и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. Г. К. – младши инспектор –старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Б., при РД "ГП"-К., със адрес:гр.Б., ж.к.“., чл.141, .4,А.11 против Заповед № 3282з-3625/11.12.2017 год. на Д. на Г. Д. „. П. -МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение и прекратяване на служебното правоотношение”.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорващият твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Административният орган – Д. на Г. Д. „. П.-МВР в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представя писмена защита с доводи за законосъобразност на оспорената заповед.
Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149,ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Оспорващият е държавен служител младши инспектор –старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Б., при РД "ГП"-К..
Със Заповед УРИ 3282з-2477/28.08.2017 г. на Д. на ГД „ГП“-МВР е образувано дисциплинарно производство срещу А. К., и е определен състава на дисциплинарно-раследващия орган. Заповедта е връчена на оспорващия на 11.09.2017г.
С покана № 5406р-5634/11.09.2017 г. по описа на ГПУ Б., мл. инспектор А. Г. К. е поканен да даде писмени обяснения във връзка с извършено деяние, изразяващо се в това, че през периода от м.януари 2016г. до октомври 2016г. е осъществявал търговска дейност (покупко-продажба на МПС, втора употреба, внос от Италия), като автомобилите са били оставяни за продажба в автокъща „Б. А.“, находяща се в гр.Б., „З. ш.“, стопанисвана през посочения период от Д. Е. Д..
Депозирано е писмено обяснение рег. № 5406р-5671/12.09.2017 г. от А. Г. К. във връзка с образуваното дисциплинарно производство.В обяснението си служителят твърди, че за цитирания период от месец януари 2016 г. до октомври 2016 г. не е осъществявал търговска дейност, а единствено е изпълнявал задълженията си като младши инспектор в МВР. Твърди, че тъй като не са му предоставени никакви други доказателства по дисциплинарното производство, желае да бъде запознат с всички материали по производството си, като бъде подпомаган в защитата си от мл. инспектор М. М. от ГПУ Б..
На 02.10.2017 година А. К. е депозирал допълнително обяснение с УРИ 5406р-6040 / 02.10.2017 година, в което заявява, че не е извършвал търговска дейност и посочва конкретни лица, които са работили в автокъща „Б. А.". Със Заповед № 3282з - 3012/ 18.10.2017 г. е удължен срокът на дисциплинарното разследване.
В хода на проверката са събрани писмени сведения от Д. Е. Д., В. М. А., Р. Б. Г., Д. Т. Г., И. К. Д., И. Г. Б., Х. Г. и Б. Т.
В Сведение рег.№407700-180/02.11.2017г. Г. В., македонски гражданин, заявява, че познава А. К. от зимата на 2016г. Заявява, че му е изпращал автомобили "втора ръка", които отивали на паркинга на „Б. А." в Б., където се продавали. Той ги изпращал, казвал цените на които ги е закупил, а К. отговарял за продажната цена. Същия е превел само една част от парите по банковата сметка за плащането на автовоза.
На 31.10.2017г. на мл. инсп. К. е връчена покана УРИ 5406р-6655/31.10.2017 год. за даване на писмени обяснения с отговори на конкретни въпроси по отношение на постъпили в хода на производството данни за лица, автомобили, профили в социални мрежи и отношенията му с автокъща Б. А.. В законоустановения срок в деловодството на ГПУ Б. е депозирано Обяснение рег. №5406р-6690 /01.11.2017г. На зададените въпроси К. отговаря, че не е осъществявал търговска дейност с автомобили втора употреба и няма профил във Фейсбук за продажба на автомобили, няма каквито и да е търговски отношения с посочените лица. Заявява, че не е посещавал друга държава освен Република Македония и никога не е бил в Италия.
Представени са документи, послужили за регистрация в сектор „ПП" при ОДМВР - Б. на лек автомобил С. И., син на цвят, с регистрационен номер * **** **. Автомобилът е на името на фирма „М. К.“ Е***, която го е закупила от фирма „И. С. **" Е***, видно от приложения договор за покупко-продажба на автомобила.
Представени са и документи относно лек автомобил Ф. П., тъмносин на цвят. с регистрационен номер * **** **, е регистриран в сектор „ПП" при ОДМВР - Б. на името на А. К..
Изготвена е Обобщена справка УРИ 5406р-6943/13.11.2017г. от назначената комисия относно резултатите от извършената проверка по образуваното дисциплинарно производство срещу младши инспектро А. К. –старши полицай в група „ОДГ“ от ГПУ-Б. при РДГП К. на ГДГП с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.194,ал.2,т.1, чл.197,ал.1 и чл.203, ал.1,т.3 от ЗМВР.
