и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Д.осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „. Т. ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община Г., област Б., представлявано от управителя И. И. П., депозирана Ч. адвокат Е. Я. от Адвокатска колегия – Б., срещу Ревизионен акт № Р-*4169-091-001/24.03.2021 г., издаден от С. Т. К. - орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1407/10.09.2021 на Д. на Д. „. и Д.О. П. при ЦУ на НАП – гр. С., в частта му, с която са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 8 761.16 лева, ведно със съответните лихви и за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 625.84 лева, ведно с начислените лихви за забава.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменен ревизионния акт и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.О. практика - С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от комплексна съдебна автотехническа и счетоводна експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*4169-020-001/10.07.2020 г. /на л. 30 от делото/, изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*4169-020-002/14.10.2020 г. /на л. 33 от делото/, издадени от С. Т. К. – Началник сектор, като е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество, която да обхване задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и задълженията за данък върху добавената стойност за същия период. Срокът за приключване на ревизията е определен до 18.12.2020 г. Извършването на ревизията е възложено на Д. Д. Т. – Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Х. Н. А. – Главен инспектор по приходите.
Горецитираните заповеди са връчени на дружеството по електронен път, видно от приложените към заповедите удостоверения /на л. 32 и л. 35 от делото/.
За резултатите от ревизията е съставен е Ревизионен доклад № Р-*4169-092-001/02.02.2021 г. /на л. 36 – л. 49 от делото/. Същият е връчен на дружеството на 02.02.2021 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 50 от делото/. Срещу доклада не е подадено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на ревизионния доклад, е издаден процесния Ревизионен акт № Р-*4169-091-001/24.03.2021 г., издаден от С. Т. К. - орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. - ръководител на ревизията /на л. 15 – л. 21 от делото. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 24.03.2021 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 23 от делото/.
Със същия са установени следните задължения по ЗКПО:
- За данъчен период 2018 г. оспорващото дружество е подало Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, като е декларирана данъчна печалба в размер на 5 090.37 лева. След извършеното от ревизиращия екип увеличение на декларирания финансов резултат със сумата в размер на 92 237.87 лева, е определен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 97 328.24 лева, а след преобразуване е определен дължим корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9 732.82 лева и лихви за забава в размер на 1 855.15 лева;
- За данъчен период 2019 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и е декларирало данъчна печалба в размер на 4 318.41 лева. След извършеното от ревизиращия екип увеличение на декларирания финансов резултат със сумата в размер на 21 940.00 лева, е определен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 26 258.41 лева, а след преобразуване е определен дължим корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 625.84 лева и лихви за забава в размер на 218.20 лева.
Общият размер на определените с РА допълнителни задължения за корпоративен данък е 11 417.78 лева, които произтичат от извършеното от ревизиращите органи преобразуване на финансовите резултати на дружеството по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО в посока увеличение - със сумата от 92 237.87 лева за 2018 г. и със сумата от 21 940.00 лева за 2019 г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван пред Д. на Д „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП /жалба на л. 56 – л. 60 от делото/, като с Решение № 1407/10.09.2021 г. на Д. на Д. „. и Д.О. П. - С. при ЦУ на НАП /на л. 24 – л. 28 от делото/:е
- отменен РА в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2018 г., м. 05.2018 г. и м. 12.2018 г., ведно с начислените лихви за забава;
- изменен РА, като установеното с него задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9 732.82 лева, е определено на 8 761.16 лева, ведно със съответните лихви;
- потвърден е РА в оспорената част на установеното с него задължение за корпоративен данък за финансовата 2019 г. в размер на 2 625.84 лева, ведно с начислените лихви за забава, и
- е оставена без разглеждане жалбата срещу РА в останалата й част като недопустима.
Настоящото производство е инициирано по жалба именно срещу частите на посоченото решение, с които е изменен РА, като установеното с него задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9 732.82 лева, е определено на 8 761.16 лева, ведно със съответните лихви и е потвърден РА в оспорената част на установеното с него задължение за корпоративен данък за финансовата 2019 г. в размер на 2 625.84 лева, ведно с начислените лихви за забава.
