Производството е по реда на чл. 166 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 405, ал. 1 от Кoдекса на труда /КТ/.
Производството по делото е образувано по жалба на „., гр.П., ..., с ЕИК ..., представлявано от С. П. Р. против Акт за спиране от 01.08.2019 г., на гл.инспектор Кр. Ал., с който на основание чл.404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ поради извършено нарушение по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, е постановено спиране работата с двукамерна индукционна топилно – раздатъчна пещ ТЕ 13-140 и работата с кокил – машина, с изключение на дейностите по обезопасяването им.
С молба от 29.01.2020 г. оспорващото дружество, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК е поискало спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Искането е мотивирано с наличието на нови обстоятелства – предприети мерки за повишаване безопасните условия на труд и настъпването на трудно поправими вреди от спирането на производството. Посочва се, че на 30.11.2019 г. е извършено преразглеждане на оценката на риска от службата по трудова медицина и е утвърдена актуализирана Програма за предприемане на мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска на работното място на формовчика. Сочи се още в молбата, че вредите, които търпи дружеството от спирането на машините, в настоящата трудна финансова обстановка за всички производители в България, са изключително тежки и значителни. Дружеството не успява да изпълни производствената си програма, не успява да спази сроковете по приети поръчки и отказва приемането на нови поръчки поради невъзможността за тяхното изпълнение, което безспорно ще рефлектира и върху възможността за заплащане на трудовото възнаграждение на работниците, в т. ч. и задълженията към държавата.
Искането е процесуално допустимо. Изхожда от адресат на оспорения административен акт.
Разгледано по същество е основателно.
От съдържанието на оспорения в настоящото производство Акт от 01.08.2019 г., се установява, че на 23.07.2019 г. длъжностни лица на Д"ИТ“- Б. са извършили проверка на дружеството, по спазване на трудовото законодателство, във връзка с настъпил инцидент, при която е констатирано нарушение по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради което на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е постановено спиране работата с двукамерна индукционна топилно – раздатъчна пещ ТЕ 13-140 и работата с кокил – машина, с изключение на дейностите по обезопасяването им. Съгласно чл. 405, изр. второ от КТ, обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ, не спира изпълнението им. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 404, ал. 1 от КТ, по който ред е издаден и оспореният административен акт. Кодексът на труда не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. В тази връзка, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и да прецени наличието или отсъствието на нови обстоятелства. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси.
Видно от доказателствата по делото, молителят е ангажирал доказателства, които установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт. В случая, в изпълнение на предписания на Д. „. по труда – Б.“, на 30.11.2019 г. е извършено преразглеждане на оценката на риска от службата по трудова медицина на основание Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, по отношение на работното място на формовчика. Въз основа на актуализираната оценка на риска на работното място на формовчика, ръководството на дружеството е утвърдило актуализирана Програма за предприемане на мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска на работните места 2019/2020 г., въз основа на които може да се обоснове извод за наличието на нови обстоятелства с оглед преустановителната цел на мярката. Позоваването на вредите, които дружеството търпи поради невъзможността да организира производството, да изпълнява поръчки и приема нови, са в резултат на допуснатото предварително изпълнение, поради което същите са правна последица от прилагането на ПАМ и не представляват нови обстоятелства. Съдът намира, че в конкретния случай допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акт на Инспекция по труда по чл. 404, ал. 1, ал. 3 от КТ с оглед предприетите след неговото издаване мерки, обуславя непропорционалност от предварителното изпълнение на приложената ПАМ и същата засяга в по-голяма степен гарантираните и защитими права на оспорващия.
Предвид настъпилите нови факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение на акта, искането за неговото спиране е основателно.
С оглед тези съображения съдът намира, че искането по чл. 166, ал. 2 от АПК е основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Акт за спиране от 01.08.2019 г., на гл.инспектор Кр. Ал., издаден срещу „., гр.П., ул....с ЕИК ..., представлявано от С. П. Р., с който на основание чл.404, ал.1, т.3 от Кодекса на труда /КТ/ е постановено спиране работата с двукамерна индукционна топилно – раздатъчна пещ ТЕ 13-140 и работата с кокил – машина, с изключение на дейностите по обезопасяването им.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението му до страните по делото.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.