и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК.
В срока на обжалване на решението, на 21.07.2020 г. в регистратурата на съда е постъпила молба от пълномощника на ищеца В. Й. Г., с която иска постановения съдебен акт да бъде изменен в частта за разноските, по съображения, че същите са реално заплатени в претендирания размер и своевременно заявени, поради което са дължими.
В искането се сочи, че неправилно съдът е намалил размера на претендираните разноски, съобразявайки изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ, бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г., тъй като договорът за правна помощ и съдействие е сключен на 06.02.2020 г., към който момент договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размера на действащата наредба. Счита, че последващо направените изменения в наредбата са неприложими, тъй като същите са незаконосъобразни и съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Развива съображения за приложимост решенията на КС, поради което счита, че с влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на Наредба № 1/2004 г. не се възстановяват предходните редакции на подзаконовия нормативен акт, а е налице празнота. Счита още, че извършените от него процесуални действия по изготвяне на исковата молба и процесуално представителство съответстват на договореното и претендирано възнаграждение в размер на 400,00 лв. Моли съдебния акт да бъде изменен в частта на разноските, като бъдат присъдени в пълния им размер по представения по реда на чл. 80 ГПК списък.
Към молбата нови доказателства не са приложени.
Ответната страна, уведомена за постъпилото искане по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не взема становище по молбата.
Искането за изменение на решението следва да бъде разгледано по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдът като съобрази доводите на страните намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от В. Й. Г. от Б. против Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Б. за присъждане на обезщетение в размер на 200,00 лв., за претърпените от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е разгледал спора по същество и с Решение № 1041/14.07.2020 г., постановено по а. д. № 138/2020 г. по описа на съда е осъдил Областна дирекция на М. – Б. да заплати на В. Й. Г. от Б. сумата 200,00 лв., представляваща имуществена вреда в резултат от заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по оспорване законосъобразността на Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - 20.11.2019 г. Със същото решение е уважена претенцията за присъждане разноски в производството по ЗОДОВ в размер на 110,00 лв., от които 10,00 държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 45/2020 г. в сила от 15.05.2020 г.), отменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. С отмяната й при определяне на възнаграждението са приложими разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за дела с материален интерес до 1000,00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 100,00 лв.
С ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. е създадена нов чл. 8, ал. 1 от наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е 300,00 лв., при интерес до 1000 лв. Доколкото производството по делото е приключило по същество на 15.06.2020 г., а съдебния акт е постановен на 14.07.2020 г., то настъпилите изменения в наредбата на 31.07.2020 г. са неприложими, тъй като нямат обратно действие. Разпоредбите на наредбата, в редакцията на бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г. не са обявени за противоконституционни, поради което поддържаните в молбата възражения за приложимост на РКС са неотносими към искането.
Неоснователно е възражението, че наредбата в редакцията от 15.05.2020 г. е незаконосъобразна, поради което съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол и да не я прилага. В административното производство е изключен косвения съдебен контрол, поради което разпоредбите на наредбата като действащо позитивно право са приложими, до отмяната им по съответния ред, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения макар и допустимо искането за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Й. Г. за изменение на Решение № 1041/14.07.2020 г., постановено по а. д. № 138/2020 г. по описа на съда в частта на разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
О.М.