и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на К. П. У., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Д. Б.“ № 13, . 1, против Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ-26-/1/ 02.06.2021г. на К. на О. С., в частта му, с която е отказан достъп до поисканата информация по т. 1, т. 2, т. 4, т.4.1 и т. 5 от Заявление вх. № ДОИ-26/ 20.05.2021г.

Оспорващият твърди, че отказът за достъп до поисканата обществена информация, в посочените части по цитираното заявление, е неправилен и незаконосъобразен, като се изтъкват съответни аргументи за това. Твърди се наличие на надделяващ обществен интерес в случая, който обуславял изцяло позитивен акт за У.. Иска се от съда да отмени решението в частта му, с която е отказан достъп до поисканата обществена информация по т. 1, т. 2, т. 4, т.4.1 и т. 5 от заявлението, и да се върне преписката на адм. орган за ново произнасяне с даване на задължителни указания.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, като поддържа жалбата. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на О. С., в съдебно заседание, чрез проц. си представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена по посочените в оспорения акт мотиви. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното :

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14- дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна :

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт освен, на основанията, сочени от оспорващия, а така също и на всички основания по смисъла на чл. 146 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на задължителните реквизити, и при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В частта му, по пункт ІІ, относно отказа за предоставяне на поисканата информация по т. 1 и т. 2 от сезиращото адм. орган заявление, съдът обаче намира, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му.

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани, или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани, или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална–такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 от ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 от ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация, се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращо основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато : 1. Исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. Достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. Исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо, само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Задължени субекти, според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по- нататък “органите“, относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, орган на изпълнителната власт в общината е кметът, следователно ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и като е постановил оспорения отказ, той е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. В настоящия случай, оспорващият е сезирал ответника със Заявление, подадено в Деловодството на О. С., с вх. № ДОИ- 26/ 20.05.2021г., с което е поискал предоставянето по реда на ЗДОИ, на следната информация : 1. Да бъдат предоставени копия от сключените през периода 2018- 2020г. договори, извън обхвата на трудовите такива, респ. граждански, консултантски, посреднически, преводачески и договори за правни услуги в т.ч.; 2. Да бъдат предоставени копия на съответните счетоводни документи, удостоверяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в предходната точка договори, както и документите доказващи предоставените по договорите услуги /пример : Приемо-предавателен протокол за извършена работа, Отчет и т.н./; 3. Да бъдат предоставени декларациите, които се изискват при сключване на граждански договор: 3.1.Декларация за защита на личните данни; 3.2. Декларация за доходите на физическите и юридическите лица; 4. Да бъде предоставена информация какви са причините налагащи сключването на тези договори и по какъв критерии са избирани контрагентите на общината по тях ? 4.1. във връзка с горецитирания въпрос : Сключвани ли са граждански, консултантски или посреднически договори с лица, който имат лични взаимоотношения със служители на общината /съпруг, съпруга/, в т. ч. роднини- низходящи, възходящи, братя или сестри ? 5. Да бъде предоставена информация относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължените лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовата им характеристика ? Безспорно така търсената информация има характера на обществена такава, от категорията служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – касае се за информация, създадена и съхранявана във връзка с дейността по упражняване на правомощията на К. на общината. На лице е и вторият белег, определящ търсената информация като обществена такава- даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект, а именно- изпълнение на задълженията по управление на общинската собственост и средствата на общината в интерес на гражданите и обществото. Следва изрично да бъде посочено, че заявителят не е длъжен да мотивира в заявлението си с какво търсената информация ще допринесе да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект- този извод следва, както от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, така и от целта на закона, обективирана в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законът предвижда, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най- кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение – чл. 28 ЗДОИ. В конкретния случай, ответникът се е произнесъл в предвидения в законовата разпоредба срок с оспореното решение, с което е уведомил заявителя, по т. 1 и т. 2 от заявлението, че съгл. чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, този закон не се прилага за достъпа до лични данни, като исканата информация, тъй като не е “обществена“, е извън приложното поле на ЗДОИ.