С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. /на л. 52 – л. 53 от делото/ и Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. /на л. 54 – л. 55 от делото/ на Д. на ТД на НАП – С., видно от които оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.
По делото е извършена комплексна съдебна автотехническа и счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 359 – л. 371 от делото/, вещите лица са направили следните изводи:
- Реалното количество на наличните авточасти, масла, гуми, консумативи до 31.12.2017 г., е на стойност 55 924.41 лева /а не 106 486.42 лева, както е при описа/. При тази остатъчна стойност към 31.12.2017 г. от 55924.41 лева, в изчислителната част на експертизата са определени разходите и остатъчните количества авточасти, масла, гуми и консумативи за 2018 г. и 2019 г.;
- За поддържане на добро техническо състояние на двете композиции, ползвани от дружеството, през 2018 г. са изразходвани, както следва: за влекач марка и модел „Ивеко Евростар ЛД 440 Е43ТП“ с рег. № ... с полуремарке марка и модел „Ролфо С 3363“ с рег. № ..., при изминати 115 934 км, средства за планирани технически обслужвания и ремонти за автомобила и ремаркето, при тези изминати километри, при средно натоварване 75 % от максималното от 18 тона – 27 166.36 лева /двадесет и седем хиляди сто шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева;
- За композицията влекач марка и модел „Скания Р144 ГА 4х2 НА 530“ с рег. № ... и полуремарке марка и модел „Фруехауф Беналу Т 34“ с рег. № ..., тези разходи при изминати 144 060 км при същите експлоатационни условия, е 26 238.72 /двадесет и шест хиляди двеста тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева;
- Общата стойност на разходите за 2018 г. за двете композиции, е 53 405.08 /петдесет и три хиляди четиристотин и пет лева и осем стотинки/ лева;
- Разходите за ремонт и поддръжка на композицията влекач марка и модел „Ивеко Евростар ЛД 440 Е43ТП“ с рег. № ... с полуремарке марка и модел „Ролфо С 3363“ с рег. № ..., за 2019 г., при изминати 94 466 км, е 17 301.45 /седемнадесет хиляди триста и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лева;
- За композицията влекач марка и модел „Скания Р144 ГА 4х2 НА 530“ с рег. № ... и полуремарке марка и модел „Фруехауф Беналу Т 34“ с рег. № ..., тези разходи при изминати 129 375 км при същите експлоатационни условия, е 21 226.33 /двадесет и една хиляди двеста двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ лева;
- Общата стойност на разходите за 2019 г. за поддръжка и ремонт на двете композиции, е 38 527.45 /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева;
- Описаните по-горе разходи на резервни части, масла, гуми и консумативи, са определени коректно на базата на извършена проверка на техническата и счетоводна документация и реално са вложени при извършени през 2018 г. и 2019 г. технически обслужвания и ремонти;
- Стойността на вложените резервни части, гуми, масла и консумативи за техническото обслужване и ремонт на двете композиции, работещи за оспорващото дружество, през 2018 г., е 53 405.08 /петдесет и три хиляди четиристотин и пет лева и осем стотинки/ лева, а за 2019 г. – 38 527.45 /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.
Вещото лице-счетоводител е направило следните изводи:
- За 2018 г. осчетоводените разходи за резервни части и масла, са в размер на 98 003.99 лева. Стойността на вложените в употреба резервни части и масла за годината, е 53 405.08 лева. С разликата от 44 598.91 лева, се увеличава финансовият резултат за 2018 г. и дължимият корпоративен данък би бил в размер на 4 968.93 лева; внесен данък – 509.04 лева и данък за довнасяне – 4 459.89 лева;
- за 2019 г., осчетоводените разходи за резервни части и масла са в размер на 33 111.51 лева. Стойността на вложените в употреба резервни части и масла за годината, е 38 527.45 лева. Финансовият резултат не се увеличава. Дължимият корпоративен данък би бил в размерите, посочени от ДЗЛ в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО: дължим данък – 431.84 лева; внесен данък – 431.84 лева и данък за довнасяне – 0.00 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
По валидността на акта:
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаването на същия, според съда, е спазена изискуемата от закона форма и не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.
