Решение № 185

към дело: 20127030700669
Дата на заседание: 01/21/2013 г.
Съдия:Иван Шекерлийски
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.57а,
ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П. К. /ПК/ „. ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : гр.Б., П. „. В. № 2, с председател М. А. З.,
против Заповед № 09-346/19.09.2012 г. на К. на О. Б., с която е наредено на
жалбоподателя да премахне доброволно за своя сметка незаконосъобразно поставен
преместваем обект за търговска и други обслужващи дейности – павилион, поставен
без издадено разрешение за поставяне в УПИ ХІ, в кв.2, по плана на гр.Б..
Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването му, както и постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на направените съдебни разноски по делото.
Ответникът – Кметът на О. Б., чрез процесуалния си представител адв.
Арсениев, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като
такава, кактои да се присъдят направените съдебни разноски. Представя и писмена
защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното :
О. Б. е собственик на незастроен УПИ ХІ в кв.2, по плана гр.Б., с
площ от 894,00 кв.м, видно от Акт № 624 за ПОбС/24.03.2008 г. (лист.71).
На 10.08.2012 г. длъжностни лица от О. Б., са извършили проверка на
павилион, поставен в УПИ ХІ, в кв.2, по плана на гр.Б., стопанисван от ПК”.
като са установили, че павилионът представлява преместваем обект върху
монолитен фундамент, и че няма необходимото разрешително за поставяне и че няма
договор с общината за наем. За извършената проверка е бил съставен Констативен
протокол вх.№ 3900-2206/04-07- 2012 г.(стр.63).
Констативният протокол е бис съобщен на потребителната К. на
11.09.2012, видно от известие за доставяне от същата дата (стр.64).
Възражение против констативния протокол не е подадено от страна на
кооперацията.
Въз основа на преждепосочения констативен акт, Кметът на О. Б. е издал
Заповед № 09-346/19.09.2012 г., с която е наредено на ПК“С.” да премахне
доброволно за своя сметка незаконосъобразно поставен преместваем обект за
търговска и други обслужващи дейности – павилион, поставен без издадено
разрешение за поставяне в УПИ ХІ, в кв.2, по плана на гр.Б..
Заповедта е била съобщена на кооперацията на 25.09.201 г., видно от
известие за доставяне от същата дата (стр.61).
Недоволен от този административен акт, ПК“С.” го е оспорила
пред БлАС на 28.09.2012 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – К. на О. Б., предвид разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.
Издаденият административен акт е постановен в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Издаден е при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при
провеждане на административното производство по чл.225 от ЗУТ. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Разпореденото премахване на незаконния строеж е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. От горепосочения констативен протокол,
който е официален свидетелствуващ документ и има обвързваща съда материална
доказателствена сила, и от приетата СТЕ се установява, че процесният павилион е
поставен без изискуемото се от закона разрешение; в чужд имот – публична
общинска собственост, без договор за наем, каквито са императивните изисквания
по чл.57а, ал.1, във вр. с чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът намира за правилен и законосъобразен
изводът на административния орган, че жалбоподателят е няма необходимото
разрешение за поставяне на процесния павилион и че няма договор за наем на
гореописания УПИ– публична общинска собственост, с общ.Б. и са налице условията
по чл.57а, ал., т.1 от ЗУТ за премахването на въпросния обект.
Юридическите факти, с които правната норма свързва постановяването на
процесната заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, са били налице към момента на
издаването на оспорения административен акт. Предвид доказаното съществуване на
изложените като мотиви в атакувания административен акт релевантни юридически
факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание,
заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.
Процесният административен акт съответствува и на целта на закона,
регламентирана в чл.57а, ал.1 от ЗУТ – да се премахне преместваем обект, който
не отговаря на изискванията на Глава ІІІ, Раздел ІХ от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената писмена
форма, постановена е в съотвествие с материалноправните разпоредби, на които се
основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона – не е налице нито едно от отменителните основания
по чл.146 от АПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от оспорващата страна за
присъждане на направените съдебни разноски по делото, и с оглед на разпоредбата
на чл.143, ал.3 от АПК съдът намира, че искането е основателно и следва да се
уважи в размер на 1080,00 /хиляда и осемдесет/ лева – изплатена адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК и чл.
143,ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Потребителна К. „. ЕИК
101031687, със седалище и адрес на управление : гр.Б., П. „. В. № 2, с
председател М. А. З., против Заповед № 09-346/19.09.2012 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА П.К. „. ЕИК * със седалище и адрес на
управление : гр.Б., П. „. В. № 2, с председател М. А. З., да заплати на О. Б.
сумата от 1080,00 /хиляда и осемдесет/ лева – направени разноски по делото.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ


File Attachment Icon
EF6248476A2751A2C2257B0C00515F62.rtf