и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на „. Е.със седалище и адрес на управление гр. С.,ул.“Ц. С.“ № ...,представлявано и управлявано от Л. И. Ф.,срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С528-0406542/11.06.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /Н./,с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автомивка „Ф.“,находящ се в гр.С., бул.“Е.“ № ...и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,на основание чл.186,ал.1,т.1,б.„а“, във вр. с чл.187,ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,ал.4 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС.

Твърденията в жалбата са,че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Моли се съдът да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.
Ответната страна – Н.-О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н.,чрез процесуалния си представител в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна,поради което се иска нейното отхвърляне.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата, представени с жалбата,съдът приема следното от фактическа и правна страна:

„. Е.със седалище и адрес на управление С.,ул.“Ц. С.“ № ...,представлявано от Л. И. Ф.,осъществявало търговска дейност,чрез автомивка „Ф.“, находящ се гр.С.,бул.“Е.“ №....Обектът разполагал с електронно фискално устройство.

На 08.06.2020 г.,към 15.40 ч служители на Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н.-гр.С.,посетили обекта на жалбоподателя.Инспектор по приходите ползвал услугата „измиване на кола“ на стойност 2 лв.,заплатена чрез автомат за самообслужване,без да му бъде издаван фискален бон за реализираната продажба.Това мотивирало органите по приходите да извършат проверка на ФУ,констатациите от която отразили в протокол за извършена проверка сер. АА № 0406542/08.06.2020 г.

На 11.06.2020 г. Началникът на О. „. Д. – С. към Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н.,въз основа на констатациите от инспекторите по приходите,издал Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С528-0406542/11.06.2020 г.,с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б."а",във вр. с чл.187,ал.1 от ЗДДС наложил спрямо търговския обект на „. ЕООД принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – автомивка „Ф.“,находящ се в гр.С.,бул.“Е.“ № ... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,с оглед констатираното нарушение по чл.118,ал.1 ЗДДС,вр. чл.25,ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,във вр. чл.186, ал.1,т.1,б."а" ЗДДС,изразяващо се в нерегистриране на продажбата на„измиване на кола“ на стойност 2 лв.,чрез издаване на бон от фискалното устройство.

Заповедта е връчена на представляващия търговеца на 08.07.2020 г., а изпълнението е насрочено за 23.07.2020 г.,в 15:00 ч.

П. така установените обстоятелства,съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява процесуално допустима,депозирана от надлежна страна,имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна,по следните съображения:

В приложимата разпоредба на чл.186,ал.1,т.1,б.„а“ ЗДДС, императивно е разписано задължението за компетентния орган да приложи принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни,независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,на лице,което не издава съответен документ за продажба по установения ред.Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода,че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект,административният орган действа П. обвързана компетентност,тоест констатира ли такъв вид нарушение е длъжен да наложи принудителна мярка.Свободата му се простира единствено досежно определяне на срока,за който се налага мярката,като в тази насока действително органът следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и забрана достъпа до него.

Установените по делото факти обуславят извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби от търговските обекти чрез фискални устройства,във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС.Посочените разпоредби вменяват в задължение на всяко лице,извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обекти,да издават съответен документ за продажба,издаден по установения ред – Наредба № Н-18/13.12.2006 г.Този вид нарушения се характеризират със значителна обществена опасност,тъй като поставя в невъзможност органите да извършат контрол върху установения ред за отчитане на извършените продажби, което води до избягване от заплащане на данъци.Именно поради тази значимост законодателят е предвидил,П. констатиране на такова нарушение,да се налага принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект.Ето защо оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон,така също и с неговата цел.Процесната принудителна мярка има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби,с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.

Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност,регламентирани в чл. 146 АПК.Издадена е от компетентен орган,съгласно чл.186,ал.3 ЗДДС и П. спазване на административнопроизводствените правила.

Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване,в това число и обосновани мотиви,относно определения с нея срок за налагане на мярката – чл.59,ал.2,т.4 АПК.За да се обоснове тази продължителност на разпореденото запечатване на обекта,в заповедта се съдържат конкретни мотиви,а именно съобразяване с тежестта на извършеното нарушение и с неговата обществена опасност.От адм. орган е посочено,че мярката и продължителността на срока,за който се налага,са определени и с оглед начина и вида на организиране на отчетността.Предвид максимално предвидения 30 дневен срок по чл.186,ал.1,ЗДДС,определеният относително кратък 14-дневен срок на действие на ПАМ не изисква излагане на допълнителни мотиви в тази насока.Изложените съображения,макар и схематични,са достатъчни,тъй като точно и ясно посочват на какви факти е базирана преценката на адм. орган.
В случая безспорно е установено нарушението по отношение на изискването за реда и начина за отчитане на извършените продажби,поради което административният орган законосъобразно е наложил принудителната административна мярка.Превантивната цел на принудителна административна мярка по чл.186,ал.1 ЗДДС е презумпирана от законодателя,поради което не е необходимо да се обуславя чрез посочването на конкретни факти в тази насока.

Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон,поради което жалбата следва да се остави без уважение.

П. този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира,че на основание чл.143,ал.4 от АПК,чл.78,ал.8 от ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.За административните дела е приложима нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като ограничението по чл.78,ал.8 от ГПК е размерът на юрисконсултско възнаграждение да не надхвърля предвидения в тази норма максимум от 200 лева за една инстанция.Съобразявайки изложеното и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност,намира,че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 186,ал.4 от ЗДДС,във вр. с чл.145,вр с чл.172,ал.2 от АПК,съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Е.със седалище и адрес на управление гр. С.,ул.“Ц. С.“ №...,представлявано и управлявано от Л. И. Ф.,срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С528-0406542/11.06.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /Н./,с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.„а“,във вр. с чл.187,ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автомивка „Ф.“,находящ се в гр.С.,бул.“Е.“ №... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „. Е.със седалище и адрес на управление гр. С.,ул.“Ц. С.“ № ...,представлявано и управлявано от Л. И. Ф.,да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
КТ