По материално-правната законосъобразност на РА:
В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА. Въз основа на събраната в проверката информация, ревизиращите органи са приели за установено, че през процесния период основната дейност на оспорващото дружество е свързана с извършването на автомобилен превоз на товари в страната и чужбина.
Ревизиращият екип е приел, че представените мемориални ордери/счетоводни справки и протоколи за изразходвани материали във връзка с ремонтите на автомобилите, не документират реални стопански операции и са съставени с цел удостоверяване на изгодни за дружеството обстоятелства, а именно – отчитане на текущи разходи, които реално не са свързани с осъществяваната дейност. Достигнал е до извода, че ревизираното лице не е ангажирало убедителни доказателства, удостоверяващи, че отчетените счетоводни разходи касаят действително вложени части и материали в експлоатираните от дружеството МПС.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани Ч. първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Видно от заключението на вещите лица, посочените по-горе изводи на ревизиращия екип, са почти изцяло опровергани. Експертите изрично са посочили в заключението си, че описаните в същото разходи на резервни части, масла, гуми и консумативи, са определени коректно на базата на извършена проверка на техническата и счетоводна документация и реално са вложени при извършени през 2018 г. и 2019 г. технически обслужвания и ремонти, като стойността на вложените резервни части, гуми, масла и консумативи за техническото обслужване и ремонт на двете композиции, работещи за оспорващото дружество, през 2018 г., е 53 405.08 /петдесет и три хиляди четиристотин и пет лева и осем стотинки/ лева, а за 2019 г. – 38 527.45 /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.
С оглед изложеното, съдът счита, че изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, се опроверга от събраните доказателства и заключението на вещите лица, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен в частта му относно определеното задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 8 761.16 лева – за разликата над 4 459.89 лева до 8 761.16 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта му относно цялото установено задължение за корпоративен данък за 2019 г.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат присъдени на оспорващото дружество сторените от последното в производството разноски, съобразно уважената част от жалбата. Общо направените от „. Т. ЕООД разноски са в размер на 2 163.00 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса; 1 050.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 1 063.00 – за възнагражденията на вещите лица. Съобразно уважената част от жалбата, на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 315.83 лева.
Тези разноски следва да бъдат заплатени не от Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С., а от Националната агенция за приходите, доколкото съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, в сила от 01.01.2019 г., „поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Т.е. разноските по данъчни дела следва да се присъждат в полза на/срещу Националната агенция за приходите, а не на съответната Д. „ОДОП“ /В този смисъл Определение № 17366/18.12.2019 г. по адм. дело № 6149/2019 г. на ВАС, Първо отделение/.


Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*4169-091-001/24.03.2021 г., издаден от С. Т. К. – орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1407/10.09.2021 г. на Д. на Д. „. и Д.О. П. при ЦУ на НАП – гр. С., в частта му, с която в тежест на „. Т. ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община Г., област Б., представлявано от управителя И. И. П., са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 8 761.16 лева, ведно с начислените лихви за забава, като ОПРЕДЕЛЯ на дружеството задължение по ЗКПО за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4 459.89 /четири хиляди четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, ведно с начислените лихви за забава, като за разликата над 4 459.89 лева до 8 761.16 лева, ведно с начислените лихви за забава, ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*4169-091-001/24.03.2021 г., издаден от С. Т. К. – орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1407/10.09.2021 г. на Д. на Д. „. и Д.О. П. при ЦУ на НАП – гр. С., в частта му, с която в тежест на „. Т. ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община Г., област Б., представлявано от управителя И. И. П., са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 625.84 лева, ведно с начислените лихви за забава.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „. Т. ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община Г., област Б., представлявано от управителя И. И. П., сумата от 1 315.83 /хиляда триста и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща направени в производството разноски, изчислени съобразно уважената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ВА