Настоящият състав на съда, намира, че исканата информация относно сключените през периода 2018- 2020г. договори, извън обхвата на трудовите такива : в т.ч. граждански, консултантски, посреднически, преводачески и договори за правни услуги, както и относно счетоводните документи, удостоверяващи размера на заплатените от О. С. възнаграждения по посочените договори, касаят пряко осъществяваната от К. на О. С. дейност по изпълнение на правомощията му. Ето защо търсената информация представлява служебна обществена информация и предоставянето й, е дължимо по реда на този закон, в случай, че не е налице някое от основанията за отказ, регламентирани в закона и изчерпателно посочени по-горе. Следва изрично да се посочи, че сумите по договорите - граждански, консултантски, посреднически, преводачески и договори за правни услуги, са платими именно от бюджета на общината, съответно обратно на твърдението на ответника е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на закона от предоставяне на исканата информация. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ “Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 - § 1, т. 5, б. “б“, “в“, “г“ и “е“ от ДР на ЗДОИ. Предвид обстоятелството, че се касае за информация относно суми, заплащани от общинския бюджет, съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5, б. “б“, “в“ и “г“ на ДР на ЗДОИ. В случай, че е счел, че не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган е следвало да се аргументира. Доводи в тази насока, обаче, в оспорения акт не са изложени.

За неоснователно, съдът намира и позоваването в оспореното решение, на отказа на факта, че предоставянето на достъп до търсената информация, касаеща сключените през периода 2018- 2020г. договори, извън обхвата на трудовите такива- в т.ч. граждански, консултантски, посреднически, преводачески и договори за правни услуги, представлява лични данни, доколкото исканите документи, съдържали лични данни, а исканата информация, била конфиденциална. Обосновано е възражението на оспорващия, че със заявлението не е поискано предоставянето по реда на този закон на информация, съставляваща лични данни. Действително са поискани копия от посочените видове договори и съответни счетоводни документи за периода 2018г.- 2020г., но няма никаква пречка /а даже това е задължително/ копията на договорите и счетоводните документи да бъдат със заличени лични данни, съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и съответните европейски директиви, отнасящи се до защита на личните данни, обратно на застъпената от ответника теза, т.е. посоченото категорично не обективира предоставяне на лични данни, а дори такива да са били обхванати от необходимостта да бъде предоставена исканата информация, то тя е следвало да се предостави със съответното заличаване на личните данни в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ.

По изложените съображения, съдът намира оспорения отказ, в частта му, относно т. 1 и т. 2 от заявлението, за незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му, и като такъв той следва да бъде отменен, а делото изпратено като преписка на ответника за ново произнасяне по заявлението, в частта на постановения отказ по т. 1 и т. 2, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

В частта му, по пункт ІІ от оспореното решение, относно отказа за предоставяне на поисканата информация по т. 4, т.4.1 и т. 5 от сезиращото адм. орган заявление, съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, като съображенията за това са следните.

В посочените части от заявлението, К. У., е поискал:т.4. Да бъде предоставена информация какви са причините налагащи сключването на договорите и по какъв критерии са избирани контрагентите на общината по тях ? 4.1. във връзка с горецитирания въпрос : Сключвани ли са граждански, консултантски или посреднически договори с лица, които имат лични взаимоотношения със служители на общината /съпруг, съпруга/, в т.ч. роднини- низходящи, възходящи, братя или сестри ? 5. Да бъде предоставена информация относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължените лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовата им характеристика ?

В тази част на оспорения акт, е постановен изричен отказ по сезиращото заявление, с мотива, че исканата информация не представлява обществена информация, по смисъла на ЗДОИ, доколкото тя нито е свързана с дейността на задължения субект, а отделно ЗДОИ не предвижда извършването на допълнителни дейности от страна на администрацията, с цел създаване на конкретни отчети и анализи /такива каквито са поискани от У./.

