и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Г. П. Б. с адрес гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М. №. В. и Х. С. Б. с адрес гр. С., ул. “. №2 против Разрешение за строеж №16/25.02.2020г. на Г. А. на О. С. за жилищна сграда със Спа център, площадкови ВиК мрежи, външно осветление и газопроводно отклонение в УПИ ХI-65334.150.11, 65334.150.20, м. Чинар Куши, землището на гр. С., имот с идентификатор 65334.150.24 по КККР на гр. С..
С жалбата и допълнение от 21.05.2020г. във връзка с дадени от съда указания, се твърди, че оспорващите са собственици по наследство на имот с пл.№2456, м. „Чинар Куши“ по КП от 1937г. на Светиврачки воден синдикат, който имот попада в поземлен имот с идентификатор 65334.150.11 по КК на гр. С.. Твърди се още, че с оспорения административен акт е разрешено строителство в собствения на жалбоподаделите имот, без тяхно знание и съгласие. Иска се отмяна на разрешението за строеж.
Ответникът по жалбата – Г. А. на О. С. изразява становище за недопустимост на жалбата с твърдение, че оспорващите не са заинтересовани страни по смисъла на чл.149 от ЗУТ с право на жалба срещу издаденото разрешение за строеж доколкото процедурата по възстановяване правото на собственост върху претендирания от оспорващите имот не е приключила.
Съдът след като се запозна представените по делото доказателства, намира за установено следното:
С оспореното Разрешение за строеж №16/25.02.2020г. на Г. А. на О. С. е разрешено строителство на жилищна сграда със Спа център, площадкови ВиК мрежи, външно осветление и газопроводно отклонение в УПИ ХI-65334.150.11, 65334.150.20, м. Чинар Куши, землището на гр. С., имот с идентификатор 65334.150.24 по КККР на гр. С..
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК. Заинтересовани лица по ал. 1 в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са: възложителят, собствениците на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственика на земята – ал. 2 на същата разпоредба.
В настоящия случай, противно на твърденията в жалбата, оспорващите не се легитимират като собственици на имота, в който е разрешено процесното строителство, поради което същите нямат качество на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и не разполагат с право на жалба срещу издаденото разрешение за строеж.
От представените по делото доказателства се установява, че е налице неприключила процедура по реституция на имот, за който в жалбата се твръди, че попада в имота, в който е разрешено строителството. От цитираните в жалбата съдебни решения на Районен съд - С. и Административен съд - Б. се установява че е налице приключила процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, издадена и влязла в сила Заповед № УТИ-11/28.03.2016 г., за определяне на застроена и незастроена част от поземлен имот № 2456 по картата на Воден синдикат от 1937 г. Не се установява, обаче, да са издавани удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ и да е издадено решение на общинската служба по земеделие съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии. Едва след издаването и влизането в сила на решението на поземления орган възникват реституционните последици, респ. правото на собственост върху конкретния имот. Следователно, към момента на издаване на атакувания индивидуален административен акт /и към настоящия момент/, жалбоподателите нямат надлежно възстановено право на собственост по реда на приключила реституционна процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, т.е. не се легитимират като собственици на част от имота, за който е издадено оспореното разрешение за строеж.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорват разрешението за строеж. Жалбата като недопустима и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
Воден от горното, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. П. Б. с адрес гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М. №. В. и Х. С. Б. с адрес гр. С., ул. “. №2 против Разрешение за строеж №16/25.02.2020г., издадено от Г. А. на О. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №338/2020 г. по описа на Административен съд – Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.