Производството по делото е образувано по касационна жалба на А. Д. Д. –
пълномощник и процесуален представител на Р. П. К., с адрес за призоваване: Г.
П. Б. “...”, № .., ..., О. .., против решение № 4310/22.05.2012 г.,
постановено по н.а.х.д. № 357/2012 г. по описа на Районен съд – Б. и е с правно
основание чл. 63 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че НП е издадено от временно назначен на длъжност “Началник
на С. „. към ОД на М. – Б.” без да е посочено дали е овластен от компетентния
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП орган. Това налага извода, че наказателното
постановление е нищожно, което е основание за обявяване на
незаконосъобразността на административния акт. НП е издадено в нарушение
нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Извършеното нарушение, посочено в НП, не е
извършено, тъй като наказващият орган не е отчел допустимата грешка П. проверка
Ч. симулиране на доплеров сигнал. Установено е, че жалбоподателят се е движел с
92 км/ч и след като не е взета предвид допустимата грешка от 3 км/ч +-, това
води до промяна на квалификацията на деянието, а от там и до различната
нарушена правна норма и съответно прилагане на друга санкционна норма. Иска се
съдът да отмени решението на Районен съд – Б. и отмени НП № 208/21.10.2011 г.
В с.з. касационният жалбоподател Р. П. К. – редовно призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба Началник С. “ПП” П. ОД на М. – Б. – редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Безспорно е установено нарушението, което се установява от разпечатката на
съответното техническо средство, а така и от декларацията, постъпила от
жалбоподателя.
По делото не са представяни нови доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК.
Съдът, въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и наведените
доводи в касационната жалба, намира за установено следното от фактическа страна:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил НП № 208/21.10.2011 г. на
Началник С. “Пътна полиция” към Областна дирекция на М. – Б.. В частта, в която
на Р. К. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание “Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец” и на
основание Наредба № Із-1959 на М. от 27.12.2007 г. са отнеси 7 контролни точки,
потвърдил е НП в частта, в която е наложено наказание “Глоба в размер на 100
лв.”. За да постанови този резултат Районен съд – Б. е изложил подробна
фактическа обстановка, съобразил се е с промените, настъпили в ЗДвП. Настоящият
състав намира така подадената касационна жалба за допустима, като подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон. Безспорно,
видно от събраните в първата инстанция доказателства, е установено авторството
на деянието, което е установено от разпечатката на техническото средство, а
така също и от попълнената от жалбоподателя декларация, в която изрично
последният заявява, че именно той е управлявал на посочената дата автомобила
си. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган. Видно от обжалваното
НП, същото е издадено от Началник С. „. П. ОД на М. – Б.. Същият, съгласно
представената заповед № І-з-1687/02.08.2010 г. издателят на НП е упълномощен да
издава наказателни постановления. Това налага извода, че НП е издадено от
компетентен орган и в този смисъл не е нищожно. Възражението, направено в
касационната жалба, е неоснователно. Не е нарушена процедурата по издаване на
акта, тъй като същият е издаден на основание официални документи и в случая е
приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Актът е връчен лично на
нарушителя, без възражения.
Съдът намира, възражението, че П. измерване на скоростта с радари има
допустима грешка +- 3 км/ч за неоснователно. Няма законова норма, която да
определя допустимите отклонения от показанията на техническото средство,
измерващо скоростта на движение, като основание за намаляване или увеличаване
на измервателния уред във вреда или в полза на наказаното лице. Касае се за
статистически допустимо отклонение, като показанията на уреда са в рамките на
това отклонение, но са винаги еднозначно определена величина, т.е. крайният
резултат от измерването на скоростта е един – този, който е обективиран Ч.
показанията на уреда. С оглед на гореизложеното касационната жалба се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4310/22.05.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 357/2012
г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.