и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „А – С.” Е. със седалище и адрес на управление: с. А., ул. „. П.” № 5, с управител и едноличен собственик на капитала В. Н. А., подадена Ч. пълномощник, против Решение № 1030/27.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Г. Д. с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПО–02–91/13.11.2018 г. на Директора на Б. Д. „. район” (БД „ЗБР”).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. В тази връзка се твърди, че противно на приетото от РС, актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен и връчен в нарушение на законовите изисквания. Твърди се още, че фактическото описание на нарушението е непълно, както и че неправилно в АУАН и НП е посечено местоизвършването му. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд досежно доказаността на процесното нарушение и неговото авторство с аргумент за липса на категорични доказателства по делото, уличаващи именно дружеството – жалбоподател в извършване на визираното в НП нарушение. Алтернативно се претендира дружеството да бъде освободено от отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН поради „маловажност“ на нарушението, предвид наличието на законовите предпоставки за това. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът по касационната жалба – Б. Д. „. район”, Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. От страна на същият е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Г. Делчев е потвърдил Наказателно постановление № ПО–02–91/13.11.2018 г. на Директора на Б. Д. „. район”, с което на касационният жалбоподател „А – С.” Е. за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева. За да постанови този резултата съдът е приел, че визираното в НП нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал правилно приложение на закона при определяне на санкцията по вид и размер, както и липса на предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение процесното нарушение.
Решението е правилно. Направените от районния съд фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за процесуална законосъобразност на НП, както и за безспорна доказаност на процесното нарушение и неговото авторство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
В конкретния казус имуществената отговорност на касационният жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите, която разпоредба въвежда забрана за изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140 от закона.
По делото са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а именно, че на 13.06.2018 г., в участък от река Места (с посочени в АУАН и НП географски координати), землището на Г. Х., посредством багер и три броя товарни автомобили, е осъществявано изземване на наносни отложения от речното легло на р. Места, като в момента на извършване на проверката един от товарните автомобили бил пълен с пресни наносни отложения, от които се стичала вода. Контролните органи установили с категоричност, че земекопната и транспортната техника са собствени на дружеството-жалбоподател, което обстоятелство на свой ред не се оспорва от касатора.
Както правилно е констатирал районният съд, в случая са налице всички релевантни факти, обуславящи наказуемост по чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ, която разпоредба предвижда санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. за физическо или юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – деяние, обявено за наказуемо, като нарушаващо забраната по чл. 118ж, ал. от ЗВ. Противно на твърдяното в жалбата, в разглеждания случай правилно е определен субектът на нарушението предвид собствеността на механизирана техника, с която е извършвано неправомерното изземване на наносни отложения. По изложените съображения правилно районният съд е достигнал до изводите си за доказаност на нарушението, в т.ч. и касателно субектът на отговорността.
Неоснователно е възражението на санкционираното дружество за непълно фактическо описание на нарушението, доколкото нито в АУАН, нито в НП се сочи, че изземването е извършвано без разрешително. Както бе споменато по–горе, имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 118ж, ал. от ЗВ, която норма въвежда забрана за изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140 от закона (сред които изключения безспорно настоящият случай не попада), без да предвижда условия за извършването му под разрешителен режим. Следователно това обстоятелство е ирелеванто за съставомерността на деянието, респективно непосочването му при фактическото формулиране на обвинение не опорочава последното.
Не може да бъде споделен и доводът на касатора за наличието на неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Напротив, именно с оглед точното му определяне, съответно посочване в АУАН и НП, Ч. GPS система, контролните органи са установили точните географски координати на участъка на р. Места, в който са констатирали неправомерно изземване на наносни отложения, като същите са отбелязани в АУАН и НП.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на административно–наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, предвид твърдяното нарушение на редът за съставяне и връчване на АУАН. Не е спорно, че административно наказателното производство против „А – С.” ЕООД е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № КД-04-118 от 16.07.2018 г. Действително, последният не е съставен в присъствието на законен или упълномощен представител на юридическото лице, но по делото се установява категорично, че в деня следващ деня на съставяне на акта – 17.07.2018 г., същият е предявен лично на управителя В. А., на когото е връчен и препис от акта. За това свидетелства положеният лично от лицето подпис за нарушител, както и направеното отбелязване в графа „разписка“, че се е запознал със съдържанието на АУАН и е получил препис от него. С последното на привлеченото към отговорност лице (Ч. законният му представител) е гарантирана възможността да се запознае с повдигнатото административно обвинение, а оттам и адекватно да организира защитата си. Следователно правото на защитата на привлеченото към отговорност лице не е нарушено до такава степен, налагаща отмяна на НП.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС касателно липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За пълнота по случая касационната инстанция намира за необходимо да добави, че се касае за нарушение на Закона за водите, за извършването на което е предвиден относително висок размер на санкцията – минимален размер на имуществената санкция в размер на 20 000 лева, като законодателят при определянето му е отчел високата степен на обществената опасност на противоправни деяния от процесния вид. Със ЗВ се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по – строга. Следователно, предвид специфичният характер на извършеното деяние, същото не може да се определи като маловажно. С оглед на горепосоченото, касационният състав намира, че не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прел и първоинстанционният съд.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационна инстанция, следва да е в размер на 80,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1030/27.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Г. Делчев.
ОСЪЖДА „А – С.” Е. със седалище и адрес на управление: с. А., ул. „. П.” № 5, с управител и едноличен собственик на капитала В. Н. А., да заплати на Б. Д. „. район”, сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.