. Б. и въз основа на какъв акт на общинската администрация – Б. са определени местата за тяхното поставяне. По това заявление кметът на общината не се е произнесъл в установения в ЗДОИ срок. Недоволна от липсата на отговор Ш. в законоустановения срок, на 29.09.2020 г. е подала жалба до Административен съд – Благоевград, с която е оспорила мълчаливия отказ на К. на общ. Б. да се произнесе по горепосоченото заявление.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Заявеният от жалбоподателката предмет на оспорване в производството е мълчалив отказ на К. на общ. Б. да се произнесе по подадено от Л. Ж. Ш. заявление 14.09.2020г. по ЗДОИ в предвидения в закона срок с изричен мотивиран акт.
Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган /ал. 3/.
Видно от подаденото от жалбоподателката заявление, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация, адреса за кореспонденция със заявителя и предпочитаната форма за предоставяне на информацията - e-mail : alessa88@abv.bg, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗДОИ за съдържание. Заявлението е получено от К. на общ. Б. на 14.09.2020г. в 12:43ч., независимо че е входирано с вх. № 94-00-1049/15.09.2020г. В случая търсената от заявителя информация касае броя на пешеходните пътеки на територията на общината и въз основа на какъв акт на общинската администрация са определени местата за тяхното поставяне и предвид липсата на произнасяне от страна на органа като задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по отправеното запитване в законоустановения срок по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, съдът приема, че подадената на 29.09.2020г. жалба до съда, е процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК, в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения :
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в срока по ал. 1, т. е. не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация в определен срок - чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. В разпоредбите на чл. 34 от ЗДОИ и чл. 38 от ЗДОИ законодателят императивно е определил изискуемото съдържание на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв.
При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ - Кметът на общ. Б. в конкретния казус, дължи мотивирано писмено произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът не се е произнесъл в срока по ЗДОИ по подаденото от жалбоподателката Ш. писмено заявление по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, въпреки, че за него е възникнало задължение за произнасяне с решение съгласно чл. 34 от ЗДОИ и чл. 38 от ЗДОИ, при липса на установени предпоставки по чл. 29 от ЗДОИ. Във всички случаи - независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице волеизявление на административния орган в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание. Поради това съдът приема, че процесният мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е в нарушение на изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, което е особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяната му.
По изложените мотиви Благоевградски Административен съд счита, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК за отмяна на мълчаливия отказ на К. на общ. Б. като незаконосъобразен. Липсата на произнасяне по конкретното искане, очертаващо предмета на произнасяне от страна на органа по ЗДОИ, съставлява отказ, който съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 1 от АПК, се явява немотивиран. Неспазването на установената форма е довело и до противоречие с материалноправните разпоредби. Мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания от страна на съда или страните в процеса. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган да не се произнесе по заявлението. Ето защо, по отношение на информацията, касаеща броя на пешеходните пътеки на територията на общината и въз основа на кой акт на общинската администрация са определени местата за тяхното поставяне, административният орган е бил длъжен да се произнесе, с нарочен, обективиран в писмена форма акт, с който разреши или откаже достъп до нея. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Като не се е произнесъл по горепосоченото заявление на Л. Ш., Кметът на общ. Б. не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне, респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок и по предвидения в закона начин, е довело и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Само на тези основания жалбата, касаеща мълчаливия отказ на К. на общ. Б. да се произнесе по посоченото по-горе искане за предоставяне на информация, се явява основателна, респ. формираният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя, т. е. сезираният орган е задължен да се произнесе /да уведоми писмено/ заявителя и в тази хипотеза, което в конкретния случай ответникът не е сторил.
Освен това, съгласно ЗДОИ, задълженият орган дължи изрично писмено произнасяне във всеки едни случай, като не е обвързан с определен резултат при произнасянето – положителен или отрицателен за заявителя. Това, предвидено от закона писмено произнасяне, е гаранция за законосъобразност на неговия акт и осигурява възможност за осъществяването на контрол за законосъобразност на акта.
Затова и в настоящата хипотеза Благоевградски Административен съд счита, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва да прецени налице ли са изискванията на ЗДОИ за предоставяне на исканата информация и в зависимост от това, да предостави достъп или да откаже предоставянето му. При изричното произнасяне с решение за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв, то следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание.
Предвид изхода от спора, направеното своевременно искане от жалбоподателя и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 510. 00 /петстотин и десет/ лева, от които: 10. 00 лева - внесена държавна такса и 500. 00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмет на О. - Б. за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 14.09.2020г. от Л. Ж. Ш. с адрес за кореспонденция : Б., ул. „Л.“ и e-mail : alessa88@abv.bg.

ИЗПРАЩА преписката на К. на общ. Б. за произнасяне по подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 14.09.2020г. от Л. Ж. Ш. с адрес за кореспонденция : Б., ул. „Л.“ и e-mail : alessa88@abv.bg, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Л. Ж. Ш. с ЕГН * и адрес за кореспонденция : Б., ул. „С. С.“ № ..., ..., оф. ..., сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