Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на М. Х. Д. от гр. Я. срещу Решение № 1040-01-117/23.07.2018 г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б..
Жалбата е най-общо възражение срещу размера на отпуснатото с разпореждането парично обезщетение, респективно срещу периода на последна заетост, от който е определен осигурителния доход за изчисляването му /вж. жалба на л. 58/.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата по съображения.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
На 16.11.2017 г. жалбоподателката Д. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /вх. № 011-00-1924/16.11.2017 г. на л. 50/, придружено със заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава членка на ЕС - Великобритания /л. 54/. С разпореждане от 16.11.2017 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на Н. е спрял производството по отпускане на обезщетението до издаването на формуляри U002 и U004 от компетентната институция на Великобритания /л. 46/, представени чрез Дирекция „ Европейски регламенти и международни договори“ при Н. с писмо изх. № 320950-4608/22.03.2018 г. /л. 36, л. 37-42, с приложени преводи на л. 91 и следващите/. С разпореждане от 26.03.2018 г. производството по заявлението на Д. е възобновено /л. 35/, като с Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 50.29 лв. дневно за периода от 04.11.2017 г. до 03.03.2018 г. /л. 31/. Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. е обжалвано от Д. пред Д. на ТП на Н. – Б. с жалба вх. № 1012-01-13/03.04.2018 г. /л. 29/, като с Решение № 1040-01-62/30.04.2018 г. /л. 8/ производството по чл. 117 КСО е спряно до представяне на потвърждение за доходите на Д. за периода от 10.03.2017 г. до 03.11.2017 г. от Великобритания с СЕД U004, поискано с искане за информация за заплатите по чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004, чл. 54, пар. 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 /л. 10/. След получаването на Salary info, СЕД U004, издаден на 15.06.2018 г. /л. 33, превод на л . 92-95/, производството по отпускане на обезщетението е възобновено с оспореното решение, с което директорът на ТП на Н. – Б. е отхвърлил жалбата на Д. срещу Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., подписан от упълномощено със Заповед № 1015-01-81/25.04.2016 г. лице, с мотиви, че периодът, от който следва да се определи размера на дневното ПОБ за жалбоподателката е по последното осигуряване във Великобритания – 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г., и при осигурителен доход от 13 744,55 лв. и 164 работни дни /за периода от 10.03.2017 г. до 03.11.2017 г./ е в размер на 50,29 лв. дневно - 60 % от средно дневния осигурителен доход.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 25.07.2018 г. /известие на л. 6/. Жалбата срещу него е подадена чрез ТП на Н. – Б. на 02.08.2018 г.
При установените факти съдът прие следното при преценката по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 АПК и от заинтересован от оспорване на решението за потвърждаване на разпореждането по чл. 54а, КСО, с оглед което и при отсъствието на други процесуални пречки за нейното разглеждане е процесуално допустима за разглеждане.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи - чл.54ж КСО и чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната писмена форма и съдържание в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Страните не спорят по наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, признато с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н.- Б. от 28.03.2018 г. Спорът е по определения с него дневен размер на ПОБ, с оглед осигурителния доход, от който следва да се изчисли.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определяни ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /чл. 54б, ал. 2 КСО, в редакцията ДВ, бр. 98/2016 г./. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по горепосочения ред дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася /чл. 54б, ал. 5 КСО/.
В случая жалбоподателката има осигурителен стаж по законодателството на друга държава - членка на ЕС и основанието за признаване на посочения стаж е Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. Специално относно определянето на правото и изчисляването размера на тези обезщетения се прилага глава 6 от дял III на Регламент 883/2004 - „Обезщетения за безработица".
Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията /чл. 54б, ал. 1 КСО/ и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка - чл. 62, § 2 от Регламент 883/2004. Съобразно посочените разпоредби, компетентната институция, чието законодателство обвързва изчисляването на получаваното обезщетение за безработица с размера на възнаграждението /осигурителния доход/, взема предвид само получаваното от лицето възнаграждение /осигурителен доход/ за последната му заетост. Или, на основание чл. 62, § 2 вр. § 1 от Регламент 883/2004, при прилагането на чл. 54б, ал. 1 КСО от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за изчисляване на дохода, който определя размера, се вземат предвид само тези месеци и дни на работа по трудово или служебно правоотношение, които са завършени съгласно българското законодателство, независимо от продължителността на този период, включително когато периодът е под 24 месеца.
По делото е безспорно установено, че за в рамките на предвидения в чл. 54б, ал. 1 от КСО 24-месечен осигурителен период жалбоподателката има положен осигурителен стаж в друга държава - членка – Великобритания, от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г. съгласно Salary info, СЕД U004 за потвърждаване на доходите на Д., издаден на 15.06.2018 г. /л. 33, превод на л. 92/, като последната й заетост преди подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е на територията на Великобритания. Затова размерът на паричното обезщетение за безработица на Д. следва да бъде определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004 - въз основа на доходите, получени при последната й работа във Великобритания.
При изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица, с оглед приложението на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004, среднодневният осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1 КСО следва да се изчисли само от дохода, получен от Д. при последната й работа – в периода на последната й заетост от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г. /СЕД U004/15.06.2018 г./. Това е и осигурителният доход по чл. 54б, ал. 1 КСО, от който следва да се изчисли ПОБ. Изчислен въз основа на получения среднодневен осигурителен доход на база дохода, получен от жалбоподателката на последната й месторабота във Великобритания, дневният размер на ПОБ е по-благоприятен от определения от органа, включително при зачитане на общото ограничение - максималният осигурителен доход за съответната година. При 2600 лв. максимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г., съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗБДОО за 2017 г. /отм./, за периода на последна заетост на Д. - от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г., осигурителният доход е в размер на 13 744,54 лв. /13 000 лв. за 5 пълни месеца + 390 лв. за 3 работни дни в месец май 2017 г. /при 20 работни дни в месец май 2017 г. – 2600:20 = 130 х 3 = 390/ + 354,54 лв. за 3 работни дни през месец ноември 2017 г. /при 22 работни дни - 2600:22 = 118,18 х 3 = 354,54/. Съобразно осигурителният доход от 13 744,54 лв. и броят на работните дни в периода на последната потвърдена осигурителна заетост със СЕД U004/15.06.2018 г. – от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г. /113 работни дни/, среднодневният осигурителен доход е 121,63 лв. /13 744,54 лв. : 113 работни дни/, респективно размерът на дневното ПОБ е 72,98 лв. /121,63 лв. х 60%/. В този смисъл оспореното решение на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. са незаконосъобразни – постановени в противоречие с приложимите разпоредби от Регламент № 883/2004 - чл. 62, § 1 и § 2, относно осигурителния доход, от който следва да бъде определен размерът на дневното парично обезщетение за безработица на Д. – само въз основа на месеците и дните на работа по последното трудово или служебно правоотношение /29.05.2017 г. – 03.11.2017 г./, независимо от продължителността на този период, включително когато периодът е под 24 месеца.
В случая последната потвърдена осигурителна заетост на Д., според Salary info, СЕД U004/15.06.2018 г., е за периода от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г., при осигурителен доход от 1588,59 паунда месечно или 3494,04 лв. /при 2.19946 лв. по курс на БНБ към 03.11.2017 г./, поради което следва да бъде зачетен максималния месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв. за 2017 г. Затова и осигурителният доход за периода на последна заетост е изчислен правилно от органа на 13 744,54 лв., но размерът на дневното ПОБ е изчислен неправилно - като са съобразени работните дни в периода от 10.03.2017 г. до 03.11.2017 г. вместо от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г., който е последно потвърден като осигурителна заетост. За периода от 29.05.2017 г. до 03.11.2017 г. работните дни са 113 /3 работни дни в месец май 2017 г., 22 работни дни в месец юни 2017 г., 21 работни дни в месец юли 2017 г., 23 работни дни в месец август 2017 г., 19 работни дни в месец септември 2017 г., 22 работни дни в месец октомври 2017 г. и 3 работни дни в месец ноември 2017 г./ и среднодневният осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1 КСО е 121,63 лв. /13 744,54 лв. : 113 работни дни/. Съобразно него размерът на дневното ПОБ по чл. 54б, ал. 1 КСО в случая е 72,98 лв. /121,63 х 60%/, в който размер следва да бъде определен за целия период на дължимото обезщетение за безработица – от 04.11.2017 г. до 03.03.2018 г. /който не е спорен/, доколкото по ЗБДОО за 2017 г. /отм./ не е определен максимален размер на дневното ПОБ и доколкото размерът от 72,98 лв. е в рамките на максималния размер на дневното ПОБ по ЗБДОО за 2018 г. - 74,29 лв. по чл. 12 от ЗБДОО за 2018 г.
По изложените съображения по чл. 146, т. 4 АПК вр. чл. 54б, ал. 1 и 2 КСО и чл. 62, § 1 и 2 от Регламент № 883/2004 , оспорените решение на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. следва да бъдат отменени и след отмяната им, доколкото отпускането на ПОБ е компетентност на органите на Н., преписката следва да бъде върната за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката Д. съобразно мотивите на решението за определяне на дневния размер на ПОБ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-01-117/23.07.2018 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № 011-00-1924-3/28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..
ВРЪЩА административната преписка на Д. на ТП на Н. – Б. за ново произнасяне по заявлението на М. Х. Д., с адрес гр. Я., ул. „. Б. № *, вх. № 011-00-1924/16.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, съобразно мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
КТ