и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от “. И. О. със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. „Цар И. А. II“ № 20, представлявано от управителя Д. С. А., срещу Решение № 713/10.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 494 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2019 год., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 01/001349 от 05.09.2019 год. на Директора на Д. “. по Т. (ДИТ) – Б., с което на “. И. ООД на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като съдът е намалил размера на санкцията от 2 000.00 лева на 1 500.00 лева.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд необосновано и неправилно е кредитирал изцяло свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, без да обсъди и съпостави останалите събрани по делото доказателства, като по този начин е достигнал до погрешни изводи за доказаност на извършеното нарушение. Иска се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ДИТ – Б., редовно призован, не изпраща представител и не взема отношение по касационнната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да измени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че имуществената отговорност на “. И. ООД е правилно ангажирана, като с имуществената санкция следва да се определи в размер на законоустановения минимум от 1500 лева. За безспорно установено е възприето, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) в нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е допуснало В. Б. К. да полага труд в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор, деяние прогласено за наказуемо с административно наказание от чл.414, 3 от КТ. Възприето е още, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Анализа им показва, че при извършена на 12.07.2019 год. проверка за спазване разпоредбите на трудовото законодателство от служители на ДИТ – Б. е установено, че В. Б. К. работи, като „поддръжка“ в къща за гости “.“, находяща се в с.Гайтаниново, общ.Хаджидимово, която се стопанисва от касационния жалбоподател. К. е попълнил декларация по образец, в която е отразил, че работи за предприятието “., „...“ от шест месеца, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с почивни дни – събота и неделя, получава дневно възнаграждение в размер на 20 лева без за това да е сключен трудов договор. Отразено е на гърба на декларацията „Косим тревата“.
Настоящият касационен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. За да се ангажира административно-наказателната отговорност по чл.414 от КТ (съответно имуществената) на едно лице следва по безспорен начин да се установи качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. По делото е установено, и в административната преписка не се съдържат ясни и категорични доказателства, даващи основание на контролните органи да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работната сила в полза конкретно на дружеството-касационен жалбоподател. В случая единственото доказателство в тази насока е попълнената от К. декларация. В нея той сочи, че работи всеки ден, без събота и неделя, от 08.00 часа до 17.00 часа, с трудово възнаграждение в размер на 20 лева на ден, но в „...“, стопанисващ “. комплекс“. При тези данни от декларацията остава неясно, поради какви съображения административният орган е приел, че В. К. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ конкретно с “. И. О. в разрез с декларираното. От доказателствата по делото се установява, че провереният хотелски комплекс се състои от няколко къщи за гости, една от които е тази с наименование “.“, като търговска дейност в комплекса, освен касационния жалбоподател, развивали още „...“ и „...“ (призовка – стр.12 и 13 и декларация – стр. 24). В попълнената от работника декларация е отразено, че работи “., „...“, като К. е потвърдил автентичността и достоверността на попълнените от него данни в съдебно заседание, поради което изводът, че същия полага труд в условията на трудово правоотношение с посочения в НП работодател, се явява необоснован и недоказан. Така акта за установяване на административно нарушение и НП са съставени на база предположение, без да се установи кой е наел К. В хода на съдебното следствие този въпрос също е останал неизяснен. Административено-наказващия орган е следвало да се събере допълнителни доказателства относно това, престира ли се работна сила и кой е наел К. Не може въз основа на предположения да се приема, че е извършено административно нарушение и да се налага административно наказание. Ето защо съдът намира, че с оглед на тези пропуски на административно-наказващия орган относно установяването на субекта на нарушението решението на районния съд ще следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което се отмени и атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и 2 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 713/10.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 494 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2019 год., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001349 от 05.09.2019 год. на Директора на Д. “. по Т. – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.