и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „. Ч. - Г.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б. ул. „. № 57, представляван от Г. Н. Ч., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-013-6500/217 от 29.06.2020 г., издаден от Д. на О. Д. на Д. Ф. „. - Б. с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 928.40 /четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева и е прекратен ангажимента на търговеца по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради некомпетентност на органа, който го е издал, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, противоречия с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се да бъде отменен процесния АУПДВ и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Директорът на О. Д. на Д. Ф. „. - Б. чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Б. след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият едноличен търговец е бенефициент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ и притежава животновъден обект /ЖО/ с регистрационен номер 2700-0350 за отглеждане на едри преживни животни /ЕПЖ/ с капацитет 150 броя /удостоверение за регистрация на животновъден обект на л. 20 от делото/. Обектът е предназначен за отглеждане на крави и телета за мляко и разплод и се намира в поземлен имот с идентификатор 04279.62.14 по КК на Б..
Едноличният търговец е подал Заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, с идентификационен номер 01/14/1/00771 /на л. 11 – л. 17 от делото/. Представил Становище № 62/10.05.2018 г. на Д. на Областната Д. по безопасност на храните /ОДБХ/ – Б. /на л. 55 от делото/, в което е посочено, че Животновъден обект № 2700-0350 отговаря на всички ветеринарно-медицински изисквания, вкл. че собственикът/ползвателят на животновъдния обект спазва изискванията, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в животновъдния обект животни.
При извършване на административни проверки по заявлението за подпомагане/плащане, е изпратено запитване от Д. на ОД на ДФ „. – Б. /на л. 56 от делото/ относно горецитираното становище, като в отговор на същото е получено Писмо изх. № БЛ-И-1451/16.12.2019 г. от Д. на ОДБХ – Б. /на л. 57 от делото/, в което е посочено, че Становище № 62/10.05.2018 г. не е издавано от Д. на Областната Д. по безопасност на храните – Б..
С оглед установеното, ответникът е приел, че оспорващият едноличен търговец е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. и на 25.03.2020 г. е открил производство по издаване на АУПДВ /уведомително писмо на л. 67 – л. 68 от делото/. Писмото е получено от едноличния търговец на 28.04.2020 г. /видно от отбелязването върху същото/ и оспорващият е депозирал възражение на 12.05.2020 г. /на л. 69 – л. 70 от делото/.
Едноличният търговец е получил първо плащане за 2017 г. в размер на 4 928.40 лева и на 20.12.2018 г. е подал заявка за второ плащане – заявление с ИД № 01/14/1/00771.
Обработката на заявлението за подпомагане/плащане от 20.12.2018 г. е спряна със Заповед № 03-010-РД/343 от 31.12.2019 г. на Д. на О. Д. на ДФ „. - Б. /на л. 61 от делото/ и оспорващият е пискал обработката да бъде продължена /молба на л. 62 от делото/, като е представил Становище № 168/04.02.2020 г. на Д. на ОДБХ – Б. /на л. 63 – л. 64 от делото/.
Със Заповед № 03-010-РД/36 от 20.02.2020 г. на Д. на ОД на ДФЗ /на л. 66 от делото/, е разпоредено продължаване на обработката по заявлението за подпомагане/плащане.
С Уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животни“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., на Д. на О. Д. на Д. Ф. „.- Б. /на л. 5 - л. 6 от адм. дело № 487/2020 г. по описа на Административен съд – Б./, е отказано финансово подпомагане по подмярка 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“, поради нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
Това уведомително писмо е обжалвано пред Административен съд – Б. който с Решение № 1762/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 487/2020 г., влязло в законна сила на 22.03.2021 г. след оставянето му в сила с Решение № 3703/22.03.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на ВАС.
На 29.06.2020 г. е издаден оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-013-6500/217 от 29.06.2020 г. /на л. 6 – л. 8 от делото/, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 928.40 /четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева и е прекратен ангажимента на търговеца по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
В същия е изложено, че ответникът не приема възраженията на оспорващия относно Становище № 62/10.05.2018 г. на Д. на ОДБХ – Б. и във връзка със становището, достига до извода за умишлени действия и съмнения за опит за измама, изразяващи се в представяне на неистински и/или с невярно съдържание документ.
АУПДВ е връчен на оспорващия на 08.07.2020 г., видно от отбелязването върху акта и е обжалван пред Административен съд – Б. /чрез издателя на акта/ на 22.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от директор на ОД на ДФ „. – Б. действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставените му от Изпълнителния директор на ДФ „. със Заповед № 03-РД/3372#2/26.07.2019 г. правомощия /на л. 9 от делото/. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ „., е делегирал правомощието за издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на директорите на областните дирекции на фонда, сред които е и ОД - Б.. Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.
Д. Ф. „. е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Ф. на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския Ф. за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно.
Оспореният АУПДВ, обаче, е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. /Наредба № 4/08.08.2017 г./, Д. Ф. „. – Разплащателна агенция, прекратява изпълнявания ангажимент, когато: в две последователни години е установено неспазвания по чл. 28, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от наредбата, а именно: не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 /т. 2/; не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните /т. 3/ и не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните /т. 4/. В случая, с оглед отмененото уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по подмярка 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“, поради неотговаряне на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата, не са налице основанията за прекратяване на поетия ангажимент.
На следващо място, за да бъде издаден АУПДВ, е необходимо преди това да е прекратен многогодишния ангажимент и съответно актът за прекратяване да е влязъл в законна сила. Т.е. в случая не са налице правните и фактически основания за издаване на оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 4/2017 г., подпомаганите земеделски стопани възстановяват 100 % от получената до момента финансова помощ при прекратяване на изпълнявания ангажимент на основание ал. 1, т. 1. Както бе посочено по-горе, доколкото не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, не е следвало да бъде издаван АУПДВ, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 928.40 лева – получената до момента финансова помощ, изплатена за първата година.
По аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил.
Изложеното води до извода, че оспореният АУПДВ, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането за присъждане на направените разноски от оспорващия, се явява основателно и следва да бъде уважено за разноските, за чието извършване, са представени доказателства по делото. В полза на едноличния търговец следва да се присъдят разноски в общ размер на 750.00 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса и 700.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-013-6500/217 от 29.06.2020 г., издаден от Д. на О. Д. на Д. Ф. „. - Б. с който на „. Ч. - Г.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б. ул. „. № 57, представляван от Г. Н. Ч., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 928.40 /четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева и е прекратен ангажимента на търговеца по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

ОСЪЖДА Д. Ф. „. – гр. София, да заплати на „. Ч. - Г.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б. ул. „. № 57, представляван от Г. Н. Ч., сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ОМ