и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на М. Ю. чрез началника, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 9528/04.12.2015 г. по нахд. № 1862/2015 г. по описа на Районен съд – Б.
Жалбата е мотивирана по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, като са оспорени изводите на съда по чл. 28 ЗАНН.
Ответникът е оспорил касационната жалба по съображения, развити в писмено становище.
Представителят на О. П. - Б. е поддържал становище за основателност на жалбата.
В хода на касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
От анализа и оценката на събраните пред районен съд доказателства касационната инстанция прие следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна:
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било констатирано нарушението и които правилно са установени от районния съд след пълна и всестранна преценка на доказателствата.
Установено е от фактите по делото, че ... – с. Г. Г., в качеството й на регистрирано лице по чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗАДС, притежаващо Удостоверение за регистрация на Специализиран малък обект за дестилиране № BG005700A0077/16.12.2009 г., находящ се в с. Д. Г., не е падала акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки в 14-дневния срок от изтичането на данъчен период 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. в компетентното митническо учреждение – нарушение по чл. 110, ал. 1 ЗАДС. Акцизната декларация за посочения данъчен период е подадена на 14.05.2015 г. Преценката на фактите от съда спрямо приложимия закон са правилни и се споделят. Нарушението е доказано като противоправно бездействие на ответника по касационната жалба, на който е и задължението по чл. 110, ал. 1 ЗАДС вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗАДС. То е и основанието за търсене на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1 ЗАДС чрез налагането на предвидената санкция в размер на 500 лв., за която институтът по чл. 28 ЗАНН е неприложим. При преценката на тежестта на конкретното нарушение и вредните му последици, касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателната отговорност. Случаят на нарушението по чл. 110, ал. 1 ЗАДС не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението е формално и е ирелевантно, че от него не са настъпили вредни последици, тъй като разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗАДС ги изключва. Без правно значение поради формалността на нарушението е и, че за данъчния период не е осъществявана дейност и няма дължими данъци или други задължения към бюджета, които обстоятелства, от друга страна, биха могли да бъдат преценявани при тежестта на имуществената санкция, която е определена в минималния й размер по чл. 110, ал. 1 ЗАДС. Безспорно, че задължението по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС е изпълнено, но несвоевременно, със забава от около един месец, и това несвоевременно изпълнение само по себе си, при отсъствието на други изключителни обстоятелства, не може да е основание за освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН. Самата осъществявана от ... дейност налага по-високи изисквания за съблюдаване нормативната уредба и всяко съставомерно неизпълнение на задълженията й разкрива нужната степен на обществена опасност и укоримост, която да обуслови санкционирането й. Нарушението по чл. 110, ал. 1 ЗАДС не би могло да се определи като маловажно и с оглед обществената ценност на засегнатите от деянието обществени отношения, които определят и завишената степен на обществена опасност на нарушенията на регистрираните лица при неизпълнението на задълженията им за деклариране на определена информация, свързана с дейността им, регулирана от ЗАДС.
По изложените съображения, районният съд е приложил неправилно закона – чл. 28 ЗАНН, и обжалваното решение следва да бъде отменено, като наказателното постановление бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 9528/04.12.2015 г. по нахд. № 1862/2015 г. по описа на Районен съд – Б., и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 245/25.08.2015 г. на началника на М. Ю.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.