С писмена покана УРИ 5406р-6944/13.11.2017г.оспорващия е поканен да се запознае със обобщената справка и всички материали по проведеното дисциплинарно производство. Даден е срок за допълнителни обяснения и възражения. С обобщената справка оспорващият се е запознал, чрез защитника си М. М. на 13.11.2017г.
Депозирано е Възражение рег.№5406р-6996/14.11.2017г. от М. М., защитник на оспорващия, с което заявява, че познава К. от януари 2016г. откакто е на служба в ГПУ-Б.. Сочи, че за времето през което познава К. не е разбрал да извършва покупко-продажба на автомобили. Според М. К. е професионалист в работата си, безкомпромисен към нарушителите. Според него най-вероятно се касае за набедяване на А. К. с цел отстраняване от длъжност.
Изготвено е и Становище УРИ 4077р-9700/15.11.2017г. от назначената комисия за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на К..
С оспорената Заповед рег.№3282з-3625/11.12.2017г. на Д. на ГД „ГП“-С. основание чл.204,т.3, чл.203,ал.1,т.3 във вр. с. чл.194,ал.2,т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на служебното правоотношение“. Като мотив за заповедта е посочено, че оспорващия за периода от м.януари 2016г. до октомври 2016г. в гр.Б. е осъществявал търговска дейност в широкия смисъл на понятието, получавал е от лицето Г. В., внос от Италия на автомобили, втора употреба, с цел продажба, доставяни с автовоз в автокъща „Б. А.“, стопанисвана през посочения период от Д. Д., излагани за продажба в същата автокъща, като за продажба на автомобилите е използвал за посредници други физически или юридически лица, като чрез създадения, поддържан и използван Фейсбук профил К. А.@B. A. e рекламирал предлаганите от него автомобили за продажба, предлагал е в същия профил за продажба на автомобили, собственост и регистрирани на други физически лица в страната, завишавайки предварително договорената цена с цел реализиране на печалба, с което е извършил нарушение на чл.153,ал.3,т.3 и ал.6 от ЗМВР. Прието е, че извършеното от К. е тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неподаване на декларация по чл.153,ал.6 от ЗМВР за възникнали обстоятелства по чл.153,ал.3,т.3 от ЗВМР. Заповедта е връчена на оспорващия на 14.12.2018г. и е обжалвана на 28.12.2018г. чрез административния орган до Административен съд-Б..
По делото са разпитани свидетелите В. Д. К., В. Г. К., Д. Е. Д., В. М. А., С. В. З., Р. К. Г. и С. П. З. . Свид. Д. Д. заявява, че от м. декември, 2015 год. до м. септември, 2016 год. е работила в автокъща „Б. А.“. Познава К. и той не е работел на автокъщата. Не си спомня дали е идвал К. да я уговаря да извършва някаква дейност във връзка с автокъщата. Не знае дали е получавала пари от А. К., нито дали приятелят й В. А. е получавал пари от него. Свиделката заявява, че лично не е продавала коли, а хората, които оставяли автомобилите, за да ги продават, си ги продавали с техни фирми. Това било нещо като паркинг и тя просто стояла там. Не си спомня А. К. да е имал уговорки с нея и да е оставял коли в автокъщата. Свид.В. А. е полицейски служител и приятел на Д. Д., с която живеят на семейни начала. Не си спомня дали К. е продавал автомобили и дали е оставял коли за продажба в автокъщата. Не знае кой е доставял автомобилите и как се е извършвала продажбата. Това което е написал при разпита си е по информация от Д.. Свид. С. З. сочи, че познава К.. През 2014г. или 2015г. се засекли на един обект в гр.С.. Заявява, че К. не му е предлагал да му продава колата, а той му предложил, като му казал, че ако има някой желаещ, негов приятел, който иска да я купи, се продава. Свид.Р. Г. заявява, че се е занимавал с внос и продажба на автомобили. Сочи, че са си предлагали коли помежду си, но не са сключвали сделки. Рекламирали са си колите и това е било. Свид. В. К. е участвал в комисията по дисциплинарното производство. Сочи, че комисията е извършила всички необходими действия за установяване на фактите и обстоятелствата относно това дали А. К. е извършвал такава търговска дейност, или – не. Открили сайта „К. А.“ като въвели номера на GSM^-а, предоставен от А. К.. Не приели обясненията на К., че сайтът не е негов и че някой друг го е направил, защото в сайта били посочени неговите телефонни номера. В хода на проверката не са установили някой автомобил да е бил внесен на името на К.. Не са установили и от автокъщата някой автомобил да е излязъл от името на К.. От свидетелските показания в хода на проверката не се установило някой да е давал или да е получавал пари от К., защото едната кола, за която ставало въпрос – тази на С. З., още не е продадена и плащане не е имало. Свид. В. К. подробно посочва какви действия са извършени в дисциплинарното производството от назначената комисия. Установили наличието на фейсбук профил „К. А.