Съдът споделя извода на адм. орган, че търсената информация по т. 4, т. 4.1 и т. 5 от заявлението не е налична в общината, а е необходимо действително да се извърши голяма по обем аналитична дейност, въз основа на която да се изготви от общинската администрация търсената информация. Информацията, така както е поискана, очевидно не се съхранява в деловодството на задълженото лице. Същата представлява обобщена информация /напр. под формата на счетоводни справки, анализи, изводи, съждения и извършване на сравнителен анализ/. С оглед на това, правилно е посочено, че тази информация не представлява налична такава и се налага тя да бъде изготвена специално, допълнително от задължения субект, само защото дадено лице я е поискало. Такова задължение не е предвидено в ЗДОИ. Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация, единствено за да бъде удовлетворено конкретно искане, на конкретен субект. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика – задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да съставя за целите на достъпа до обществена информация на конкретно лице, исканата от него информация, с която не разполага във вида, в който е поискана – в този смисъл е и практиката на ВАС по подобни казуси – напр. Решение № 1126/ 26.01.2020г. по адм. д. № 5496/ 2019г. по описа на ВАС, V отд., Решение № 5675/ 15.04.2019г. по адм. д. № 7934/ 2018г. по описа на ВАС, V отд. и др/.

Ето защо, предвид посоченото, досежно постановения отказ по т. 4, т. 4.1 и т. 5 от сезиращото адм. орган заявление, ответникът е постановил законосъобразен акт, който не страда от твърдените пороци, поради което, в тази част, депозираната срещу него жалба, следва да се отхвърли.

По разноските.

С оглед изхода на спора, разноски се следват и на двете страни – на оспорващия, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно уважената част от претенцията, и на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съобразно отхвърлената част от същата. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия по настоящото дело. Съгласно визираната норма на ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 8, ал. 3 от която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. При това положение, съдът намира направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно. Съобразно конкретната действителна правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че по него е проведено само едно съдебно заседание, в което и проц. представител на оспорващия, дори не е присъствал лично, не е депозирал писмени бележки, съдът намира за справедливо определянето на възнаграждение, именно в минималния размер от 500 лв. по цитираната норма на Наредба № 1, като предвид частичното уважаване на претенцията на У., същата сума следва да се редуцира, на сумата от 200 лв., съобразно уважената част от оспорването. На ответника, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24, ал. 1 от НЗПП, се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер от 100 до 240 лв., като за конкретния случай, съдът определя възнаграждение в минималния размер от 100 лв., което редуцирано, съобразно отхвърлената част от оспорването, следва да бъде определено в размер на 60 лв. След извършване на служебна компенсация на взаимно дължимите се от страните суми помежду им, до размера на по- малката от тях, на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 140. 00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 и 5 АПК, чл. 40, ал. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ-26-/1/ 02.06.2021г. на К. на О. С., в частта му, с която е отказан достъп до поисканата информация по т. 1 и т. 2 от Заявление вх. № ДОИ-26/ 20.05.2021г., подадено от К. П. У., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Д. Б.“ № 13, . 1.

ВРЪЩА преписката на К. на О. С. за ново произнасяне по т. 1 и т. 2 от подаденото от К. П. У., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Д. Б.“ № 13, . 1, Заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ-26/ 20.05.2021г., в 14- дневен срок от получаване на преписката, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от К. П. У., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Д. Б.“ № 13, . 1, против Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ-26-/1/ 02.06.2021г. на К. на О. С., в частта му, с която е отказан достъп до поисканата информация по т. 4, т.4.1 и т. 5 от Заявление вх. № ДОИ-26/ 20.05.2021г.

ОСЪЖДА О. С., с адрес : гр. С., бул. “С.“ № 14, представлявана от К., да заплати на К. П. У., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Д. Б.“ № 13, . 1, сумата от 140. 00 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от оспорването, и извършена от съда служебно компенсация.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

О.М.