Производството по делото е образувано по жалба на Л. В. А. от гр. Б. против
отказ изх. № 0026-0283/04.07.2011 год. на Д. на Д”ИТ” – Б., с който е отказано
издаване на индивидуален административен акт на “Д. – Й. Ш.” – Б., поради
липса на нарушение на трудовото законодателство и е с правно основание чл. 145,
ал. 2, т. 1 от АПК.
В жалбата се сочи, че на 19.05.2011 год. на жалбоподателката е свършил
платеният отпуск по майчинство и е отишла при работодателя си да я върне отново
на работа. На 25.05.2011 год. трудовият договор е бил прекратен по взаимно
съгласие, като последният е обещал да й изплати и полагащия й се платен годишен
отпуск за 3 години. Тъй като последният не е изпълнил обещанието си, тя се
обърнала към Инспекцията по труда – Б. за съдействие. Те извършили проверка,
но работодателят им представил РКО, че е изплатил отпуска. Поради тази причина
й било отказано издаване на индивидуален административен акт. Оспорващата
твърди, че подписът, положен върху РКО, не е нейният, поради което и обжалва
отказа с искане да бъде отменен.
В с. з. жалбоподателката Л. А. се явява лично и поддържа жалбата.
За ответника по жалбата Д. на Д”ИТ” – Б. – редовно призован, не се явява
представител.
Заинтересованата страна “Д. – Й. Ш.” – Б. – редовно призован, се
представлява лично от управителя и оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства. Назначени са и изслушани две експертизи
– съдебно-графологична и съдебно-счетоводна.
Въз основа на събраните доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Между оспорващата и заинтересованата страна е бил сключен трудов договор №
40/15.10.2007 год. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност
“Диспечер”, считано от 15.10.2007 год. с основно месечно трудово възнаграждение
– минималната работна заплата. Няма спор между страните, че А. е ползувала
отпуск по майчинство и след завръщането й на работа същата е освободена от
работа на 25.05.2011 год., като работодателят е следвало да й изплати и
обезщетение за неползуван отпуск в размер на 52 дни, както сочи и в
заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Поради това че работодателят е отказал да изплати обезщетението, тя се е
обърнала към Инспекцията по труда и при проверката работодателят е представил
РКО № 5 от 25.05.2011 год., че е изплатил обезщетението. Назначената по
делото графологична експертиза установи, че подписът, положен върху РКО, не е
на Л. А.. Вещото лице по счетоводната експертиза също не установи, че този
разход за изплатено обезщетение е отразен в счетоводството на работодателя.
Именно заради неизплатеното обезщетение за неползуван отпуск, А. се е обърнала
към Д”ИТ” – Б., която на основание на представения РКО е постановила отказ за
издаване на индивидуален административен акт.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна – засегната от издадения
административен акт.
Разгледана по същество – е основателна. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и нейните органи, както и
органите по чл. 400 и 401, по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труда;
В конкретния случай се касае за отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство – неизплащане на обезщетение за неползуван платен годишен
отпуск.
От установената от съда фактическа обстановка се установи, че действително на
оспорващата Л. А. не й е изплатено полагащото й се обезщетение за неползуван
платен годишен отпуск. Съдът приема това, с оглед установеното от
графологичната експертиза, че подписът, положен върху РКО № 5/25.05.2011 год.,
не е положен от оспорващата, а така също и от заключението на счетоводната
експертиза, че в счетоводството на заинтересованата страна няма отразено в
счетоводството на работодателя изплатено обезщетение. В този смисъл съдът не
дава вяра на отразеното в удостоверение № 85/26.09.2011 год., че от октомври
2010 год. до м. май 2011 год. жалбоподателката е получила доходи в размер на
516,73 лв., тъй като и РКО е издаден през м. май 2011 год., а последният се
установи, че не е подписан от оспорващата. Не е посочено в удостоверението на
коя дата е получен този доход. Неправилно работодателят е определил и размера
на обезщетението. Вещото лице сочи в своето заключение по счетоводната
експертиза, че размерът на обезщетението е в размер на 561, 40 лв. Освен това
следва да се отбележи, че заинтересованата страна в нито един момент не оспори
нито графологичната експертиза, нито счетоводната експертиза.
Ето защо отказът е незаконосъобразен. Съдът счита да отбележи, че контролният
орган е подходил формално при извършване на своята проверка по повод сигнала на
Л. А.. Същият е следвало да положи усилия за установяване на действителното
фактическо положение, а не да се задоволи само с установяването му чрез
представянето на доказателства от работодателя.
Съдът счита, че отказът следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за издаване на задължителни предписания относно
изплащане на обезщетение за неползуван отпуск от Л. А..
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането за заплащане на
направените разноски от оспорващата, които са в размер на 280 лв. Ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати на Л. А. сумата от 280 лв. направени
разноски по делото, от които 270 лв. разходи за експертиза и 10 лв. – държавна
такса за образуване на дело.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя отказ изх. № 0026-0283/04.07.2011 год. на Д. на Д”ИТ” – Б., с който е
отказано издаване на индивидуален административен акт на “Д. – Й. Ш.” –
Б., поради липса на нарушение на трудовото законодателство.
Връща преписката на административния орган за издаване на индивидуален
административен акт на “Д. – Й. Ш.” – Б., поради нарушение на трудовото
законодателство, като се съобрази с мотивите в решението.
Осъжда Д”ИТ” – Б. да заплати на Л. В. А. от гр. Б., ул. ..., № ..., вх. ..., ет. ...,
ап. ... сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред
ВАС на РБ – София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!
В.А.