“, където се рекламирали коли за продажба със съответни номера, които се виждали на снимките. Установили, че телефоните, които били посочени за връзка в този фейсбук профил са на К.. Физически автомобилите са доставяни с автовоз, който пристигал и автомобилите са разтоварвани в автокъщата от шофьора на автовоза в присъствието на г-н К.. Свид. С. З. заявява, че е работил в автокъща „Б. А.“ в гр.Б. от края на 2016 год. до април-май 2017 г. Работил е при Д., която заедно с приятеля й В. А. са били собственици на автокъщата. Същия твърди, че познава А. К., който е идвал да пият кафе. Заявява, че докато е бил там К. нито е докарвал коли, нито е продавал коли. Твърди, че са му показали сведенията на Д., че К. е идвал там, че е продавал коли и г-н К. искал да напише същото, което е написала Д., но той не се съгласил, и казал, че няма как да го напише, защото това не е истина. За автомобилите, които се оставяли, се заплащало на Д. Д..
По делото е приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че е бил създаден профил с имеК. А.@В. А., като този профил е имал и електронна поща. Същият е бил активен до м. септември 2016г., но е съществувал пасивно до 19.10.2017г. Констатирал е и втори подобен профил В. А., създаден на 29.11.2015г. И двата профила са създадени през един и същи период от време и се рекламират автомобили на автокъща „Б. А.“, която е със съответен адрес и собственик. ПрофилътК. А.@В. А. е заличен. Експерта е категоричен, че всеки един телефон, смартфон, таблет и компютър е могъл да качва снимки на профил страницатаК. А.@В. А. към датата на съществуване на профила. Вещото лице не може да посочи адресите на основателя на профил страницата.
По делото е представено Обяснение от Г. В., което не съдът не кредитира. Съгласно приета съдебно-почеркова експертиза подписа, положен за Г. В. не е изписан от него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на обжалвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съда изхожда от правните и фактически основания, посочени в обжалваната заповед.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Д. на РД „ГП“ – МВР, който по аргумент от чл. 227 във връзка с чл. 159 ЗМВР и т. 22 от Приложение № 2 на Класификатора на длъжностите в МВР, обн. в ДВ бр. 21 от 20 Март 2015 г., като ръководител на структура по чл. 37 ЗМВР издава заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители на младши изпълнителски длъжности в ръководената от него структура по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Съгласно цитираната норма наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 -3.
Оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилното приложение на материалноправните норми.
Изискванията за съдържание и форма на заповедта за дисциплинарно наказание са предвидени по чл. 210,ал.1 от ЗМВР. Според цитираната норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При издаването на оспорената заповед е спазено изискването за писмена форма, но не и за законово установеното съдържание. В оспорената заповед липсва конкретизация на вмененото нарушение, като по този начин се накърнява правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. В случая макар в административния акт да са изложени някакви мотиви същите са противоречиви, неясни и непрецизни, което в същност прави акта немотивиран. Преди всичко налице е несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени законови разпоредби. Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е наложено наказание за това, че оспорващия за периода от м.януари 2016г. до октомври 2016г. в гр.Б. е осъществявал търговска дейност в широкия смисъл на понятието, получаване от лицето Г. В., внос от Италия на автомобили, втора употреба, с цел продажба, доставяни с автовоз в автокъща „Б. А.“. Налице е неяснота относно вмененото нарушение – дали е наказан за това, че продава автомобили, за това че рекламира автомобили или за това, че поддържа сайт на който се рекламират автомобили на други лица. В оспорената заповед не е конкретизирано кои автомобили се твърди, че са продадени от оспорващия с цел печалба. Прието е, че е извършвана „търговска дейност в широкия смисъл на понятието“, като липсва конкретика относно обстоятелството за колко автомобила се твърди, че е извършвана такава търговска дейност по продажбата им, не са индивидуализирани автомобилите, предмет на покупко-продажби от страна на оспорващия, съответно как и на кого са продадени, чрез кои фирми. Отделно от това е неясен и периода за който се твърди, че е извършвана търговска дейност. В дадените обяснения от Г. В. същия е заявил, че е изпратил автовлак през зимата на 2016г., но за по-голяма точност „трябва да направи справка в документацията“. По делото липсват данни ДНО да е изискал такава справка от страна на Г. В., в която същия да инвидивуализира автомобилите, които твърди, че е доставил, датата на която са доставени, кога и кои автомобили е доставил, каква е била договорената цена.
