Производството по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по протест на П. от О. П. – Б. срещу Наредбата за условията и реда за отглеждане на животни и птици на територията на Община П., приета с Решение № 457 по Протокол № 18 от заседание на О. съвет – П. на 24.01.2017 г.
Изложените в протеста (поправен) съображения за незаконосъобразност на наредбата засягат компетентността на общинския съвет да уреди с наредба уредените с оспореното обществени отношения, поради което е отправено искане за обявяването й за нищожна. Протестът е поддържан и в съдебно заседание.
Ответникът не е изразил становище по протеста.
П. анализа и оценката на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът прие следното за установено:
Наредбата за условията и реда за отглеждане на животни и птици на територията на Община П. (Наредбата) е приета по предложение на кмета на община П. (л. 42), оповестено на интернет сайта на общината на 07.11.2016 г. (л. 61) и на 30.11.2016 г., включително проекта (л. 63 и 65), като в срока по чл. 26, ал. 2 и 4 ЗНА не са постъпили предложения за промени в проекта (справка на л. 54). Предложението е обсъдено и прието в постоянната комисия „Законност и контрол на решенията на ОбС и жалби на граждани“ (становище на л. 44), като е гласувано на заседание на О. съвет – П. на 24.01.2017 г. С Решение № 457 на същото заседание Наредбата е приета с гласовете на 19 О. съветници от присъствалите 21 (стр. 48 на Протокол № 18/24.01.2017 г. на л.113).
П. тези факти за спорните въпроси по чл. 159 и чл. 146 АПК, съдът прие следното от правна страна:
Оспорването на подзаконовия нормативен акт не е ограничено със срок във времето (чл. 187, ал. 1 АПК) и инициативата за образуване на производството с протест на прокурора е законово уредена – чл. 186, ал. 2 АПК.
За спазването на установения от ЗНА ред за обявяване на проекта за приемане на правилника с мотивите в срока по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), събраните доказателства удостоверяват публикуването им в едномесечния срок преди приемане на заседанието на 24.01.2017 г., поради което основания за отмяна на Наредбата поради нарушен нормотворчески процес отсъстват.
В процеса по приемане на наредбата не са допуснати и нарушения по чл. 27, ал. 2 и 3 ЗМСМА – Наредбата е приета с гласовете на 19 от присъствалите 21 О. съветници на заседанието на 24.01.2017 г., П. общ брой 33 О. съветници.
По същество – протестът за обявяване на нищожност на оспорената Наредба е основателен по чл. 146, т. 1 АПК. На това основание – липсата на материална компетентност на О. съвет – П. да уреди изобщо обществените отношения, уредени с оспорената Наредба, е постановено и влязло в сила съдебно решение № 803/27.04.2018 г. по адм.д. № 121/2018 г. на Административен съд – Б., отразено в самата Наредба (л. 9).
С оспорената Наредба О. съвет – П. е уредил „местните изисквания, ограничения и забрани за отглеждане на селскостопански животни и пици, пчели и животни-компаньони в населените места на общината, и в земите за земеделско ползване и отдих на територията на община П.“ – чл. 1, ал. 1 от Наредбата. За уреждането им О. съвет – П. се е позовал на законодателна делегация – Закон за устройство на територията, ЗВД, Закон за защита на животните и Закона за опазване на околната среда (§ 1 от ПЗР на Наредбата). Последните обаче не предоставят правомощие на общинските съвети да приемат наредба по тяхното приложение като подзаконов нормативен акт – чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Правомощие на общинските съвети да приемат подзаконови нормативни актове по приложението на закон в неговата цялост или на отделни негови подразделения може да произтича само от съответния специален закон, не и от общата разпоредба на чл. 22 ЗМСМА. Позоваването на последната в § 1 от ПЗР на Наредбата е неотносимо към компетентността на О. съвет – П. по приемането й.
Доколкото обществените отношения в процеса на отглеждане на селскостопански животни, птици, пчели, мерките и контрола за опазване на околната среда и човешкото здраве, ветеринарномедицинските и санитарно-хигиенни изисквания, са предмет на законова регулация – ЗУТ, ЗООС, ЗВО, ЗЗЖ, които не делегират на общинските съвети компетентност за приемане на подзаконови актове по тяхното прилагане, оспорената наредба е извън нормотворческата компетентност на общинския съвет по чл. 7, ал. 2 ЗНА. Дори да не е изключена необходимостта от създаване на общозадължителни правила за отглеждане на животни в населените места на общината, според специфични местни нужди, респ. не е принципно изключена компетентността на общинския съвет да ги определи с наредба по чл. 8 ЗМСМА, оспорената в настоящото производство Наредба е извън правомощието на общинския съвет по чл. 8 ЗМСМА.
В отделните й части Наредбата урежда вече уредени с нормативен акт от по-висока степен въпроси, П. това уредени изчерпателно в съответния закон, който поради това не се нуждае от детайлизиране и/или не възлага в правомощие на общинския съвет определянето на други изисквания.
Въпросите относно отглеждането на домашни кучета, настаняването на безстопанствени кучета на територията на общината във временни приюти и пр. са уредени в Закона за защита на животните, по който компетентността на общинските съвети е само относно изпълнението на приетата от Министерски съвет Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и приемане на план за действие на общината – чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ, и относно уреждането с наредба на организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти – чл. 47, ал. 5 ЗЗЖ. Други правомощия за общинския съвет по прилагането на закона, включително чрез приемане на наредба по прилагането му по въпроси като уредените с оспорената Наредба, не произтичат от самия него.
Обществените отношения във връзка с отглеждането на животни-компаньони, предмет на регулация и с оспорената Наредба (чл. 18 и сл.), са уредени в Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености на министъра на земеделието и храните. Негова е и компетентността – чл. 19 ЗЗД, като Наредба № 39/01.12.2008 г. изключва компетентността на О. съвет – П. да уреди с наредба с локално действие уредените с Наредба № 39/01.12.2008 г. обществени отношения – арг. от чл. 8 ЗНА.
Ветеринарномедицинските изисквания П. отглеждане на животни са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл. 133, ал. 1 от него, общинските съвети определят с наредба само обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община. Държавната политика в областта на животновъдството се осъществява от министъра на земеделието, храните и горите (чл. 3, ал. 1), като законът не овластява общинските съвети с правомощия в тази сфера на обществени отношения.
В областта на околната среда правомощията са на кмета – чл. 79, ал. 1 ЗООС. Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите, като общинските съвети имат само контролни функции – контролират изпълнението на програмата, която и приемат – чл. 79, ал. 4 и ЗООС. ЗООС също не овластява О. съвет – П. с приемане на наредба по въпроси от кръга на уредените с оспорената Наредба.
С изложените мотиви, доколкото е извън компетентността на общинския съвет създаването на правила като съдържащите се в оспорената Наредба, протестът по чл. 146, т. 1 АПК следва да бъде уважен.
По изложените съображения и с оглед дължимостта на сторените от О. П. – Б. разноски за производството (за публикуване на обявлението в Държавен вестник в размер на 20 лв.), на основание чл. 193, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 196 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожна Наредбата за условията и реда за отглеждане на животни и птици на територията на Община П., приета с Решение № 457 по Протокол № 18 от заседание на О. съвет – П. на 24.01.2017 г.
ОСЪЖДА О. съвет – П. да заплати на О. П. – Б. разноски в производството в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
О.М.