и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 906927/25.08.2020 г., постановено по нахд № 564/2020 г., Районен съд – Б., е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20-1116-000245/11.03.2020 г. на Началник група към С. „. П., към ОД на М. – Б., с което на Е. Б. Н. от Г.Б., ул. „. С. № *, В. .*, ап.**, за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното лице, в която се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63,ал.1, изр.2 от ЗАНН. Излагат се доводи за допуснати в хода на административно- наказателното производство съществени процесуални нарушения- чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Иска се обжалваният С. акт да бъде отменен, като бъде постановен друг, с който обжалваното наказателно постановление бъде отменено.
В приложено по делото писмено становище, касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка- А. П. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на М. – Б., С. „. П., не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. - Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставен в сила обжалваният С. акт.
В настоящото производство не са събрани доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред БлАС С. акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
За да постанови решението си, първоинстанционният съд e приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като както АУАН с. GA № 13880/05.02.2020 г., така и процесното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание и сроковете им за съставянето им, като при издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и на процесуален закон от АНО и че правилно е приложена санкционната норма.
Така постановеният С. акт е законосъобразен.
Районният съд е установил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Изложените от съда съображения и направените правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Деянието, за което Е. Б. Н. е санкционирана, е установено с АУАН с. GA № 13880/05.02.2020 г. и фактическите обстоятелства, описани в него се потвърждават от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства.
Касационната инстанция намира, че от обективна страна извършеното деяние от Е. Б. Н. покрива фактическия състав на посочената от АНО правна норма, а именно : че на 05.02.2020 г., в 01:00 часа, в Г.Б., по бул. “Д. С.“, в посока магазин Технополис към ОТП, управлявайки лек автомобил „Ф. П.“, с рег.№ Е ** ** **, собственост на „Л.- **“ ЕООД, на кръгово кръстовище, регулирано с пътни знаци Б-1 и Б-3, не пропуска движещия се по пътя с предимство в кръговото кръсовище лек автомобил „Ауди А-4“, с рег.№ Е ** ** **, собственост на Л. В. Д., в следствие на което го удря и реализира ПТП с материални щети – нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Деянието е виновно извършено, доколкото деецът Е. Б. Н., като правоспособен водач на МПС, е съзнавала, че нарушава императивни законови разпоредби, с което от обективна и субективна страна е осъществила фактическия състав на горепосоченото административно нарушение. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение безспорно е доказано от административнонаказващия орган, чиято е и доказателствената тежест за това. Така констатираното нарушение на ЗДвП се установява от разпитаните в съдебно заседание св. Ил. К. – актосъставител, и св. Хр. И. - свидетел при съставянето на акта, които са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото – Протокол за ПТП № 1580118 от 05.02.2020 г., както и АУАН с. GA № 13880/05.02.2020 г.
Неоснователно е оплакването на касатора, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което не било взето предвид от районния съд при постановяване на решението му. Видно от съдържанието на акта е, че същият е съставен в деня на извършване на нарушението, в присъствието на водача, посочени са имената на актосъставителя – св. К. и свидетелят при съставянето на акта – св.И., с което разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е спазена. Законодателят не изисква непременно АУАН да се съставя в присъствието на очевидци, присъствали при извършване на нарушението. При липса на такива свидетели като такъв в акта може да се впише и лице, присъствало при самото му съставяне /чл.40, ал.3 от ЗАНН/, като според чл. 43, ал.1 от същия нормативен акт, за да бъде действителен АУАН е достатъчно той да бъде подписан само от един свидетел. Не на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Преждеспоменатият АУАН е редовно съставен от компетентно длъжностно лице и се ползва с такава доказателствена сила, която и до настоящия момент не е оборена Както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно, ясно и конкретно, и за дееца не е имало никакво съмнение относно това за какво извършено нарушение е бил привлечен към административнонаказателна отговорност
БлАС счита, че и наложеното административно наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. При определяне на размера на административното наказание глоба административнонаказващият орган е съобразил законово определеният такъв, поради което правилно е приложил санкционната норма.
Ето защо неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяването на процесното решение – районният съд е събрал всички релевантни доказателства за изясняване на случая и го обсъдил ги е в мотивите на решението си заедно с наведените доводи от страните.
С оглед изхода на спора, неоснователна е и претенцията на процесуалния представител на касационната жалбоподателка за присъждане на сторените по делото разноски.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице касационни основания, а първоинстанционното решение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906927/25.08.2020 г., постановено по нахд № 564/2020 г., Районен съд – Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
ЕК