По делото са приложени документи единствено по отношение на два автомобила. Единият е лек автомобил марка „ Ф. П.“, тъмносин на цвят, с регистрационен номер * **** **, който е регистриран в сектор „ПП" при ОДМВР - Б. на името на А. К.. По отношение на този автомобил в обобщената справка се твърди, че не е деклариран в Декларация за имуществото и доходите с УРИ 5406р-1682/17.03.2017г., за което нарушение не е наложеното наказание.
Вторият е лек автомобил С. И., син на цвят, с регистрационен номер * **** **. Автомобилът е на името на фирма „М. К.“ Е***, която го е закупила от фирма „И. С. **" Е***, видно от приложения договор за покупко-продажба на автомобила. По отношение на този автомобил обаче лисват твърдения, както и доказателства, че е част от автомобилите, доставени от Г. В. с автовоз в автокъща „Б. А.“, за което е образувано дисциплинарното производство.
На страните е указана доказателствената тежест в процеса. Ответника не представи пред съда релевантни доказателства за извършвани конкретни продажби в периода януари 2016г. до октомври 2016г. на конкретни автомобили, доставени от Г. В. от Италия с автовоз в автокъща „Б. А.“ и продадени от оспорващия с цел реализиране на печалба. Както бе посочено по-горе липсва конкретика, а съответно и доказателства относно обстоятелството кои автомобили (със съответна инвидидуализация) са доставени от Г. В. на А. К., кога са доставени, кога, на кого и на каква цена са продадени, и от кого са продадени тези автомобили. Не са представени договори за покупко-продажба на тези автомобили, нито фактури и платежни документи, удостоверяващи извършени плащания. Във връзка с обяснението на Г. В. ДНО е следвало да изиска допълнителни справки от същия, със копия от съответни документи, относими към продажбата на конкретни автомобили, които да бъдат проверени от него, а впоследствие и от съда. Липсват и доказателства за твърдяни извършени плащания на Г. В. от оспорващия. Свид. В. К., член на комисията, в съдебно заседание заявява, че в хода на проверката не се установило някой да е давал или да е получавал пари от К., защото едната кола, за която ставало въпрос – тази на С. З., още не е продадена и плащане не е имало. Липсата на сключени сделки се потвърждава и от показанията на свид.З. и свид.Г., който сочи че само са си рекламирали автомобилите. Свид.Д. и А. пък не помнят дали К. е продавал автомобили, чрез автокъщата им.
На следващо място от събраните по делото доказателства, включително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, не се установи, от кого е създаден и поддържан профил с име К. А.@В. А.. Същевременно вещото лице даде категорично становище, че всеки един телефон, смартфон, таблет и компютър е могъл да качва снимки на профил страницатаК. А.@В. А. към датата на съществуване на профила.
На следващо място е основателно възражението на жалбоподателя, че издателя на заповедта не е обсъдил наведените от него възражения. Липсата на изложени мотиви в оспорената заповед във връзка с така направените възражения е нарушение на чл. 35 АПК, а именно същата е постановена при непълно изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Това е така, тъй като Д. на ГД "ГП" не е изяснил защо не е възприел изложеното в обяснение рег. № 5406р-5671/12.09.2017 г., допълнително обяснение с УРИ 5406р-6040 / 02.10.2017 година, Обяснение рег. №5406р-6690 /01.11.2017г. и Възражение рег.№5406р-6996/14.11.2017г.
След като не са установени по безспорен начин обстоятелствата, които да доведат до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в посочената хипотеза, то не са налице и предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение, поради което и в тази й част заповедта е незаконосъобразна.
Предвид изложеното, съдът намира че обжалвания индивидуален административен акт е немотивиран, издаден при неспазване на установената форма, при неправилно прилагане на материалния закон и несъобразен с целта на закона и следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-3625/11.12.2017 год. на Д. на Г. Д. „. П.-МВР.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК